Галерия

1

Автор: Гали

В тази статия ще продължа с основните елементи в хороскопа. Ще обърна основно внимание на аспектите, тъй като точно при тях съществуват големи заблуди и произтичат неправилните съждения най-вече в прогностиката.

В първата си статия нарекох Астрологията „геометрия на живота”. Гръцката цивилизация е дала на нашето съвремие възможността за обективно и рационално осъзнаване на целостта на земното съществуване, в т.ч. и на човека. Питагор и част от гръцките философи са подчертавали символичния и свещен смисъл на геометрията, която всъщност е наука за формата (ударението е върху „о”) във времето. Кръгът винаги се е считал за „съвършена форма”, т.е. формата на идеалното Цяло. Всички останали форми са били разглеждани като производни на кръга и са се получавали в процеса на делене.

Лунният цикъл, за който писах, е цикъл на взаимната връзка между двете светила. Това е основният, базисен цикъл в астрологията, защото отразява връзката между два обекта движещи се с различна скорост. И затова когато се говори за аспект между две планети, се има предвид една конкретна фаза от тяхната циклична взаимовръзка.

Има диференцирани 8 лунни фази. Те се получават при делене на 2 в геометрична прогресия. Това е първичното делене на кръга. Следва делене и на 3. При това делене на 2 и 3 се получават основните аспекти, които се използват в астрологията.

Деленето на 2 създава серия от аспекти, които се считат за „неблагоприятни, лоши; дисхармонични”. Това са:

• Опозиция – 180°

• Квадрат – 90°

• Полуквадрат – 45°

• Квадрат и половина – 135°

Деленето на кръга на 3 създава „хубавите, хармонични” аспекти:

• Тригон – 120°

• Секстил – 60°

• Полусекстил – 30°

• Съвпадът (нарича се още конюнкция, съединение) е отделна категория аспект, който не се причислява нито към „неблагоприятните” аспекти, нито към „хармоничните”. Този аспект представлява първичното, началото. Като новолунието.

В почти цялата налична астрологическа литература за аспектите, получени след делене на 2, се дава най-общо следната дефиниция:

„Неблагоприятни, дисхармонични, трудни аспекти; съдържат и предизвикват напрежение, препятствия, ограничение”.

А за аспектите, получени след делене на 3, следното:

„Благоприятни, хармонични, създават лекота и комфорт, креативни, показват талантите; дават късмет, щастие, правилни и ефективни действия”.

Нека погледнем малко по-отвътре на нещата и да не се пързаляме по повърхността като по бананова кора. Всички знаят какъв е ефекта като стъпят върху такава.

Има две основни неща, върху които бих искала да се спра в тази връзка:

1. Всеки в астрологията някак много набързо възприема мнението за „лошите, напрегнати” аспекти и „хубавите, благоприятни” такива. Твърде много се набляга на вида аспект, отколкото на планетите, които са включени в него. Аспектът квадрат – 90° - и останалите от серията, символизира условия, които привидно са като тръни в живота ни. Но тези тръни в никакъв случай не са фактор за лош късмет, за неблагополучие. Тригонът – 120° (и останалите от тази серия) - от своя страна също в никакъв случай не е фактор за благополучие, късмет и изобилие.

Като как ще се интерпретира всеки един аспект зависи преди всичко от планетите, които участват в него.

Например аспектът тригон между Марс и Сатурн традиционно се счита за благоприятен. А квадратът между същите две планети се счита за неблагоприятен такъв. Този начин на интерпретация е една от големите бананови кори, защото се пренебрегват присъщите характеристики на участващите планети. Двама побойници, са си двама побойници – както и да ги разглеждаме, и в каквито и отношения да ги поставим. В единия случай ще се бият заедно срещу някого, в другия един срещу друг.

В своя Тетрабиблос, Птолемей на много малко места споменава конкретни аспекти. Той пише предимно за „съюзяване” между планетите, за „свидетелство и погледи” на дадена планета към друга. Това че Птолемей почти не говори за вида на аспектите между планетите, води до заключението, че по-важно е кои две планети имат връзка и поглед помежду си, а не какъв тип е тази връзка.

2. В религията – било на запад или на изток – се говори за „падане” на човека при раждането му от състояние на единство с Бога в състояние на отделеност от него. Това „падане” всъщност е „спускане” в конкретното човешко земно въплъщение, раждане. И от религиозна гледна точка се възприема като трагедия за човешкия дух. „Освобождаването” е връщането към единството, освобождаване от това състояние на дуалност и отделеност. В тази връзка е напълно обяснимо защо на чисто емоционално-биологическо равнище човекът е така силно привлечен и обсебен от секса. Защото само по време на секс усеща това състояние на „единство и цялостност”.

Числото 2 е символ на реалното поляризирано състояние. И точно това число, при делене на кръга на 2, създава серията „лоши, дисхармонични” аспекти. То се отнася към процеса на раждане, на материализиране, на въплъщение в земна форма. Как може този процес да се счита за неблагоприятен?! Той е такъв единствено и само от гледна точка на религиозната доктрина за единство с Бога. Защото духът е загубил своята „чистота” и своята цялостност в определен смисъл, когато се е „спуснал” в материята.

Ще повторя нещо, което писах в статията за лунните възли.

Всяко живо създание, цялото сътворение, е в резултат на ДИСБАЛАНС! В резултат на липса на равновесие.

Нищо, ама нищо не може да се създаде, няма никаква съзидателна енергия в природата, ако всичко е застинало в перфектен баланс.

В този ред на мисли, т.нар. неблагоприятни и дисхармонични аспекти са основният двигател на живота, на сътворяването, на случването. Да, те създават напрежение. Напрежение, което е необходимо, за да се създаде дисбаланс, за да има случване, създаване. Дори за да диша човек и да се движи, той трябва да положи усилие, да вложи някакво напрежение.

Аспектите, наречени „хубави, благоприятни” от своя страна наистина са свързани с лекота и комфорт. Като усещането, когато сме на красив остров по време на лятната си почивка – всичко е прекрасно, спокойно. Но не създаваме нищо, докато си почиваме. Просто защото си почиваме и не мислим за нищо, не правим нищо. Няма динамика.

Птолемей пише следното за аспектите:

„Опозицията е причина зодиите да се срещат по права линия. Тригонът и секстилът са хармонични, защото са съставени от еднотипни зодии – изцяло женски или изцяло мъжки. Квадратът и опозицията са дисхармонични, защото са съставени от зодии с противоположен пол.”

Някой да се сеща за случай, в който при сексуално сливане на двама мъже или две жени, се е създал живот?! А основната цел на всяко живо същество е да живее – чрез репродуциране. На генетично ниво това е императив, безапелационно. Просто човекът дори и да осъзнава, че един ден няма да го има, неговите гени нямат никакво намерение да умират и въобще не му искат мнението. И те търсят възможно най-различното в генетиката на другите, по възможност да нямат нищо общо. А най-различното винаги поражда сблъсък, напрежение. То просто е дисхармонично. Дис-Хармония. Това е принципът на живота. Както и на всичко, което човек сътворява и създава.

Квадратът е много специален аспект, на който съвременната астрология е придала лош имидж съвсем незаслужено. 90° е ¼ от 360-те градуса на кръга. Имаме четири кардинални знака – овен, рак, везни и козирог – които са разположени под ъгъл 90° един от друг и обозначават основните точки в хода на Слънцето. Това са двете равноденствия и слънцестояния. В тези точки се случва нещо по пътя на Слънцето. Случва се някаква промяна - сменят се годишните времена, променят се продължителността на деня и нощта и точките на изгрев и залез на Слънцето се местят по различен начин.

Например в деня на есенното равноденствие за северното полукълбо (за южното това е лятното равноденствие), денят и нощта са равни, но след тази точка, денят започва да намалява спрямо нощта. До зимното слънцестоене, когато пак се случва нещо – Слънцето образно спира и хода на изгревите и залезите се обръща. Древногръцките астрономи наричат това явление „обръщане на Слънцето; тропик”. След този момент денят започва да се увеличава, а нощта да намалява.

Затова специално в прогностичната астрология, дисхармоничните аспекти заемат приоритетно място. Те отговарят на въпроса „Какво се случва? Каква промяна има / ще има? Къде има движение, действие, създаване?” Това са най-активните връзки между планети, точно защото основната им характеристика е динамика, напрежение, предизвикателство. Носят информация за значимите промени в живота, за моментите, в които при човек се случват най-важните събития.

В следващата статия ще дам основни насоки за интерпретация на аспектите между различните планети.