Галерия

1

Изминаха 100 дни откакто Фернандо Сантос пое националния отбор по футбол на Гърция. Гръцките медии определят работата на португалеца като успешна и с обещаващ старт. Нещо, което съвсем не е лесно, като се има в предвид сериозното наследство, което предшественикът му Ото Рехагел остави. Макар и някои да го  критикуват, че стила на игра, който налага е по-скоро защитен отколкото нападателен,  Сантос вече се очертава като човек способен за „велики” дела. По всичко личи, че е започнал един от най-важните процеси в отбора, изграждането на доверие между треньора и играчите.

А в началото нещата не бяха така. Играчи напускаха редиците на отбора без дори да му кажат и дума. Заявяваха по-късно пред медии, че в тима нищо не се е променило. Сантос пък на свой ред се обиждаше заради отношението. Да направиш отбор след „епохата” на Рехагел си е чисто предизвикателство...

Португалецът остави извън редиците на националите Харистеас, Морас, Пацадзоглу и Капетанос. Опита се да наложи системата 4-4-2 в ромб, която според него най-много пасва на гръцкия отбор. Дебютът му с тази система в мача със Сърбия е успешен, но и...труден. Труден защото националите определено не успяха да се приспособят към новата система. Факт, който си пролича по време на първия мач, когато  Сантос загуби важен играч. Край на играта си в националите сложи Сотирис Кирякос. След него от отбора се оттегли и Янис Аманатидис.

По време на мача с Грузия, националите получиха силен шамар. Обърканата игра им струваше загуба на две ценни точки. По време на срещата с Хърватска, Сантос се принуди да остави настрана системата 4-4-2.  Мачът завърши с равен и  Гърция успя да вземе точки. В редиците на отбора обаче нещата отново не са спокойни. Напуска Фанис Гекас, вратарят Дзорвас и Сейтаридис мислят за същото, а слуховете за конфликт с Кацуранис правят атмосферата още по-тежка. Това изглежда беше и преломната точка за работата на Сантос. Той остави на страна разочарованието си и се запретна ръкави.

 Започна да работи в системата 4-3-3 и да „обработва” психиката на играчите.  Първите положителни резултати не закъсняха. В мача срещу Латвия футболистите му  показаха качества, които засвидетелстваха, че духът на футбола отново се заражда в тях. Схемата вече беше чисто  нападателна, с многобройни положения за гол и добро циркулиране на топката. Мачът с Израел е поредното доказателство за обновения най-после дух на игрището. Победата беше плод на желанието и вярата, с които националите играха.

И така, макар и първите месеци от работата на Сантос да не са лесни, с много труд и упоритост португалецът успя да подкрепи духа на играчите си и да ги накара да повярват, че мисията на игрището им е победата. След двата последователни успеха, той спечели доверието на тима си, един от най-важните елементи във връзката между треньора и футболистите. Сега остава  и гръцките фенове, чието доверие не се печели лесно, да приемат Сантос.