Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Дигиталното бъдеще на Европа изглежда несигурно

22 Май 2014 / 15:05:12  Иван Петков
3420 прочитания

Способността на европейските компании да се конкурират и да се развиват в началото на 21-ви век все повече зависи от иновациите и ефективното използване на нови информационни и комуникационни технологии. Стратегията за придобиване на електронни умения е част от дневния ред на Европа, свързан с дигиталните технологии и мерките за развитие на служителите на компаниите по посока на конкурентоспособност и производителност на пазара на труда. Европа иска да създаде подходящи условия за растеж и иновативност, в които да се създават и повече работни места в сферата на информационните технологии. Единната политика на Европейския съюз трябва да създаде ниво на компетентност, умения и знания, което да посрещне нуждите на все по-високите световни стандарти в дигиталната сфера. Всичко това може да бъде постигнато чрез подходящо образование и изграждане на кадри, които да отговорят на нуждите на технологичния бизнес.

Това бяха основните точки, които бяха заложени в проведения на 22 май в "Нов български университет" форум на тема " Нови учебни програми за електроннo лидерство".

Пол Нилсен, директор на "Carnegie Mellon University's Software Engineering Institute" и лектор на " Нови учебни програми за електроннo лидерство"

Ясно е, че няма професия, която да не е засегната от новите технологии, независимо дали си даваме сметка за това или не. Секретарките ползват компютри, лекарите модерна техника, в училищата навлизат интерактивни форми на обучение и таблети, таксиметровите шофьори ползват GPS навигации, в супермаркетите се използват интегрирани складови и касови системи за продажба, използващи баркод четци, сервитьорите вземат поръчките на терминални устройства и те мигновено пристигат в кухнята и в системата за продажби. Можем да продължим списъка почти до безкрайност.

     Макар всички тези примери да не са пряко свързани с изискване за високо ниво на компютърна грамотност и дигитални умения, то косвено зад тях стоят такива. Всяка една от изброените системи, приложена към различни по вид, структура и характер бизнеси, може да е специфична, но зад всички тях стоят разработчици, които усъвършенстват, развиват и поддържат системите. Тенденцията е към все по-голяма интегрираност на различните системи и все по-голяма сложност. Вече са реалност и първите дрони, които разнасят пратки или сервират напитки в самолети. И това не е фантастика! Факт е, че в следващите 20 години се очаква в много от изброените професиите да навлязат роботизирани устройства и да изместят човешкия фактор в тях. Проблемът, разбира се предизвиква голям дебат, свързан с етичната и социална страна на въпроса, но това е отделна тема.

Видно е, че бизнесът има и ще има голяма нужда от специалисти, които да развиват и тепърва да откриват и въвеждат нови технологии, които пряко ще засегнат живота ни. Темповете на растеж са толкова големи, че до 2015 година ще има повсеместен недостиг на кадри с нужната компетенция. Това са програмисти, тестери, системни администратори, които да обслужват нарастващата дигитална инфраструктура.

На този фон образователната система изостава, особено в държави като България. Видно е, че само за последните 2 десетилетия, моделът на преподаване, който повечето от нас познаваме, е безвъзвратно остарял и е неприложим. Преди 20 години беше нужно да имаме 3 неща, за да съществува образователния процес: учебник, учител и ученик. Системата, която бавно еволюираше през последните десетилетия беше достатъчна, за да отговаря на критериите на "индустриалното общество" от 19 век, макар и пренесено в 20 век. Появата на интернет промени начина на образование, тъй като се появи свободния достъп до всякаква информация. В началото на 21 век вече не беше нужно да заучаваме информация наизуст, а да знаем как да я намираме. Само десетилетие по-късно, скоростната еволюция и натрупването на огромно количество информация в световната мрежа породи нуждата от умение не само да откриваме информация, а да можем да разпознаваме и да филтрираме качествената информация от некачествената. Уменията за класифициране на информацията излязоха на преден план.

Наред с това пикът на ИТ кадрите подготвяни от формалните учебни заведения беше достигнат някъде около 2006, след което последва спад и задържане на определени нива на завършили специалисти в ИТ сферата. През 2012 едва 3,4% от работните места в Европа са били заети от  ИТ специалисти или това прави 7,4 милиона души. През 2015 ще има 7,45 милиона IT специалисти, а пазарът ще има нужда от малко над 8 милиона. През 2020 наличните специалисти ще са нараснали до 7,95 милиона, а нуждата на пазара до 8,85 милиона. Дупката между двете величини ще се увеличава.

На фона всички тези данни бъдещето на европейския дигитален бизнес изглежда несигурно.  Потенциалът за растеж изглежда добър, но ако не се вземат мерки, много от вакантните работни места ще останат незаети. По този начин много от иновациите няма да бъдат открити, проекти няма да бъдат реализирани. Липсата на кадри ще доведе до аутсорсинг на високотехнологични дейности, от което икономиката на Европа би загубила много.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus