Галерия

1

 Философия започнах да следвам още от България. Бях една година студент по философия в Софийския университет. Понеже съм завършил класическа гимназия това беше едно естествено продължение на обучението ми. В Гърция следвах една година специалността Философия, педагогика и психология. По време на първата година ми направи впечатление изключително големия брой студенти. Това беше една специалност, в която имаше около 300, 400 човека.  В началото на семестъра залите бяха пълни, а студентите нямаха никакъв контакт с преподавателя. Следването беше изключително анонимно. Помня, че на лекции някои бяха насядали на стълбите с  walkman на ушите. Това не бяха лекции...  Беше изключително трудно.

И самата специалност обаче не ми хареса. Мисля, че това е някаква специалност от 80-те години. Целта й е да произвежда учители за лицеи и гимназии. Дори и да избереш направление философия, философските предмети са максимум 50%. Целта беше хората завършили специалността да имат същите права като тези, които са завършили класическа филология. За мен това беше абсурд. Прецених, че няма никакви шансове да продължа след това да се занимавам с нещата, които исках и се отказах от нея... Прехвърлих се да уча Методология, история и теория на науката. Ако исках да уча чиста фолософия трябваше да замина за Патра, защото тя се преподава само там...

Логиката, естетиката, етиката, всичките предмети на философията преподавани така както се преподват в Софийския университет нямат сравнение с образованието ми по  Методология, история и теория на науката, което получих тук. Въпреки всичко съм доволен от избраната специалност. Имах възможността да контактувам с хора, които са завършили в чужбина, предимно в Щатите и Англия. С историци на науката, философи с опит от чужбина. Те носят със себе си едни доста здравословни критерии за професионализъм.

 От переспективата на времето мога да кажа, че бразованието, което получих тук ме удовлетворява. Дипломната ми работа е мотивирана от интереса ми към позицията на хумнитарните науки в сферата на научното знание като цяло. Т.е. какво е мястото на хуманитарните науки сред останалите науки. Заглавието й е: „Джон Стюард Мил и Вилхелм Дилтай – Методолози на хуманитарните науки” 

Струва ми се, че в България е важно какво се учи. Често дори се получава така, че студентите се прехвърлят. Влизат една година, учат нещо и след това сменят на нещо друго. Докато аз тук не съм чувал за такива неща. Имам чувството, че хората масово учат нещо само за да учат. В България повече се мисли за това какво учиш и какво ще работиш после. А тук е много силен култът към дипломата. Това е някакъв must. Независимо от това какво си завършил. Да имаш диплома се счита за нещо много голямо. Но и не трябва да забравяме, че в България икономическата ситуация кара хората да си правят сметка как прекарват годините на обучение...  Много студенти са принудени да работят. Особено тези от провинцията, на които родителите им не могат да ги издържат. Тук студентите са по-склонни да живеят с родителите и те да им помагат.  Но и родителите имат по-голяма възможност. По-голяма отколкото в България. 

Особено високо на иктелектуалния труд в България не се гледа. Може би това се дължи на  икономическото състояние на страната, а може би и на някакви народо-психологически специфики. Ценностната система е свързана до голяма степен с парите. Къде стоиш в социалната стълбица зависи от това колко печелиш.  Докато тук интелектуалният труд все още се радва на някакво уважение. Има някакъв култ към този, който е завършил университета. Родители, които не са имали възможност да следват, гледат на дипломата като на нещо много важно. А в България се смята, че тя е важна за да ти донесе пари.  Не се гледа на нея толкова интелектуално. То се се подразбира, че трябва да имаш диплома. Не е важна особено в хуманитарните науки, където е трудно да се направи връзката с директното и практическото й приложение.

Философията е стремеж за разбиране и постигане на съгласие. За мене изначалната философска форма е диалогът.

Изграждането на човека като личност става благодарение на хуманитарните науки. Към тях спадат реториката, логиката, философията. Като цяло те са свързани с гражданското и демократично общество. Това да се учи антична история, антични езици, средновековие и всякаква друга история, това са така наречените liberal arts. Те карат човека да мисли, да разсъждава, да  взима решения. До голяма степен те го правят свободен. Това е и „клишето” на хуманитарните науки. Има нещо вярно в него. Те нямат директно практическо приложение, но може да се каже, че са в основата на обществото. Без тях то би било изключително манипулируемо. Общество, което не разсъждава, не е способно да обработи самостоятелно информация и т.н.