Галерия

1

 Философия започнах да следвам още от България. Бях една година студент по философия в Софийския университет. Понеже съм завършил класическа гимназия това беше едно естествено продължение на обучението ми. В Гърция следвах една година специалността Философия, педагогика и психология. По време на първата година ми направи впечатление изключително големия брой студенти. Това беше една специалност, в която имаше около 300, 400 човека.  В началото на семестъра залите бяха пълни, а студентите нямаха никакъв контакт с преподавателя. Следването беше изключително анонимно. Помня, че на лекции някои бяха насядали на стълбите с  walkman на ушите. Това не бяха лекции...  Беше изключително трудно.

И самата специалност обаче не ми хареса. Мисля, че това е някаква специалност от 80-те години. Целта й е да произвежда учители за лицеи и гимназии. Дори и да избереш направление философия, философските предмети са максимум 50%. Целта беше хората завършили специалността да имат същите права като тези, които са завършили класическа филология. За мен това беше абсурд. Прецених, че няма никакви шансове да продължа след това да се занимавам с нещата, които исках и се отказах от нея... Прехвърлих се да уча Методология, история и теория на науката. Ако исках да уча чиста фолософия трябваше да замина за Патра, защото тя се преподава само там...

Логиката, естетиката, етиката, всичките предмети на философията преподавани така както се преподват в Софийския университет нямат сравнение с образованието ми по  Методология, история и теория на науката, което получих тук. Въпреки всичко съм доволен от избраната специалност. Имах възможността да контактувам с хора, които са завършили в чужбина, предимно в Щатите и Англия. С историци на науката, философи с опит от чужбина. Те носят със себе си едни доста здравословни критерии за професионализъм.

 От переспективата на времето мога да кажа, че бразованието, което получих тук ме удовлетворява. Дипломната ми работа е мотивирана от интереса ми към позицията на хумнитарните науки в сферата на научното знание като цяло. Т.е. какво е мястото на хуманитарните науки сред останалите науки. Заглавието й е: „Джон Стюард Мил и Вилхелм Дилтай – Методолози на хуманитарните науки” 

Струва ми се, че в България е важно какво се учи. Често дори се получава така, че студентите се прехвърлят. Влизат една година, учат нещо и след това сменят на нещо друго. Докато аз тук не съм чувал за такива неща. Имам чувството, че хората масово учат нещо само за да учат. В България повече се мисли за това какво учиш и какво ще работиш после. А тук е много силен култът към дипломата. Това е някакъв must. Независимо от това какво си завършил. Да имаш диплома се счита за нещо много голямо. Но и не трябва да забравяме, че в България икономическата ситуация кара хората да си правят сметка как прекарват годините на обучение...  Много студенти са принудени да работят. Особено тези от провинцията, на които родителите им не могат да ги издържат. Тук студентите са по-склонни да живеят с родителите и те да им помагат.  Но и родителите имат по-голяма възможност. По-голяма отколкото в България. 

Особено високо на иктелектуалния труд в България не се гледа. Може би това се дължи на  икономическото състояние на страната, а може би и на някакви народо-психологически специфики. Ценностната система е свързана до голяма степен с парите. Къде стоиш в социалната стълбица зависи от това колко печелиш.  Докато тук интелектуалният труд все още се радва на някакво уважение. Има някакъв култ към този, който е завършил университета. Родители, които не са имали възможност да следват, гледат на дипломата като на нещо много важно. А в България се смята, че тя е важна за да ти донесе пари.  Не се гледа на нея толкова интелектуално. То се се подразбира, че трябва да имаш диплома. Не е важна особено в хуманитарните науки, където е трудно да се направи връзката с директното и практическото й приложение.

Философията е стремеж за разбиране и постигане на съгласие. За мене изначалната философска форма е диалогът.

Изграждането на човека като личност става благодарение на хуманитарните науки. Към тях спадат реториката, логиката, философията. Като цяло те са свързани с гражданското и демократично общество. Това да се учи антична история, антични езици, средновековие и всякаква друга история, това са така наречените liberal arts. Те карат човека да мисли, да разсъждава, да  взима решения. До голяма степен те го правят свободен. Това е и „клишето” на хуманитарните науки. Има нещо вярно в него. Те нямат директно практическо приложение, но може да се каже, че са в основата на обществото. Без тях то би било изключително манипулируемо. Общество, което не разсъждава, не е способно да обработи самостоятелно информация и т.н.

Явява се според мен много важна позицията на хуманитарните науки спрямо другите науки като цяло. Тази позиция ме интересува. А също и как са възникнали критериите за наука...Раждат се в Европа и особено в Холандия в епохата на така наречената научна революция. Тя е свързана с Галилей, Нютън и т.н. Епохата ми е интересна, защото в нея все още не е ясно какво е науката. Тогава се избистря какво е научното и какво е ненаучното. Тогава се получава и това разминаване на хуманитарните науки, които доскоро дори някои наричаха human studies, а не human sciences. През 19-ти век Вилхем Дилтай се бори за да утвърди автономност на хуманитарните науки. Проблемът е обаче, че така наречената парадигма или обясняваща база липсва при тях. Защото тази база е природата на човека, антропологията.  Това е общата база. Приета обща антропология обаче няма...

Култът към античността в съвременна Гърция.

Тук култът към античността е на много високо ниво. Но не съм много сигурен доколко гърците разбират античността. Доколко просто не богоговеят пред Сократ, Платон и други.  Защото православното християнство не може да бъде съчетано лесно с античността. Ценностите и на двете са различни. Тук по някакъв начин се опитват да не правят тази разлика. Веднъж пътувах с един таксиметров шофьор и той ми каза как при Платон откриваш християнство... Става въпрос за анахронизъм от гледна точка на съвременната историческа наука... Това е култът към античността в Гърция.

Интелектуалният труд в Гърция и в България

Според мен в Гърция уважението към интелектуалния труд в по-голяма степен го има. В гръцкото общество не се оценяват нещата чак толкова много от страна на парите. Социалната стълбица не е толкова регламентирана от приходите. И свещенникът, и военният и преподавателят в университета имат някакво положение в обществото.  Докато в България интелектуалният труд не се уважава. Не се уважава и преподавателя. А това се отразява и върху начина, по който  възприемаме науката. Българският преподавател ми изглежда на човек, който има комплекс. Не се чувства уважаван от обществото. Това се отразява на работата му, естествено. В Гърция го има уважението и преподавателите усещат, че това което правят е от значение за обществото.Това беше важно за мен.

Учим ли сериозно?

Струва ми се обаче, че тук ученето не се възприема като нещо чак толкова сериозно от студентите. Едновременно с това пък бакалавърската степен вече се смята за нищо. Тя се е превърнала в продължение на гимназията. Не знам защо е така. Лесно е, изискванията не са високи.  Тежестта сега е изключително в магистъра. Жалко е, защото 4 години е прекалено голям период от време за да бъде загубен.

Безплатно следване

Това, за което студентите в Гърция протестират не мога да го разбера много. Лозунги като „Безплатно образование за всички” ми звучат много общо. А и не мисля, че ако се появи частен университет може да падне нивото на държавния. Освен това хора, които не могат да влезат в държавния да следват това, което искат в частния ще си платят и ще го учат. А не да се влачат в държавния, да увеличават бройките и така да се стига до падане на нивото.

Близки  планове

Магистър по История на философията в Radboud University в Nijmegen, Холандия. Там има  център по история на средновековна и ренесансова  природна философия. Вярвам, че организацията на процеса на обучаване ще е много добра.

По-далечни

Имам желание да направя докторат в Америка, тъй като тези науки се изучават на най-високо ниво именно там. Искам да взема колкото се може по-добро образование. Но и в Гърция бих се занимавал с наука.

Мечтата ми

Да се занимавам с научна работа, преподаване и изследвания. Иска ми се да се занимавам с философия и история на науката. Вярвам, че има смисъл да се занимаваме с тях исторически, защото могат да ни дадат по-добро разбиране за това какво е съвременната наука. Защото  природните науки предлагат обективни решения и за това имат авторитета на „специалисти” и на налагащи решения. Това не е полезно, защото не може една гледна точка до озурпира друга гледна точка.

В Гърция ми харесва

Лекотата в общуването. В България сме твърде сериозни и в отношенията между хората има повече напрежение. Тук нещата са по-леки. Хората са по-топли.

Дразни ме

Когато това топло отношение премине във фамилиарно. Трябва да има баланс.

Ние и те

Смятам, че те са близки до нас като начин на мислене. Имат средиземноморски манталитет, който ние нямаме. Общуват помежду си по-интензивно. Но като хора на Балканите имаме много общи неща. Сходства в хумора също. Жалко е ако националистически идеологии ни делят. Ще ми се България, Гърция и изцяло Балканите да са по-близки.

От Гърция ще ми липсват

Сладкарниците, летните кина, кафенетата, хората по улиците в 23ч., отворените вестникарски будки.

Пожелавам

Това може и да е клише, но аз вярвам, че на Балканите имаме една природна интелигентност. Това, което се говори за българите, че са будни  вярвам, че важи и за гърците. Пожелавам им да вярват на тези качества. Да са склонни да рискуват. Да гласуват повече доверие на предприемчивостта, която я имат и която са показвали в историята като мореплаватели, търговци и т.н., Да не предпочитат „сигурната” работа на държавния сектор. Това е и нещото, което попречи много на Гърция да се развие. Пожелавам им да имат малко повече авантюристичност. Пожелавам също да се даде шанс на младите в Гърция.