Галерия

2

1

Здравка Михайлова

Специално за GRReporter

Светилището на богинята на плодородието Деметра в Елевзина е основано около 200 г. пр.Хр. в ниска хълмиста местност в полето Триасион на около трийсетина километра от Атина. Като се тръгне от Атина по пътя към Коринтския канал вдясно остава планината Егалеон, на която Ксеркс бил поставил трона си, за да наблюдава разгрома, който очаквал, че ще сполети гърците в теснината на залива, отделящ остров Саламин от сушата, а станал свидетел на поражението на собствената си персийска флота. По пътя вляво следва византийският манастир от дванайсети век “Дафни”.  А веднага след него навлизате в индустриалната зона на корабостроителницата Елевзина и петролните рафинерии Аспропиргос, отбивате се по табелката “Елевзина” и пътят ви извежда право срещу входа на археологическия обект. Плажовете на Елевзина, любими за неделни излети на атиняни през петдесетте години, днес се славят като едни от най-замърсените от индустриални отпадъци.
Най-ранният писмен източник за времената, когато екологически чистата и плодородна Елевзина била средоточие на мита за Деметра и дъщеря й Персефона, е Омировият “Химн към Деметра”, датиращ от 600 г.пр.Хр. Автор на Омировите химни е не самият Омир, а гилдия от певци, ползващи поетичния образец на Омировия епос в дактилически хекзаметър. Цялото действие на химна се развива в Елевзина.
Деметра и Персефона-Кора са важни образи от древногръцкия пантеон. Според антрополога Карл Керени до голяма степен става въпрос за тъждественост между майка и дъщеря. В книгата “Науката на митологията”, написана в съавторство със световноизвестния психолог Карл Юнг, в есето си “Чудото на Елевзина” Керени излага възгледа, че дори родената от главата на Зевс Атина не била толкова обична дъщеря за баща си, колкото Персефона за майка си. “Силата на тяхната привързаност напомня повече за божествени любовници като Афродита и Адонис, Кибела и Атис, Ищар и Тамуз, Изида и Озирис. Всички тези богини първо изгубват, а след това отново намират единствения си възлюблен.”
Като оплаква дъщеря си, Деметра ридае за някакво естество, което й е толкова близко, че оставя впечатлението за по-млад нейн двойник в лицето на Персефона. На една определена възраст Персефона била Кора (на гръцки κόρη означава „дъщеря”). Тази дума едновременно я обозначава като дъщеря на Деметра, но и като достигнала възрастта, за да участва в ритуала на инициация за преминаване от един етап на живота в друг.
След като прекрачите парадния вход - Пропилеите – се озовавате пред нисък хълм, «подкопан» от пещерата на Хадес в подножието му. Според орфическия химн тук се намирал входът към подземното царство. Митът разказва, че Персефона си играела на ливадата пред пещерата, където по-късно бил изграден храма на Плутон (Хадес) - Плутонион - с другарките си, Океанидите. Момичетата беряли циклами, теменужки, кринове и минзухари. Изведнъж от земята изникнал омайно ухаещ изключително красив нарцис - «като стръв за примамка». Екстатично запленената от красотата му Персефона понечила да го откъсне, но в същия миг земните недра се разтворили и от тях стремително излетяла колесницата на бога на подземното царство Хадес, който я грабнал и отнесъл в плесненните предели на мрачните си владения.
Единствено хтоничната богиня Хеката и Хелиос чули вика на похитената Персефона. Преобразената на старица Деметра започнала да броди по земята в дълбок траур от загубата на дъщеря си и да разпитва за нея, докато накрая спряла в Елевзина да си почине край един кладенец, на който дъщерите на митичния цар на града Келей идвали да черпят вода. Кладенецът «Калихорон» се намира вляво от Пропилеите. Дъщерите на Келей завели Деметра в двореца при майка им Метанейра, която й предложила да се занимае с отглеждането и възпитанието на най-малкото й дете - Дамофонт. За да го направи безсмъртен, всяка нощ тя го държала над пламъка на огъня и когато Метанейра видяла, че детето растяло много бързо, се усъмнила, издебнала Деметра през нощта и като видяла «закаляването с огън» разбудила целия дворец с писъците си.
Тогава Деметра й казала, че поради нейното безразсъдство детето й е обречено да познае неволите и смъртта, присъщи на човешкия род, но за да им се отблагодаряла за гостоприемството, щяла да им подскаже с какви ритуали биха могли да я омилостивят като положи началото на нов култ. Обещала да им покаже «свещените оргии», т.е. свещенодействията - думата „оргия” едва по-късно придобива негативни конотации, принизена от писанията на християнските апологети, хулещи древната езическа религия. Етимологическият й произпод е от «έργον», означаваща действие, дело. Земята посърнала от безплодието, последвало гнева и мъката на богинята, възцарил се глад, нямало и следа от жертвен дим, който да гъделичка ноздрите на безсмъртните на Олимп, така че и в техните небесни селения настъпил смут.
Зевс изпратил вестносците Ирида и Хермес да увещават Хадес да се съгласи Персефона да прекарва с него по четири месеца в годината, а останалото време да бъде с майка си, за да възвърне плодородието на земята. Той се съгласил, но когато невестата му отишла при Деметра тя я попитала дали Хадес й е дал да вкуси нещо преди да напусне подземното царство. Персефона отвърнала, че той тайно я накарал да изяде нарово зърно. Според някои изследователи наровото зърно символично обозначава сексуалното пробуждане на Кора, момичето навлизащо в юношеска възраст, което прави невъзможно то да напусне съпруга си, да се завърне при майка си и да заживее отново с нея. И до днес в Гърция нарът е смятан за символичен плод на царството на мъртвите, житото поднасяно на помен е украсено с изронени нарови зърна. Мистериите били свързани с вярването за плодородието на земята, че от попадащото в нея семе винаги се възражда нов живот, със страха и агонията пред лицето на смъртта, отменян от мистично-религиозни, почти заклинателни слова, произнасяни по време на нощния ритуал в Елевзина.
От 2000 пр.Хр. датират и микенският дворец, идентифициран като първия храм на Деметра и Телестерейонът от класическата епоха. През геометричния период в средата на 8 в. пр.Хр. Елевзина била окончателно присъединена към Атина, а мистериите се утвърждават като атински празник. В епохата на Солон след като от независимо царство Елевзина преминава във владение на Атина, където липсват обработваеми земи, като по-плодородна тя се превръща в нейна житница. По време на управлението на Пизистрат и синовете му (550-510 пр. Хр.) са изградени мощни укрепителни стени, опасващи града, извършена е реформа на религиозните ритуали, които започват да се организират с отговорността на атинската държава.
По-късно - през римската епоха, светилището преживява нов разцвет по време на императорите с изявени не само военни, но и духовно-меценатски интереси, като поклонника на елинската древност Адриан, Комод и Марк Аврелий. Римската империя била необятна – провинциите й се простирали от Британските острови до Ефрат, и имперската власт търсела обединяващ елемент, който в много случаи бил гръцкият език - едното от двете необходими за участие в ритуала условия - наред с това човек да не е опетнил ръцете си с кръв. Император Валентиниан направил опит да забрани практикуваните нощем култови ритуали, какъвто бил този на Деметра, нещо, което както било отбелязано още в древността, би направило живота на гърците непоносим, показвайки колко насъщен бил за тях. Мистериите били отменени през 395 г. сл.Хр. от император Теодосий, който забранил всички древни езически култове.
След завладяването й от Атина Елевзина си запазва правото на местно жреческо съсловие – йерофантът (явяващият светото тайнство), кирикът (огласяващият) и дадухът (факлоносецът) произхождали от древните знатни родове на Евмолпидите и Кириките, които по наследство упражнявали тези призвания. За тях преданието гласяло, че били свързани с особена връзка с двете богини. Мистериите не влизали в разрез с официалните религиозни практики, а ги допълвали с ново измерение, подходящо за удовлетворяване на потребностите, на които самите те не отговаряли. Малките мистерии в Агра в Атина се състоявали в храма на Деметра на брега на река Илисос през пролетта по време на Антистериите и представлявали предварителен етап от подготовката на «мистис»-посвещавания за участието му в Големите мистерии през есента в Елевзина, където той се издигал в степента «епоптис», тоест този, който вече е видял. Една десета от реколтата била предавана в чест на богинята в Елевзина, където имало отромни като силози житници.
Големите мистерии траели девет дни и започвали на 16-то число от месец Воидромúон (септември). Първо свещените предмети били пренасяни от Елевзина в Атина. Първият ден при Шарения портик (Ποικίλη Στοά) официално било оповестявано тяхното начало, на втория ден участващите отивали до морския бряг във Фалирон за извършване на ритуалното очистително умиване, на третия ден принасяли жертви на боговете, четвъртият би отпуснат допълнително, тъй като според преданието, когато самият бог-лечител Асклепий пожелал да бъде посветен в мистериите, се оказало, че е закъснял. На петия ден шествието начело със статуята на Иакхос и хранилището със свещените предмети потегляли по свещения път от Керамикос в Атина към Елевзина, следвано от елевзинските жреци, атинските първенци, чуждите посланичества и тълпата зрители, всичко се развивало явно пред очите на всички.
Иакхос бил отъждествяван с Бакхус, но преобладава мнението, че бил олицетворение на ритуалния призивен възглас “úе-кúе”, който имал силата на молитва за дъжд и плодородие. При произнасянето на “úе” - повелителната форма “вали” множеството поглеждало нагоре, призовавайки небесната роса, а при изричането на “кúе”- “оплождай” обръщало поглед към земята, която трябвало да приеме благотворната влага. При моста на река Кифисос шествието спирало и започвали така наречените “гефиризмú” (γεφυρισμοί от γέφυρα”-мост), при които една хетера изричала всевъзможни ругателни слова срещу събраното множество, което трябвало да изтърпи всички унижения, за да можело след това смирено да стигне до Елевзина. На гръцки Елевзина звуково напомня думата «έλευσις», което означава пристигане. На шестия ден започвал ритуалът на мистериите.
Както с изчитането на Дванайсетте евангелия на Велики четвъртък православната църква прави възстановка на страстите Христови, така се предполага, че в Елевзина било разигравано отвличането на Персефона от Хадес и мъката на страдащата по нея Деметра. Следвала ”паннихида” (παννυχίδα), тоест всенощен пир. Тайнствеността била налагана едва когато жреците влезели в Телестерейона - “светая светих” на храма, не било позволено никакво разгласяване на случващото се там. Възбраната била много строга, престъпващите я били наказвани със смърт  и затова тайната се запазила с векове.
Въпреки това, френският антрополог и познавач на древногръцките култове и митове Жан-Пиер Вернан е на мнение, че днес някои факти могат да бъдат смятани за даденост. Според него в Елевзина не съществувало никакво учение, нищо подобно на езотерична догма. Свидетелство на Аристотел по този въпрос е изрично: нямало нужда посвещаваните да бъдат обучавани в нещо, а да изпитат вълнение и да се озоват в определено душевно предразположение. Не било толкова толкова важно какво виждали, а какво чувствали. Подобно на Буда, който един ден вместо да отправи свещено слово към учениците си, се изправил мълчаливо пред тях, държейки цвете и това била “Проповедта на цветето”, показването на “пожънат в мълчание житен клас” пред посвещаваните било равнозначно на проповед без думи.
По същество това било посвещаване, разкриващо пътя към познание, което не било необходимо да бъде облечено в слово. В следващия миг силният вик на йерофанта, оповестяващ божественото раждане, разкъсвал мистичното мълчание на безмълвното откровение. Плутарх също споменава за душевното състояние на посвещаваните, които преминават от агония към екстаз. Този вътрешен смут на емоционална основа, подобен на смъртния уплах на царица Метанейра, когато видяла Деметра да върти над огъня невръстния й син, бил предизвикван от ритуала, състоящ се от т.нар. “дрόмена”, действо, драматична възстановка и мимеза, “легόмена”-изричаните слова, съпровождащи свещенодействието, и “дикнúмена”-зрелището, при коеато заклинателните символи били изваждани на показ пред множеството в пълно мълчание.
Съществува хипотеза, че те били свързани със страданията на Деметра, със слизането на Персефона в подземния свят, със съдбата на мъртвите в царството на Хадес. Сигурното е, че в края на ритуала на посвещаването - след окончателното просветление - вярващият изпитвал усещането, че вътрешно се е преобразил, че оттогава нататък бил свързан с неразривна лична връзка с двете богини, че бил в по-дълбока хармония и близост с тях, че се е издигнал до техен избраник, уверен, че както в този, така и в отвъдния живот ще се радва на блаженство, различно от обичайната орисия на смъртните. В Омировия “Химн към Деметра” се казва: «Честит, дори след смъртта си, е онзи видял мистериите. Непосветеният, непричастният тях няма да има същата участ след смъртта в мрачните предели на подземното царство”. “Щастлив е онзи, който когато слиза под земята, е познал тези неща”, казва Пиндар.
Смъртта е гибелна, но тя можела да стане блага за посветените в мистериите. Без да излагат нов възглед за душата, все пак мистериите предлагали перспективата за по-щастлив живот в отвъдното. След завръщането на посветения у дома към семейните му и професионални задължения той по нищо не се отличавал от останалите хора. Благодарение на преживения от него религиозен опит след смъртта си той щял да се ползва от привилегията да се числи към кръга на избраните: в царството на мрака за него щели да продължат да съществуват светлина, радост, песни и танци. Свидетелствата съвпадат относно изживяването на просветление, явяването на «величествен блясък» в Телестерейона, предхождан от игра на светлини и сенки с помощта на система от запалени факли.
Забраната да бъде разгласявана тайната била много силна. Също както при народното вярване за “мълчаната вода” се смятало, че ако проговориш и издадеш тайната, магията на вечното щастие, което ритуалът обещавал, нямало “да хване”. Всички посветени стриктно спазвали безсловесния обет гарантиращ им блаженство в отвъдното. Дори пътешественикът от 2 в.пр.Хр. Павзаний, който така словоохотливо и в големи подробности описва народните вярвания и обичаи на посещаваните от него места, запазва мълчание по този въпрос, като отбягва дори да опише постройките на ритуалния комплекс.
Самият той, както и древния трагик Есхил - родом от Елевзина - бил посветен в мистериите, а по-късно римският император Адриан и много други исторически личности също станали причастни към тайнството. Посветените в мистериите били хиляди; те нямали характера на тайна секта с ограничен достъп, а тъкмо обратното, за разлика от повечето култове, в които можели да бъдат посветени само граждани на Атина, Елевзинските мистерии били демократично отворени за почти всички: в тях можели да участват свободни граждани и роби, мъже и жени, деца и възрастни, атиняни и чужденци-пришълци. Всяка година били посвещавани около 3000 души.
Съществуват неоспорими доказателства, че жените не били изключени от това право - изложеното в музея оброчно керамично изображение, благодарствен дар от хетерата Нинион от 4 в.пр.Хр., свидетелства за участието й в ритуала. Единствената забрана, която важала, била за осквернилите ръцете си с убийство. В тайнството участвало и едно-единствено дете. То трябвало да бъде от атинско семейство, в което и двамата родители били живи и било избирано чрез жребий и оракулско гадание. Призванието му било да участва в “действо”, свързано с раждането на божествен младенец, чийто пол не бил ограничаван до мъжки или женски.
В Елевзинските мистерии свещено животно наред с принасяното в жертва на Деметра прасенце, били и рибите. Съществувала възбрана те бъдат ядени от посвещаваните, тъй като били свързвани с образа на богинята, раждаща се от морските вълни, гледка ритуално повтаряна всяка година. Твърди се, че раждането на Афродита от морската пяна било представяно от божествено красивата хетера Фрина, която се появявала гола от морето пред смаяното множество и че за пръв път скулпторът Праксител я избрал за свой модел, виждайки я именно в тази роля.   
По лекия наклон на хълма към музея се намира издадения над плочника камък, т.нар. “Агеластос петра” – “камъка на траура”, където скърбящата Деметра приседнала, за да си отдъхне. Малко преди него върху мраморния плочник ясно личат специално издълбаните дълбоки жлебове, по които се плъзгали разтварящите се пред събраното за ритуала множество двери на Телестерейона. Често срещан върху пръснатите наоколо мраморни отломки орнамент е макът, подобен на розета. Освен че съдържа опиумно вещество, той бил смятан от древните гърци за символ на богатия урожай.
Находките от разкопките, ръководени от известния гръцки археолог Милонас, са изложени в археологическия музей, построен през 1889 г. На терасата пред него има множество отломки от статуи и скулпторни композиции, доминира саркофагът с изображение на митичния лов на Калидонския глиган, в който участвали древни герои като Мелеагър, Аталанта и др. Сред забележителните експонати в музейната зала е ранноатическата амфора (650 пр. Хр.), на чието гърло е изобразено ослепяването на циклопа Полифем от Одисей и другарите му, а върху тумбестата й част обезглавяването на Горгона Медуза от Персей. Най-известният експонат е мраморният релеф, изобразяващ Деметра, Персефона и Триптолем, митичен владетел на Елевзина, на когото богините най-напред разкрили тайната на сеитбата на зърното и обработване на земята и го изпратили да я предаде на хората.
Според някои теории, името му означава «три пъти ори». Релефът е намерен през 1859 г. в основите на църквичката «Свети Захарий» в Елевзина, в чиито темели са вкопани и други антични отломки - капител от колона, мраморни късове и надписи. Входът на малките Пропилеи бил обозначен от две статуи на Кариатиди в свръхестествен размер, носещи върху главите си кошници, като онези, в които били поставяни тайнствените свещени предмети на култово обожание. Едната от тях се намира в музея в Елевзина, а другата в Кеймбридж. 

Според някои свещените предмети бил просто пожънат в абсолютно мълчание житен клас, според други - сексуални символи. В музейните витрини ще видите също предмети от ежедневието и бита - детски играчки, биберони, домашна посуда, както и свързани със сферата на сакралното каменни и керамични “керноси” - корони подобни на свещници, в чиито вдлъбнати гнезда били поставяни семена и зърна от различни полезни растения. И днес византийската църквица, издигаща се на хълма над пещерата на Хадес се нарича Богородица Месоспоритиса (Сеитбена), а църковният й празник е не на 15 август в разгара на лятото, а на Въведение Богородично в храма (21 ноември), когато цикълът на земеделските дейности е приключен и хората имат време за отмора. В нея големият гръцки поет Ангелос Сикелианос, радетел на идеята за възраждане на Делфийското светилище като духовен център в съвременния свят, споделял мистичните вярвания от гръцката древност, се венчал с втората си жена Анна. 

Докато стоим на терасата пред музея и съзерцаваме искрящата морска ивица, деляща намиращия се точно отсреща остров Саламин и двата тесни протока, отделящи го от сушата, използвани стратегически от гърците при известната морска битка срещу персите през 479 пр. Хр., екскурзоводката Яна Дуранбеи ни разказва още една от многобройните легенди, витаещи над Елевзина. По време на Саламинската битка в полето Триасион откъм Атина се издигнала вихрушка, а във въздуха се носел викът “Иакхос”.Изплашени, персите попитали ренегата спартанец Димарат, воювал на тяхна страна, какво означавало това и той отвърнал, че това били всички някогашни “мистес” и трябвало да се изчака докато се види дали вихрушката ще се спусне към персийската флота или ще отиде към гръцката, тъй като това щяло да определи изхода на сражението. Персите го посъветвали да не казва за това знамение на Ксеркс, който бил много суеверен. В крайна сметка с помощта на всички предишни поколения, посветени в древния култ към техните богини, атиняните победили, а Ксеркс станал свидетел на собствения си разгром.