Галерия

3

2

1

Периодът на османското управление на Балканите е свързан с много негативност и напрежение за повечето от днешните държави на най-„горещия” полуостров в Европа. В представите на по-голямата част от хората това време оцветено в тъмни окраски и водещата тенденция е да бъде заклеймено и забравено.

Така балканците пропускаме една голяма част от историята, един дълъг период, в който хората са живеели един до друг, независимо от разликите в езика и религията си, в рамките на последната империя в Европа.

Именно тази забравена част от историята цели да изнесе на преден план изложбата със заглавие „Една балканска приказка” (A Balkan tale), която организира немският институт „Гьоте” с подкрепата на Европейския съюз в Атина.

„Проектът е един опит да преразгледаме културното наследство, останало от периода на османското владичество на Балканите. Искаме да погледнем по нов начин нашия регион чрез сградите, които съществуват все още, но с променени функции, или са били разрушени и забравени”, разказа за GRReporter преподавателката по нова и съвременна история в университета Пандио Христина Кулури, научен сътрудник на програмата.

В изложбата се представят снимки на църкви, джамии, синагоги, текета, мостове, приюти и други сгради и постройки от онзи период. Според проведени наскоро проучвания балканското културно наследство е заплашено, понеже над 98 на сто от паметниците са разрушени.

„Тази година се навършват 100 години от началото на Балканските войни. По този повод решихме да разгледаме общата балканска история, т.е. как хората са съжителствали в рамките на Османската империя преди 1912. Говорим за продължилото четири века съжителство, за което не си спомняме днес. Изобщо, не знаем много неща за този период”, посочва Реа Апостолиди, историк и отговорен продуцент на документалния филм „Забравени Балкани”.

Готови ли са обаче хората на Балканите да говорят за общото си минало? „Не е възможно да обобщим. Има хора, които може и да мислят, че не са готови. Но смятам, че общото минало е факт и би следвало да гледаме на него така както гледаме на всяко друго наше минало. С това искам да кажа, че не съществува минало, което да не е общо. Всеки момент от нашето минало е споделен и от някой друг. Не живеем отделено един от друг, не сме заобиколени от стени, които никой никога не е преминал. Ние сме част от Балканите, някои от страните са част от Средиземноморието, след това сме част от Европа и след това от целия свят. Така че не можем да отделим миналото си от миналото на другите, и особено от това на съседните на нас народи”, отговаря Христина Кулури.

Петима фотографи – Иван Петрович от Сърбия, Камило Нолас от Гърция, Ута Бензенберг от Албания и Германия, Иван Блажев от Македонив и Самир Караходжа от Косово представят спецификата на всеки паметник и неговото днешно състояние със своя съвременен поглед. Изложбата ще бъде представена за първи път в Атина, а после ще поеме по маршрута Солун – Белград – Прищина – Скопие – Тирана, за да стигне до Германия и столицата на обединена Европа – Брюксел.

Отсъствието на много други балкански страни от изложбата е нещо, което не може да не направи впечатление на посетителите. Според Реа Апостолиди европейската програма е отпуснала средства на определени държави, за да участват. Историческите сътрудници обаче са изразили желанието си те да бъдат включени в по-късен стадий, понеже проектът предоставя тази възможност.

Христина Кулури казва, че „не липсва само България. Няма ги и други страни като Румъния, Хърватска, Босна, където има прекрасни останки от османското минало, като мостове и други паметници. Може би за страните, които не присъстват в изложбата засега това да е много добра възможност да се организират и представянето своите паметници. Именно по тази причина те не са разпределени по държави. Представени са по смесен начин, именно за да се подчертае, че няма значение в коя държава се намират днес тези паметници, а че са били част някогашните градски центрове на османската територия”.

Тя каза още, че програмата включва различни дейности, които целят да ни накарат да преразгледаме балканската история. „Една от тях е изложбата на снимки, които обаче не са обикновени изображения, а произведения на фотографи – художници. В рамките й бе сниман и документален филм на тема Балканските войни, в който участва и преподавателят от Софийския университет Алексей Кальонски. В електронната страница посетителите могат да видят много повече снимки от включените в изложбата, информация за паметниците, както и образователни програми за учителите”.

Дали изложбата ще успее да помогне на буйните балканци да започнем да се разбираме едни-други?

„На първо място ще ни помогне да осъзнаем колко много са нещата, които са общи за нас. Да разберем, че около нас има сгради, чиято история не ни е позната. Не знаем на коя епоха принадлежат, кога са били построени, кои са живеели в тях. Един такъв пример са хамамите. Те са били част от всекидневния живот на хората в продължение на векове. Дори и днес някои от тях се използват по други начини, примерно като галерии. Всички тези сгради се намират около нас, но може би никой не осъзнава, че те са доказателства за общото ни минало. За една епоха, в която сме живеели по съвсем различен начин, преди създаването на националните държави”.

Много от противниците на подобни инициативи биха погледнали с укор на проекта. Според Христина Кулури те няма от какво да се опасяват.

„Бяхме решили, че сме подминали епохата на националните държави. След 80-те години на 20-ти век много от нас коментирахме, че този политически модел е вече отживелица. Мисля, че историята ни опровергава. Хората продължават да се организират в рамките на национални държави. Дори в момента наблюдаваме как Европейският съюз се намира между една наднационална и националните политики.

На Балканите явлението е още по-интензивно, особено след като сме свидетели на раждането на нови национални държави, като Косово например. Процесът на етногенезис на Балканите продължава”.

Изложбата ще продължи от 10 февруари до 8 април 2012 в Банята на ветровете на улица Киристу 8 в атинския квартал Плака, в подножието на Акропола. Сградата е останка от османската епоха и е функционирала като хамам до 1965. Днес тя е една от художествените галерии към Музея на гръцкото народно изкуство. Цялостният проект и документалният филм „Забравени Балкани” ще бъдат представени в немския институт „Гьоте” (улица Омиру 14-16) на 10 февруари от 20:30.