Галерия

1

След като Гърция ефективно фалира в резултат на политиката водена в продължение на десетилетия, тройката няма причина да има доверие в политическата система в страната. Тази система може да контролира банковите надзорници непосредствено. Банкерите в същото време са любимци на политиците, тъй като обичат да протакат. Ето защо всичко се връща към политиката. Гърция имаше здрав банков сектор, който създаде много дори и отвъд границите на Гърция. Тройката знае това и не иска същата политическа система, която доведе местната икономика до крах, да се занимава с банките, директно или индиректно. Европейските кредитори знаят, че за да се спасят банките, трябва да има временно национализиране, но не такова, което да дава пълна власт в ръцете на политиците. Затова кредиторите създадоха условие, което да държи политиците извън управлението и финансирането на банките.

Какъв е изходът от създавалата се ситуация?

Три четири банки в страната остават здрави. Това са банките, които имат представителства в България, Румъния, Турция, и в други страни от региона. Те са доказали, че могат да се справят правилно (още преди окастрянето на дълга). Окончателният резултат след 3-5 години ще бъде по-големи, по-силни частни банки. 

Съществува мнението, че консолидацията на банките може да заплаши конкуретоспосбността на финансовия пазар в страната. Да се образува банков картел, който няма да позволи прозрачност и да контролира по непазарен принцип лихвените проценти. Какво смятате за това твърдение?

Нещата вървят към банково консолидиране в Европа. Еврозоната не може да остане така, каквато беше досега. Или ще се обедини, или ще се разпадне – вероятност, която никой не иска, защото ще струва твърде скъпо на всички в Европа. Идва едно по-тясно обединение на банковия сектор, на общо банково застраховане и на надзора. Ще дойде и икономическото обединение, което сигурно ще закъснее, но все пак ще се осъществи, чрез издаването на еврооблигации и създаването на различни други системи. Не можем да останем там, където бяхме досега. Този модел вече не работи. В този нов модел не трябва да се гледа на Националната банка на Гърция, на Алфабанк,  на Eurobank, или на Пиреос само като на гръцки банки, а като банки на еврозоната. Размерът на гръцките банки спрямо еврозоната е доста малък. За една икономика, която има отворени граници и потребителите вече могат да вземат жилищен заем дори само през интернет от британска или германска банка, може да се говори за конкуренция. Когато имаме по-голямо обединение, конкуренцията става по-лесна, защото започваш да мериш сили с повече банки и пазарът се разширява. Затова не смятам, че преструктурирането на гръцкия финансов сектор в момента ще направи по-олигархичен банивия пазар в страната.

Либерализацията на пазара и реформирането на държавния сектор са двете неща в Гърция, за които постоянно се гласуват закони, които в последствие не се прилагат напълно на практика. Защо?

По принцип при въвеждането на структурните реформи във всички икономики и страни се плаща краткосрочна политическа цена. Тези реформи засягат (негативно) пряко и непряко конкретни групи от населението и дават резултат в дългосрочен план. Това не важи само за Гърция, но и за други страни. Правителството има определен период от време за действие. В повечето случаи се избягва да се правят промени, които ще засегнат политическата клиантела. В този случай не е лесно да предпочетеш общото благо, което потъпква частния интерес на някой ,който те е подкрепил, за да стигнеш до определена позиция.

Този начин на мислене не е ли лукс в периода на меморандумите за финансова помощ?

Да, лукс е, но политическият елит на Гърция не разбра в началото на 2010, че периодът, в който влизаме ще донесе една огромна промяна в гръцката икономика. Познатото от миналото беше приключило. Въпреки това всички вярваха, че става въпрос за една малка рецесия, каквато преминаха повечето страни през 2008 и 2009. През подобна рецесия премина и България в този период, но после се възстанови. Тук обаче нещата вече бяха различни.

Много малко от участниците в тогавашното правителство разбраха, че вече става въпрос за смяна на рамката, в която ще се развива гръцката икономика. В началото взеха някои фискални мерки, за да посъберат дефицита – намалиха по малко пенсиите, заплатите, реформираха социално-осигурителната система, започнаха да реорганизират централното управление, финансовото министерство започна да има по-тесен контрол върху разходите на останалите министерства. Станаха някои промени в първите четири месеца на първия Меморандум между месеците май и октомври 2010 и оставиха структурните реформи за по-късно. Политиците отлагаха тези реформи, като ги смятаха за лесни. Но те не бяха. Повечето министри не искаха да приложат на практика реформите, които гласуваха. Не издаваха министерските укази, от които зависеше да се отмени стария закон и да се въведе на практика промяната според оздравителния план. Когато влязох в премиерския кабинет през ноември 2011 установих, че само 22% от законите, които гръцкият парламент бе гласувал и приемал в продължение на 11 месеца бяха приложени на практика. С други думи гръцките политици лъжеха надзорната тройка. Гласуваха закони, които не се прилагаха. Това е причината Гърция да загуби всякакво доверие, въпреки взетите в последните три години драстични фискални мерки. На тях никой не обръща внимание независимо, че това е най-тежката програма за фискална консолидация, която развита държава е трябвало да проведе в последните 50 години.