Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Египетският народ не е пасивна маса в плен на фатализма

18 Април 2011 / 13:04:47  GRReporter
5447 прочитания

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter

Манолис Марангулис е  роден през в Лариса. Завършил е Солунския университет, специализира съвременна гръцка литература, защитава дисертация в Кипърския университет. Занимава се системно с изучаване на гърцизма в Египет, от 2008  е директор на филиала на Гръцката фондация за култура в Александрия и на къщата-музей „Константинос Кавафис”. Неотдавна излезе от печат неговата книга „Време е да се модернизираме: Египет и гръцко-египетската интелигенция, 1919-1939” (изд. Cyprus University Press-Gutenberg, Атина), която изследва възприемането от страна на гръцко-египетската интелигенция  на културното възраждане на Египет в периода между двете световни войни. Авторът използва теоретични модели и интердисциплинарната методология на постколониалните изследвания и изследва широк спектър от текстове на гръцката интелигенция в Египет и разглежда и типологията на отношенията с доминиращата идеология на британските управници.
    В този период сред официалната гръцко-египетска интелигенция превес има идеологията за цивилизационната мисия на гръцкия търговски елит, учени и книжовници, „подпечатана от правото” на хилядолетното  историческо присъствие на гърците в Египет още от фараонска епоха. По такъв начин икономическият и културен напредък на египтяните се приписва на катализиращото въздействие на гърците, и съответно на европейците.
От друга страна доминиращите сред египетския гърцизъм схващания отминават с мълчание автохтонните и в подчинено положение египетски класи. От трийсетте години на двайсети век в опит за реконструиране на 
колективната идентичност се разгаря дискусия, в която все по-динамично се намесва марксически настроената интелигенция от поколението към което принадлежи и известният автор на трилогията „Неуправляеми градове” (Ακυβέρνητες πολιτείες), писателят Стратис Циркас.

        ИНТЕРВЮ С МАНОЛИС МАРАНГУЛИС

ВЪПРОС: Разкажете ни повече за историята на дома в старата кооперация на някогашната улица „Лепсиус”, по-късно известна като „Шарм ел Шейх” (Sharm el-Sheikh) (а през 2010  преименувана на „Константинос Кавафис”), обитаван от поета през последните двайсет и пет години от неговия живот. Самият Кавафис пише афористично, че в приземния етаж на сградата се помещавал публичен дом, отсреща се намирала гръцката болница, а на другия ъгъл била гръцката православна Патриаршия. Една цяла вселена на кръговрата на живота: любовта, вярата, болестта и смъртта.... Кавафис имал обичая да казва: „Къде другаде бих могъл да живея по-добре? Под мен е публичният дом, който изцелява потребностите на плътта. По-натам е църквата, където се опрощават греховете. А малко по-надолу е болницата, където умираме”.

МАРАНГУЛИС: По начало тези три „дома” - на плътта, на духа и на телесната тленност – имат своите съответствия в публичния дом, православния храм и болницата. Вероятно разположението им в непосредствена близост един до друг е стимулирало поета да предпочете за свое жилище тази сграда в тогавашния народен квартал на Александрия Аттарин. Същевременно, обаче Кавафис е бил държавен чиновник, работил е години наред в египетското министерство на напояването, а това означава, че не е притежавал достатъчно средства, за да предпочете по-заможен, скъп и елегантен квартал.
Поддържаното с особена грижа сумрачно осветено пространство на  дома на Кавафис съхранява не само  обиталището на един уединен човек, малко или повече следващ ритуала на монотонно повтарящо се всекидневие, а се превръща в притегателен център и за посетители, оказва гостоприемство на оживените дискусии на многонационална плеада (англичани, французи, италианци, гърци, египтяни, сиро-левантинци и пр.) от хора на изкуството и изящната словесност, които пътешестват до Александрия и пребивават там – едни за кратко, други за по-дълго време. Там вътре, в стаите на този дом, в мигове на духовно опиянение или на жестока самота се ражда замисълът и е артикулирана най-съзидателната част от поетичното творчество на Кавафис: „Аз съм поет на старостта”, имал обичаят да казва поетът. Освен това, трябва да споменем, че това пространство е било средището, където неговите най-близки александрийски приятели, с негово съгласие и насърчаване, както се предполага,  са водили разговори и  решили да организират един вид защитен механизъм за закриляне на самия него и творчеството му от множеството негови критици, оспорващи и подхвърлящи го на съмнение.

ВЪПРОС: Този апартамент е бил закупен с цел в него да бъде подслонен  домът-музей на Кавафис, създаден през 1992 от незабравимия Костис Москоф (1939-1998), завеждал културната служба към гръцкото посолство в Египет. Стои отворен въпросът за „Музей на Кавафис” след оповестеното откриване на такъв в сградата „Колетис” в Плака в Атина, където по инициатива на  председателя на Семинара за съвременни гръцки проучвания (Σπουδαστήριο Νέου Ελληνισμού) Манолис Савидис ще стане достъпен за посетители архивът на поета, богат на ръкописи, книги, негови лични предмети. Гледат ли египтяните на този световно известен поет като на свой собствен, и от „практически” съображения за съхраняване на дома му като музей (туристическа атракция)?

    МАРАНГУЛИС: Най-напред смятам за необходимо да подчертая огромната признателност, която дължим на  Костис Москоф, който съумя след дългогодишни мъчителни усилия да спаси апартамента на поета и с финансовата подкрепа на Стратигакис да го превърне  в музейно пространство. Заслужава да отбележим, също така, че Лена Савиди, съпруга на забележителния професор Савидис щедро допринесе за начинанието на Москоф като предостави богат фотоматериал, портрети на поета и на членове на неговото семейство. По такъв начин разнообразните желания не би трябвало да бъдат посрещани през призмата на съперничество, а като взаимно допълващи и взаимно подхранващи се в едно общо усилие за оползотворяване и многопосочно осветляване на универсалните измерения на на александрийския поет.

    През приблизително двайсетгодишното си съществуване домът-музей на Кавафис е привлякъл безброй обикновени и именити посетители-поклонници,  държавни глави от четирите краища на света. Неотдавна имах удоволствието да разведа из него актрисата Шарлот Рамплинг, чела негови стихове в Мегаро Мусикис през този сезон. С грижата на филиала на Гръцката фондация за култура в Александрия през последните две години в него редовно се провеждат поетични и други прояви свързани с изкуствата, които на практика представляват плодотворен междукултурен диалог с египетски поети и интелектуалци. Факт е, че в съзнанието на египетските интелектуални кръгове Кавафис вече се е утвърдил като гръцкоезичен поет, роден, живял, починал и погребан в Александрия, и следователно той представлява неразривна част от космополитната култура на този град. Къщата-музей е една от неговите най-тачени и признати културни институции. Осезателно доказателство за това е преименуването на улицата, където се намира въпросната кооперация - от „Шарм ел Шейх” на ул. „Константинос Кавафис”, инициирано и осъществено от бившия губернатор на Александрия в сътрудничество с бившия кмет на Атина Никита Какламанис. Трябва да отбележа, че през критичните дни на неотдавнашните бунтове в Египет пазачът на музея заедно с жителите от квартала се заеха с неговата закрила, охранявайки денонощно района срещу евентуални грабежи и вандалщина от страна на групи злосторници, освободени от затворите от предишния режим, за да  бъдат сплашени гражданите.

    ВЪПРОС: През 2009 имах щастието заедно с други елинисти от различни страни да участвам в симпозиума „Кавафиа”, проведен в Кайро и Александрия. Пред писалището в кабинета на поета всички участници в него, и вие също, четохме стихове на Александриеца, всеки на собствения си език. Докато четях моя превод на български на стихотворението „Огледалото на входа” точно срещу мен на стената виждах старинно огледало и имах усещането, че в дъното му се е задържало отражението на твореца обитавал този дом. Ще има ли продължение и занапред институцията, „Кавафиа”, вдъхновена от Костис Москоф?

    МАРАНГУЛИС: Както знаете, инициативата за организиране на симпозиума „Кавафиа” принадлежи на гръцкото посолство в Кайро, традиция, която бе наследена от времето на Москоф. Когато ние бъдем поканени да се заемем с това, ще внесем нашите предложения, неизменно в рамката на една нискобюджетна програма. Надявам се тази утвърдена институция за популяризиране на творчеството на Кавафис в Египет да не бъде изоставена по причини, свързани с ограничаване на финансовите средства.

    ВЪПРОС: Събитие в арт живота на Атина бе изложбата през февруари-март на художника Харис Ксенос в музея „Бенаки” за ислямско изкуство, вдъхновена от поезията на Кавафис. Казват, че поезията е говореща живопис, а живописта – смълчана поезия. Сега вие сте се заели да съберете в дома-музей на Кавафис живописни, фотографски творби и малки пластики на творци от целия свят, почерпили вдъхновение от стиховете на Кавафис. След издаването от Центъра за гръцки език (Солун, 2000) на „Антологията стихове, повлияни от Кавафис” изследвала отзвука му върху чуждестранни поети, сега акцентът е върху отгласа на Кавафис в другите изкуства. До момента на музея са били дарени повече от двайсет творби. Един от вече представените с картина в тази сбирка художници е и роденият и получил образованието си в България Стоян Донев, който от години живее и твори в Атина. През 2010 филиалът на Гръцката фондация за култура в Александрия организира негова изложба. Какъв е замисълът, който стои зад тази идея, кои творци вече са откликнали на поканата?

    МАРАНГУЛИС: Става дума за кампания, която започнахме по  време на симпозиума „Кавафиа” 2009. Тогава свои творби на музея подариха българинът Стоян Донев и Ангел Георге, професор в Академията за изящни изкуства в Букурещ. Година по-късно солунският художник Сарандис Гагас, с когото се запознахме на миналогодишното Биенале в Александрия, прояви жив интерес към инициативата и изпрати негово платно с посвещение. След популяризиране на нашите усилия сред кръгове от негови познати творци в Гърция и други европейски страни последва дарение от около двайсет платна – графики и фотографии от също толкова на брой творци, като например Панос Митропулос, който живее в Амстердам, холандката Paula Kouwenhoven, немеца Wolfgang Brenner, литовката Rolana Ceckauskaite, Dodog Soeseno от Тайланд, за да спомена само някои от имената на дарителите.
Поезията на Кавафис и митологията на живота на александрийския мъдрец са оказали въздействие върху всички сфери на изкуството. Нашият замисъл е в къщата-музей Кавафис да бъдат събрани колкото е възможно повече произведения на изобразителните изкуства, вдъхновени от творчеството на поета. По такъв начин сбирката ще може да бъде оползотворена по различни начини, например, чрез гостуване на периодични изложби в различни страни по света, чрез издаването на многоезичен каталог на колекцията и др.
 
ВЪПРОС: Египетските гърци, и особено тези от Александрия, се отличават със своята отвореност към света, с търговския си и интелектуален потенциал, и особено с приноса им за напредъка на Гърция чрез просвещение. Социално, институционално и отчасти административно тяхната общност се консолидира около три полюса: Александрийската Патриаршия, гръцкото консулство в града и гръцката общност. Става дума за част от гърците от диаспората, които имат съвършено различен опит от този на мнозинството еладски гърци. Заможните и издигнати египетски гърци се отличат със своята космополитност, намират се в непосредствен досег със световната икономика на времето, живеят в политическата орбита на най-могъщата сила от края на деветнайсети век – Британската империя. С разрастването на британския пазар се увеличават и предприемаческите възможности – особено за гръцките търговци на тютюн и памук. Обновената от хедива Мохамед Али Александрия се превръща във финансово-икономическа столица на Египет. Общността на египетските гърци става люлка на т.нар. „благодетели на нацията”, от нейните среди произхождат именити дарителски фамилии като Бенакис, Хоремис, Салвагос, Коцикис, Зервудакис.

МАРАНГУЛИС: Както правилно отбелязвате, колонията на египетските гърци, напредничава част от която са били и александрийските гърци, по ред причини се е развила в една историческа рамка, в която доминираща сила е бил британският колониален модел на управление на египетската държава. По разнообразни начини едрият капитал на египетските гърци е бил свързан с английски капитали. Същевременно през деветнайсети и началото на двайсети век явлението на дарителството и т.нар. „благодетели на нацията” е било един от фундаменталните пилони на системата от обществено полезни дейности, върху които се гради гръцката колония. Тази идеология мотивира и дейността на известните учебни заведения, болници, сиропиталища, старчески домове, благотворителнните дружества и др.
Независимостта на Египет в началото на петдесетте години на двайсети век бележи края на колониалната епоха и впоследствие води до непрестанно емигриране и репатриране на гръцкото население поради факта, че то вече не може да намери задоволително положение при новите политико-икономически условия. Така че, оправдано е честото дискутиране на тези въпроси, да се обърне поглед назад към едно минало на разцвет и богато културно наследство. Все пак и в наши дни продължават да съществуват доходоноснои предприятия на млади хора - второ и трето поколение александрийски гърци, направили избора да останат в Египет и да развиват свой бизнес тук. Да се надяваме, че периодът „пост-Мубарак” ще облагодетелства тяхната предприемчивост и ще привлече новаторски  инвестиции от Гърция с перспективи за развитие, които ще внесат оживление в наличния потенциал.
    ВЪПРОС: На последния конгрес на Европейската асоциация за новогръцки проучвания през 2010 в Гранада представихте изказване на тема ”От Александрия на „кръвното родство” до Египет на Насър: приемственост и разрив в идентичността на гръцката общност в Египет”, в която разглеждате „формирането на етническа идентичност съотнесена към възпроизвеждане образа на Другия, на различния на когото обикновено се приписват стереотипни черти и вродени качества, порицавани от колективното Ние в желанието му да се разграничи от примитивното, нецивилизованото и варварското, с което бива отъждествяван Другият”, както споменавате. В тази светлина изследвате доминиращата идеология на египетския елинизъм в различните видове слово (литературно, историографско, автобиографично, публицистично) при възприемане на събитията, белязали формирането на национална идентичност на египтяните: движението на Ahmad Orabi (1882), революцията на Saad Zaghlul (1919) и създаването на независима египетска държава. В нея са възпроизведени стереотипи, според които без да прави разлика, фанатизираната тълпа се бунтува срещу чужденците, особено срещу гърците. След движението на египетските офицери от 1952, довело до независимостта на страната, гръцко-египетската интелигенция с марксически уклон все повече сгъстява критицизма и антиколониалния си дискурс и издига искането за деколониализиране на манталитета. Бихте ли коментирал тези явления в светлината на неотдавнашните бунтове и вълнения в Египет срещу режима на Мубарак?
    МАРАНГУЛИС: Смятам, че е сравнително рано да търсим и анализираме начините за отразяване на вълненията в Египет от западната литература или други форми на изкуство, тъй като събитията са твърде скорошни. Но все пак би могъл да бъде направен опит за изследване на „образа”, формиран от водещи печатни, аудио-визуални и електронни медии по отношение бързината и ефикасността на тяхното отразяване, докато събитията бяха все още в развитие. В продължение на осемнайсет дни напрекъснато градиращите по своята масовост мирни народни демонстрации и митинги с неотклонна решимост и достоен за възхищение героизъм успяха да принудят Мубарак да подаде оставка и да доведат до падането на жестокия респресивен механизъм върху който се крепеше предишният режим.
Що се отнася до публикациите в гръцкия печат, разбира се до онези, които съм имал възможност да проследя, тъй като през изключително критичния период от 28 януари до 4 февруари тук в Египет нямахме достъп до Интернет, бих искал да отбележа особено продуктивната дискусия нмежду Николас Вулелис, Андонис Лиакос и Мирсини Зорба, поместена в един от неделните броеве на вестник „Авги”.
Във всеки случай въпросът не се изчерпва само с дните, през които траеха бунтовете и вълненията, а продължава да буди сериозен интерес, тъй като всякакви евентуални перспективи за политическото бъдеще на Египет остават отворени. Естеството на политическото устройство, силите които ще вземат превес, политическите партии, които се очаква да бъдат формирани, ролята на армията, действията на мощните чужди сили, динамиката на ислямисткото движение „Мюсюлмански братя”, гражданското общество, недоимъкът и мизерията, в която живеят множество социални слоеве в страната, безработицата сред младите хора с университетско образование са някои от трънливите въпроси, с които един „нов” Египет ще се сблъска по пътя си. Независимо каква посока ще поеме развитието на събитията в Египет, то неминуемо ще окаже въздействие върху останалия арабски свят. Западният свят е изправен пред собствените си хронични предразсъдици и стереотипни конструкти по отношение на египетския народ като пасивна маса в плен на фатализма или на разбирането, че той не е в състояние да укрепи  парламентарна система на управление.

Категории: Египет Александрия Константинос Кавафис Mанолис Mарангулис Здравка Михайлова литература
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus