Александра Аргири е фотограф. Докато разглеждах изложбата й посветена на футбола „ Off-sight” в ArtVille в Атина разбрах, че тя е от тези творци, които успяват да уловят момента. Нещо повече. В обектива си тя запечатва картини, които не всеки може да види... Младата фотографка има свой собствен, неповторим стил и особено проницателно око. Вълнува се от човека.
Александра е чувствителна и истинска. Дори когато отразява трудни социални теми тя не кори и не осъжда, а просто показва. По свой начин. С топлина и разбиране. „Защото всеки си има своите проблеми” както казва тя. Снимките й са романтични и леко меланхолични. Работила е върху портрети на известни артисти, певци и спортисти. В галерията й ще видите снимки на Христофорос Папакалиатис, Софоклис Схорцианитис, Константинос Маркулакис и много, много други. Ако искате да се запознаете с творчеството на Александра посетете нейната страница: www.alexandraargyri.gr
Футболът е моята страст. Ходя по стадионите от малка, от 5,6 годишна възраст. Луд фен съм на Панатинайкос. На 10, 12 годишна възраст започнах да разбирам от играта и футболът започна да ми харесва още повече. Странното е, че никой не ми е създадал този навик. Нито баща ми, нито брат ми. Те не се занимават с футбол изобщо. Сама си го намерих. Поглъщаше е из цяло. От Саравакос от 1987 година до ден днешен.
Учениците в училище играеха футбол, но никой не искаше да играе с мен, защото бях момиче. А аз исках много. Тогава започнах да просто да гледам. Гледах и европейски мачове и гръцки. Ходех по стадионите постоянно. Цялата история с футболните снимки започна след като завърших фотографската школа. Проектът “Off sight” е работа от 12 години. Бях си казала, че в някакъв момент искам да изложа всичките тези снимки. Реших, че искам това да е през една година, в която да има Евро или Мондиал. И вижте какво стана. Гърция се класира за Мондиал...
Тази работа като фотограф в началото беше на фоторепортер. Снимах фазите, головете и т.н. Понеже принадлежа към Associated Press снимките ми отиваха там. С течение на времето видях, че всъщност това много не ме изразява.
Борбата и блъскането в съблекалните на футболистите и на пресконференции за да направя най-добра снимка не ми харесваше. Нямах и нужното оборудване. Харесваше ми топката и краката. Така започнах да правя фотографски раздели с други теми. Направих една тема – скамейката. Реакциите на скамейката, радостта, тъгата, ентусиазма... Яд, нерви. После направих тема сектор. Майка с дете, хулигани и всичко, което може да се случи на една един сектор. След това направих крака. Разбрах, че футболът всъщност е в краката. Там е цялата сила и напрежение. С мозъка работим и гоним топката, но в краката е силата и с тях се извършва работата.
Off sight изложбата не се състои от картини, които ще видиш в един вестник след изигран мач. Тя показва моя поглед върху сцени от играта, които окото на зрителя, футболиста или треньора не може да улови. Празен сектор и обувки на играч например или оставени ръкавици... Затова и изложбата се казва Off sight. Струва ми се, че повечето снимки са меланхолични, но едновременно с това имат динамика. Имат и доза романтизъм в себе си. Важно е също, че нито една от снимките не е „нагласена”. Всичките са репортажни.
Личи си, че футболистите са самотни. Както и фотографът е самотен на стадиона. Това е единственото нещо, което ме мъчи. Когато отборът вкара гол нямам с кого да се радвам, защото съм сама. Много често дори забравям да снимам. Чувствам се повече фен и приятел на отбора, отколкото фотограф. Ако Панатинайкос играе с Рома съм в стрес дали ще вкараме гол. Някой път съм съвсем готова и чакам за снимка на вратата, но вкарват гол и започвам да викам. Изпадам в еуфория и забравям да снимам. Футболът е страстта ми, не е работата ми, това е.
АГРЕСИЯ
Правила съм снимки на стадионите и когато има агресия. Не исках да ги излагам обаче. Не смятам,че това е нещо, което хората биха искали да видят. Трябва да се срамуваме от агресията, от ексцесите и от хулиганщината... На стадиона хората избухват заради други проблеми. Не заради играта. Както на Синтагма правят ексцеси...
Не мога да кажа точно какво се случва на стадионите обаче. Мисля че това, което се случва по време на всички демонстрации. Независимо дали става въпрос за икономическа криза или за протест поради стачки на корабите например. Всеки търси начин да излее някъде гнева си. Просто на стадиона е най-лесно да го направиш. Всяка неделя се събирате, единият гледа другия и така стават нещата... Добре би било да се вземат мерки както бяха взети в Англия преди години. Но ние сме в Гърция и както казваме, че цигарите са забранени, а още се пуши така и проблемът с агресията си остава.
ЧОВЕК В КАДЪРА
Със сигурност искам в снимките ми да има човек. Работата ми като фотограф е в областта на модата, рекламата и портретите. Модата ми харесва въпреки, че е нещо по-нагласено, но портретите ми харесват повече, защото трябва да откриеш човека, който стои срещу теб. Дали е артист, дали е писател, дали е художник...
СТРАННИ СНИМКИ
Нещо ужасно странно няма. Има обаче трудни условия на работа. Веднъж бяхме отишли на работа в едно огромно ателие и докато снимахме някой ни открадна цялото оборудване, което бяхме оставили. По време на едни други снимки пък се напихме в 12ч. на обяд. Беше Коледа и манекените се правеха, че пият вино, което след това даваха на нас...
ТРУДНОТО
Да изкараш личността на човека, който стои срещу теб. И в модата и в портретите. Трябва да изкараш нещо, което да изразява него , но и теб. Например ако един поет е леко меланхоличен трябва да го покажеш някак си. Защото е такъв и защото пише меланхолични стихове например. Но едновременно с това нещата, които изкарваш трябва да изразяват и твоята естетика. Това е трудното. Всеки път обаче третирам нещата като предизвикателство.
Има и много технически трудности, разбира се. Може да се озовеш някъде, където няма ток и да трябва да правиш снимки със светкавица. Друга работа е, че ние лятото снимаме зимни неща, а зимата летни. В момента снимаме зимната колекция с кожи и палта. При температура 40 градуса! По Коледа обикновено снимаме бански. Това са трудностите на фотографията.
НЕ МИ ХАРЕСВА ДА СНИМАМ
Не ми харесва да снимам къщи и конструкции, в които липсва човешкият елемент. Преди не ми харесваше да правя репортажни снимки. Тази година обаче понеже имаше толкова много събития започна да ми харесва и това. В тях има много човешки елемент.
Но това да снимам една „красива” къща, в която хората седнали на канапето и в компания на приятели пият питието си не ми харесва. Защото не е истина. Да снимаш една къща както е във всекидневния си вид мога да го разбера. Но иначе не. Да покажем къщата, в която на закуска има сервирани 100 кроасана и старателно подредени портокали няма смисъл. Защото нещата не са така.
МОСТОВЕТЕ...
Другото нещо, което ме вълнува и върху което работя са мостовете (от цял свят) и транспортното средство. Когато реша да направя изложба тя ще е пак с материали събирани 10 години. Работя върху този проект малко по малко, паралелно с всекидневната ми работа. Не събирам 10 снимки за да кажа: „Я да направя изложба.” Не съм сноб и съм въздържана. Но както се оказва това може и да е проблем, защото сега като решихме да направим изложбата Off sight се затруднихме много да изберем точните снимки. Представи си 12 години всяка неделя и сряда на стадиона. Ходила съм и на стадиони и зад граница.
КОГАТО СЕ ИЗЧЕРПВАМ
Минавам през фази, в които рутината и ежедневието изяждат цялата ми енергия. Често когато снимаш неща за да изкараш пари не можеш да се изразиш. Имаш винаги някакви упътвания от клиент. Когато снимаш политици също не можеш да направиш снимките както си искаш. Това може да те изчерпа, но вдъхновението ти не спира. Отиваш някъде за два дена, виждаш нещо хубаво и се зареждаш отново. Тази събота и неделя например видях един много хубав плаж и веднага извадих фотоапарата. Хем си бях казала, че за два дена не искам да снимам нищо и пак снимах. Фотоапаратът е станал продължение на ръката ми. Нещата ги виждам фотографски. Това, което вижда обективът е това, което вижда окото ми.
Но това което всъщност ме изморява е изискването на приятелите ми да снимам. Особено когато сме на ваканция. Приятелските снимки за спомен тип „аз и ти на плажа” ме изморяват. В такива случаи избягвам да правя снимки. Казвам „хора, аз съм във ваканция.” Разбирам, че очакванията им са логични. Но представи си двете с тебе да сме на ваканция и аз през цялото време да те питам: „Какво стана със Сисе? Завърши ли трансферът и т.н.”
СВЯТ С РАЗЛИЧНИ ЦВЕТОВЕ
Всяка държава има своята култура, своите цветове. Всяка държава ти дава вдъхновение. Мисля обаче, че не бих могла да живея в друга държава. Единственото място, което прилича малко на Гърция е Испания. Това е средиземноморски тип култура, има море и двете държави си приличат. Но след около две седмици престой в чужбина ме хваща home-sick. Иначе съм направила и обиколка на Китай. Всяка култура ти дава вдъхновение. Аз съм се родила обаче в Гърция. Тук съм израстнала и нямам намерение да ходя в друга държава.
НЕ ХАРЕСВАМ SNAP SHOT
Сега има една генерална тенденция за snap-shot. Това е като да си се озовал на едно парти и да снимаш каквото ти попадане. Светлината не е идеална и се предполага, че не е нагласена. Въпреки че снимките са моментни обаче не ми харесват. Те са и със светкавица от фотоапарата. Влизаш някъде, натискаш 10 пъти копчето на апарата, стават снимките и така излиза Editorial на модата. Това е тенденцията на списанията през последните 2 години по целия свят. Сега дойде и в Гърция. Не ми харесва никак. Има нещо вулгарно в нея. Тя е малко тип Тестино. Харесвам Тестино, но романтичните му неща. За който и фотограф да ти кажа, че ми харесва, бих се отнесла към романтичния му период. Дали е Berson или Newton или Maze…
МОИТЕ ФОТОГРАФИИ СА РОМАНТИЧНИ
Повечето и от моите фотографии са романтични. Арт директорите ми казват това. Не ми харесва да показвам мръсния елемент, т.нар dirty. Ще покажа dirty, но по мой начин, който пак ще извади нещо по-спокойно. В него няма да има крясък. Ето например направила съм един репортаж за проститутките и публичните домове, които са в района на Метаксургио и Керамикос. Видях ги пак от друга, по-спокойна страна. От гледната точка на „защо тя прави това”, а не критика и „Вижте какво прави тази!” В снимките ми няма упрек. Дори и да покажа бюст те са soft. Защото всеки има своите проблеми. Коя съм аз, че да ги съдя? И мен могат да ме съдят.
СРАМУВАМ СЕ ДА СНИМАМ ЧУЖДОТО НЕЩАСТИЕ
Срамувам се да снимам нещастието на другите. Като бях в Китай видях по улиците гладни и бедни хора. Срам ме беше да снимам хората без зъби само и само за да мога да направя една хубава снимка. Това е малко като с военния репортаж. Лично аз не съм ходила на война, но много фотографи ходят. Свалям им шапка за това. В този случай обаче самата динамика на темата е такава, че и ти да се беше озовала там с един фотоапарат щеше да направиш прекрасни снимки. Когато снимаше едно дете, което е останало без ръка или без крак, както и да го снимаш все добра снимка ще направиш. Същото важи и за един красив залез. Ако отидеш на Санторини да снимаш залеза на Ия например. Има гледки и теми, които сами по себе си са толкова вълнуващи, магични и силни, че всеки може да им направи снимки. Също така ако си в космоса и трябва да се направи снимка на това, което виждаш и ти да се озовеш там с един апарат ще се справиш. Разликата е само, че ти вероятно ще сложиш планетата, която снимаш в центъра. Повечето хора слагат темата в центъра. Аз бих сложила планетата от ляво, от дясно или само отрязък нея например.
АКО НЕ БЯХ ФОТОГРАФ
Като малка исках да стана танцьорка. Играх и спортна гимнастика. Родителите ми казаха обаче „Първо вземи една диплома, а после прави каквото искаш.” Харесва ми и адвокатството и съдебната медицина. И футбола, разбира се. Бих могла да съм съдия, но няма жени съдии за жалост.
ЛЯТО ЗНАЧИ ГЪРЦИЯ
Лятото е равно на Гърция винаги. Каквито и екскурзии да планирам те са винаги за Коледния период. Лятото е за Гърция. Любим остров ? Нашите острови са толкова красиви, че не мога да избера някой. Аз обаче не съм човек на туристическите острови. Миналата година отидохме на Патмос, Липси и района. Беше магично. Плаж, луна, риба... Беше чудесно. Харесват ми островите Серифос, Сикинос, Кимолос. Обичам морето.
ПЛАНОВЕ
Най-близките ми планове са свързани с почивка. Искам да дойде август и да замина някъде. Що се отнася до работата, както ти казах преди работя върху двата проекта – мостове и транспортно средство. В някакъв момент ще направя и изложба. Искам да съм здрава и да съм добре за да мога да работя. Да правя неща, които ми харесват и ме вдъхновяват. И да имам приятели около себе си.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
