Автор: Гали
Предишната си статия завърших с това колко специален аспект е квадратът. Първо поради чисто астрономическата корелация с промените по пътя на Слънцето. И второ, защото практически всички основни аспекти в астрологията, получени след делене на кръга на 2 и 3 са вътре в квадрата.
Да се върнем отново на геометрията. Ето една картинка:
На нея са показани основните аспекти – секстил (60°, обозначен със звезда), квадрат (90°, обозначен с квадратче), тригон (120°, обозначен с триъгълник) и опозиция (180°)
Тези аспекти се „развиват” в полукръга от съвпада до опозицията. В случая съм използвала Слънцето и Луната, за да онагледя аспектите. След което се повтарят по същия път от опозиция до съвпад в другата половина на кръга.
В геометричен смисъл, връзката между началната точка – съвпада – и най-отдалечената точка по дъгата е 90°. Всички аспекти – от съвпад, през секстил, полуквадрат до квадрат, и след това тригон и полуквадрат до опозиция - всичките са ВЪТРЕ в обхвата на 90° аспект, т.е. квадрата
Каква информация носи всеки аспект?
Съвпад, съединение (0°)
– фокусира силата и „намеренията” на две планети, обединява ги, смесва ги. Като двама души, които са свързани постоянно и правят всичко заедно, те са слети. Или ако единият направи нещо, то неизбежно засяга и въвлича и другия. До известна степен между планетите тук съществува проблемът „Аз ти ли съм, или ти съм аз?” Субективност е основния израз на планетите в съвпад. Съвпадите в хороскопа винаги са важен показател. Те символизират къде и в какво има концентриране. Особено съвпад на светило с други планети е от изключителна важност, тъй като оказва доминиращ ефект върху цялата природа на човека.
Тригон (120°)
– този аспект според мен е малко надценен и незаслужено получава масово възторгване. Може би за тригона много подхожда поговорката, че на прехвалени ягоди не се ходи с голяма кошница. Разбира се, че е най-хармоничния измежду всички други аспекти. Разбира се, че дефинира вродена лекота на взаимодействие между двете планети.
Тригоните се отнасят към подкрепа и приемане. Защото се сключва между обекти, които стоят в една и съща стихия. И тази подкрепа помежду им е напълно естествена и неосъзната, тя става абсолютно инстинктивно и автоматично.
Планетите в тригон се сработват прекрасно. Често се казва, че това са аспектите на късмета, щастливите случайности, всичко се получава без усилие. Едната планета дарява всичко свое на другата безвъзмездно и без да се замисли. Има естествена лекота в получаването на нещата, които са в „задачите” на двете планети, всичко наоколо им съдейства, няма никакви пречки.
Ето това обаче е и „капанът” на тригона. Без да се замисли едната планета подкрепя другата и няма нищо, което да спре тази подкрепа. Ако говорим за някакъв музикален талант у човека – о, да! Този талант ще се излива безпроблемно. Но да си представим, че това е талант към изработване на уникални схеми за кражба на ценности, банкови обири и пр. От наша човешка гледна точка дали това е толкова прекрасно?!
Често се приема, че ако две планети са в тригон, то те изявяват най-благоприятните си характеристики. Странно и лишено от смисъл твърдение. С какви характеристики се изявява дадена планета зависи от други фактори – знак, дом и т.н. А не от типа аспекти, които сключва.
Тригонът просто показва, че има планета, която подкрепя, която не пречи и която дава всичко от себе си по възможно най-безпроблемен път. Планетите в тригон нямат стремеж да се „поправят” една друга, а да се подкрепят.
Секстил (60°)
– секстилът има двойнствен характер от гледна точка на геометричното му формиране – това е тригон (120°), разделен на 2. т.е. секстилът съдържа в себе си и двата основни процеса – делене на 3 и делене на 2. Деленето на 2 се отнася към материализацията, към практическото реализиране на резултатите. Затова две планети в секстил, макар и да имат също естествен афинитет една към друга по подобие на тригона, носят и някакво напрежение помежду си. От тази гледна точка, поради наличието на това напрежение, секстилът е по-конструктивен и практичен аспект.
Две планети в секстил са по-явни и видими като материален израз, отколкото две планети в тригон. Те се подкрепят, но съдържат и леко предизвикателство една към друга, което е и причината за реализиране на „задачите” им.
Квадрат (90°)
- това е най-динамичният аспект от всички. Според мен и най-важният. Както стана ясно по-горе, квадратът „води” всички аспекти. Това е аспектът на адреналина. Всички хора търсят житейски ситуации, в които има прилив на „адреналин”, които ги карат да се чувстват живи. Това са моментите, които се запомнят най-ярко, моментите, които променят нещо в живота.
Вярно е, че този аспект се усеща като постоянно вътрешно напрежение, че нещо не е както трябва, че нещо трябва да се направи.
Две планети в квадрат помежду си винаги се предизвикват. Те са в постоянен конфликт, вечно се дразнят една друга и се опитват да внесат промяна една в друга. При квадрата всичко се реализира и материализира. Защото при него има енергия, получена в резултата на непрекъснатото „триене”. Има неудържим устрем към действие и промяна.
Макар и да прави усещането за живот у човека по-тежко, макар животът на хора с преобладаващи аспекти квадрат да е по-напрегнат, това ги прави едни от най-силните характери и способни на големи постижения.
Опозиция (180°)
– тук имаме противопоставяне на две планети. При опозиция се свързват два знака с различна природа. Но! Макар и различни по природа, те се допълват винаги, търсят се – огън/въздух или земя/вода. Като участниците в мач по тенис. Макар и противници, макар и да играят един срещу друг, те не могат един без друг. Как ще се играе мач с един играч?!
Ако погледнете картинката по-горе се вижда, че при съвпад и при опозиция планетите лежат на една линия. Най-прекия път от една точка до друга, е правата линия. Разликата е в това, че при съвпад планетите не се виждат, защото са слети една в друга. А при опозиция те имат абсолютна и пълна видимост една за друга. Обективност е основната характеристика на опозицията срещу субективност при съвпада. Човек е максимално обективен за нещата, които са отделени от него и ги вижда цялостно.
Когато точно срещу нас има поставен обект, да кажем чаша кафе, я виждаме прекрасно, в пълната й цялостност – тя стои срещу нас. И всичко останало, което е извън този обхват, просто не е цялостно видимо, някаква част от него я губим. Ако леко вдясно стои телефонът, за да го видим, ние трябва да си отместим погледа. Човек винаги гледа пред себе си, това е моментът, в който вижда най-ясно, разбира и осъзнава видяното най-ясно. Пълната Луна, при която светилата са в опозиция, отразява максимално слънчевата светлина, „взема” максимума от нея.
Затова макар и да символизира вътрешно напрежение, носи усещане за раздвоеност, аспектът опозиция носи пълна обективност. Напрежението при опозицията е породено от стремежа на човека да бъде обективен, да се съобрази с нуждите и мотивите и на другия. Това е кулминацията на осъзнаване, че има и други хора. Това е способността у човека да осъзнае напълно, че не е сам и че другите са също толкова важни, колкото и той самия.
Две планети в опозиция, макар и да са „противници”, винаги се съобразяват една с друга (понякога неохотно) , допълват се и търсят начин да се балансират една друга.
Полуквадрат (45°)
– този аспект, както е ясно, е производен на квадрата. Според мен заслужава особена почит. Съвременната астрология почти го е изхвърлила, защото се счита за минорен аспект, който не оказва особено влияние и може да бъде пренебрегнат.
Разглеждайки чисто физически едно електромагнитно поле, то ъгълът 45° се отнася към точката на максимална динамична интензивност. Т.е. при този ъгъл има интензитет, какъвто се наблюдава при квадрата. И в прогностиката нерядко точно при този аспект, се случват големи житейски промени. Две планети в полуквадрат се отнасят помежду си така както две планети в квадрат. С тази разлика, че тяхната изява може дори да е по-ярка и конкретна отколкото при квадрата.
Квадрат и половина (135°)
- производен на квадрата и влияе по същия начин като полуквадрата.
Често за дисхармоничните аспекти се използва определението „криза”. Чувайки я, почти всеки (макар че няма да е преувеличено, ако кажа всеки) е склонен да я свърже с нещо неприятно. Като настоящата „финансова криза”, която стресира целия свят. Криза е гръцка дума, която означава „поемане на нов път, обръщане на нещата в друга посока, вземане на решение”. И защо това трябва винаги да е нещо лошо?!
Обръщам по-голямо внимание на дисхармоничните аспекти по една проста причина. Придадена им е лоша слава точно поради определението, което се използва за тях – дисхармония. Тази дума показва качество, което често не се разбира правилно. За трети път ще кажа, че животът съществува благодарение на дисхармонията.
Разбира се не искам да оставям впечатление, че дисхармоничните аспекти са едва ли не „божия благодат”. Те внасят динамика, активност и реализация за разлика от хармоничните, които са по-пасивни и инертни.
Крайностите в каквото и да е, винаги съдържат и проблеми. Един борбен и самоуверен човек може да постигне много, но като характер и способност да вирее между други хора вероятно ще бъде почти непоносим. И обратното – един благ и лек за общуване и съжителство човек, може да бъде крайно интертен, безволев и неспособен да се пребори дори за най-дребни неща.
Тук отново ще спомена две основни неща, които не трябва да се забравят.
1. Преди да обърнем внимание какъв точно е аспектът, трябва да отчетем кои са планетите, които участват в него и какви „задачи” имат.
2. Всеки хороскоп е уникален. Каквото и да има в него не е нито добро, нито лошо. То е ПРАВИЛНОТО за дадения човек. Защото всеки човек се ражда, за да запълни някаква потребност – на дадено семейство, дадена социална група, дадено общество. А онова, което е несправедливо, зло и лошо от човешка гледна точка, за Природата може да е най-естественото и полезно.
Следва продължение - как да се интерпретират различните аспекти между планетите.