Галерия

1

Когато говорите с Галена Великова тя ще ви очарова с бързата си мисъл. На сцената още с първите ритми на латино музиката с изразителните си движения, усмивката и доброто настроение, без съмнение тя ще ви пренесе в магическия свят на танците. Галена Великова е позната в България от телевизионните си участия в шоутo „Dancing stars” и ВИП Брадър, а в Гърция от шоуто за деца „Baby dance”. Тя се грижи и за петте си училища по латино и спортни танци „Galena’s Dance Studios” в Атина, а сега разкрива живота си в интервю на Марина Николова.

Защо избрахте да дойдете в Гърция?

Дойдох за първи път в Гърция в края на 1995 г. Мога да кажа, че не съм я избрала аз, а Гърция ме избра. Аз бях шампионка на България през 1995 г., когато ми предложиха от едно танцово училище да водя семинари. Дори не знаех в кой град се намира. Търсеха специалист, който да идва всеки месец за няколко дни. В началото пътувах постоянно, защото учех и в университета – бях трети курс в Правния Факултет. Това продължи около една година, а после ми предложиха да остана за повече и аз приех.

Вие сте омъжена за грък, как се запознахте със съпруга ви?

Той също е в танцовия бизнес.

Любов от пръв поглед или дълго ухажване?

Първото.

Как взехте решението да се занимавате професионално със състезателните танци, а не с правото?

Аз бях решила още от ранна детска възраст, но моите родители много настояваха да завърша университет. Май така стоят нещата в България с по-амбициозните родители. Дипломата за тях е много важна – сега имам диплома. Но аз знаех, че ще се занимавам с танци. Родена съм в Стара Загора, но известно време живеех в Бургас, защото школата по танци там е най-силната в България.

Кой е любимият ти танц в момента?

Много е трудно да кажа, защото се занимавам с толкова много танци в продължение на дълги години, че вече съм ги обикнала всичките. Но много ми харесва самбата и пасо доблето.

Самбата не е ли и най-трудния танц?

Счита се за най-трудния латино-американски танц, защото има най-много технически подробности. 

Каква музика слушате вкъщи?

За съжаление имам много малко свободно време, защото имам пет школи, които изискват много грижи - като време и като мислене, и вкъщи се прибирам около 12 часа вечерта. Аз тренирам шампионите на Гърция, имам и много двойки от България и от Турция, които идват събота и неделя и повярвайте ми – не слушам музика вкъщи.

А кой е най-паметният момент в кариерата ви досега?

Най-паметният момент е вице-шампионската титла във Венеция през 2004 г. Това беше много трогателен миг за мен.

Имало ли е момент, когато сте била готова да се откажете от танците?

Почти всяка седмица. Напрежението е много голямо. Постоянно си задавам въпроса дали да не прекъсна, защото да тренираш по четири-пет часа на ден в продължение на десетки години не е много лесно. Аз от двадесет години тренирам всеки ден без събота и неделя, без почивен ден, без празник. Този ритъм на работа ме лишава от много неща като личен живот, кафе с приятелите... Когато всичките ми приятели ходеха на екскурзии и на покупки, аз ходех в залата да танцувам. Така че мисълта да се откажа се появява доста често, но пък хъсът и желанието явно са по-силни. Това ме задържа да продължавам напред.

Имала ли сте сконфузни моменти на сцената?

Не толкова колкото са имали някои мои възпитаници. Роклята ми се е хващала в чорапогащника, докато танцуваме пасо добле и аз съм в поза на земята. Когато се опитах да стана - не можех, защото камъка се беше хванал в чорапогащника. Такива дребни неща и за мое щастие не съм имала други.

Кой според вас е най-страстният танц?

Най-страстният танц е румбата. Това е танцът на любовта. Всички движения пресъздават любовната игра.

По какво се отличават талантливите танцьори?

Тези, които са най-талантливи са обикновено и най-мързеливи. Защото на тях много бързо им се удава. Те хващат от първия път движението, което им се показва. И защото са го направили сравнително добре това ги успокоява, така че те никога няма да се опитат да го изработят и да го направят много пъти. Обикновено в нашия спорт успяват тези, които не са най-големите таланти. Защото те са по-дисциплинирани и по-търпеливи и виждат, че не могат да го направят от първия път и така се налага да тренират. Резултатът е, че рано или късно те побеждават талантливите, които си стоят на стола с надеждата, че ще се получи и на състезанието от първия път, но не е така. Защото навиците трябва да са много силно изработени. Информацията е страшно много и трябва да се работи много часове, за да може да се представи в готов вид на едно състезание и всичко да стане. Все пак музиката е много бърза.

Кое е първото нещо, на което учите своите ученици?

Дисциплина. Без дисциплина не можеш да успееш никога.

Какво очаквате от вашите ученици?

Желая много повече мои ученици да имат много повече успехи. Аз съм доволна, че имаме шампионски титли, но очаквам и по-големи достижения като световна или европейска титла. А за себе си очаквам да намеря време, за да направя някои спектакли – имам много идеи, фантазия и замисъл, но за съжаление в момента няма достатъчно време. Много неща искам да направя, да науча и да постигна все още.

Какво е за вас сценичната треска?

Сценичната треска не е заради сцената или заради публиката, а защото искаш да изпълниш всичко, което знаеш – това, което си тренирал и считаш, че можеш. Притеснението е много голямо дали ще успееш да дадеш 100% от себе си - всичко това, което знаеш и си тренирал. Това според мен е притеснението на всеки изпълнител, а не толкова дали някой го гледа или от сцената. Аз искам да направя максимално това, на което съм способен. И понеже е на живо, понякога се случва всичко. Ние не танцуваме самички, а в двойка, и там не всичко зависи само от теб.

Ще ви гледаме ли пак по телевизията?

Аз много се надявам да започне „Dancing stars”в Гърция. Дали ще участвам аз или не – не зная, но много бих искала да започне като предаване. В България резултатът беше много позитивен. Всички мои колеги са много доволни. Това, с което ние се занимаваме се рекламира по най-добрия начин. Хората видяха в най-добрата светлина спортните танци. Разбраха, че не е нещо толкова трудно, а се правят за развлечение, гимнастика и за зареждане на батериите. Защото ако целта не е да се ходи на състезание, всеки може да се научи да танцува. Прекарва много по-добре и се запознава с много хора. Все пак музиката ни влияе позитивно и на здравето, и на психиката. Затова и се надявам шоуто да тръгне и в Гърция, защото тук рекламата на нашия вид танци не е достатъчно голяма до момента. Ако стане това, ще даде тласък на спортните танци, от който много се нуждаят.

Вие участвахте и в гръцкото предаване “Babydance”...

Аз бях съдия в “Baby dance” по гръцката телевизия Alpha за детски двойки от 6 до 11 годишна възраст - беше много красиво. За мен това е един много прекрасен спомен. Имаше някои двойки на шестгодишна възраст, които вече бяха ходили на 13 състезания. Това за мен беше много интересно и много приятно. После участвах в комисията на българското предаване „Dancing stars”. И последното ми участие е във ВИП Брадър като гост-съдия и хореограф. Това са ми телевизионните изяви и се надявам в бъдеще да има много повече.

Доброто на тези предавания е, че се рекламират танците – това все пак е моят живот. Моята детска мечта е всички хора да танцуват, защото преживяването е невероятно. Танците са един приказен свят. Няма нищо общо с всекидневието. Танците дават тази приятна нотка на желание и настроение, която липсва от всекидневието на много хора според мен.

Какво ви харесва в Гърция?

В Гърция много неща ми харесват – най-вече климатът. Времето е просто прекрасно. Непрекъснато чувам за сняг и валежи, а тук грее слънце. Хората са много гостоприемни, много добронамерени. Има и много отрицателни черти, но има и много положителни, както и във всяка държава.