Галерия

2

1

    - Както знаете на Европейския съвет надделя твърдото мнение, а не по-мекото. Т.е. да оставят Гърция сама да реши проблема си, защото така се дава урок и на останалите. Защото за еврозоната не е опасността Гърция. Опасността е една по-голяма страна - дали тя се казва Испания, дали Италия или която и да е друга да бъде оставена да има огромни дефицити и така да повлече и останалите. Но твърдото ядро надделя. Мнението на Европейската централна банка също беше твърдо, тъй като тя иска да си осигури независимостта. Не иска да се обвързва, че ако някъде се създаде проблем, тя трябва да осигури ликвидност. Разбира се, тази година Европейската централна банка няма проблеми. Можеше да осигури ликвидност, защото и инфлацията е ниска и така щеше да стабилизира единната европейска валута. Гърците от тяхна страна също не казаха елате и ни спасете. Ако го бяха казали, щеше да звучи все едно си признават, че не са сериозни намеренията им да намалят дефицита си. Те трябваше да кажат: “Ние ще си свършим работата”. Тогава излезе Европейският съюз и каза: “Е, добре, ако се случи нещо, ще се намесим и ще ви спасим”. Това, което стана на Европейския съвет е точката на равновесие на стремежите на всички играчи. И това не е лошо в смисъл, че Европа изпрати посланието, че би могла да помогне и някакъв механизъм ще се създаде, така че в случай на криза да се направи нещо, но това няма да стане сега. Пазарите нямат търпение. Те трябва да видят веднага ЕС да извади някакви капитали. Европейците обаче не бързат да реагират. Постигането на консенсус отнема време. Ако попитате бюрократите в Брюксел това, което се случи на Европейския съвет за тях е революция. Фактът, че се достигна споразумение за “no bailout” за тях е революция. Еврозоната имаше късмет, че кризата удари една малка страна, а не голяма и сега трябва да започне да мисли творчески как да създаде един финансов механизъм, паралелен на общата монетарна политика, така че валутният съюз да е продължителен. Да не е това, за което мнозина се надяват - да има временен характер. Защото много икономисти гледат историята на икономиката и казват, че никога един валутен съюз не е работил без да има и политически съюз. Тук в момента ние имаме един валутен съюз без непременно да имаме и политически съюз, само като слагаме много строги критерии за членство. Е тези критерии трябва да се измислят малко по-добре.

    - Защо така изведнъж Гърция се оказа във водовъртежа на толкова сериозна икономическа криза?

    - От началото на декември всички започнаха да се занимават с гръцката икономика. Тогава трите агенции за кредитни рейтинги намалиха кредитните рейтинги на Гърция. Много вестници, най-вече в чужбина когато видяха, че Гърция има голям дефицит и огромен държавен дълг, защото в частния сектор дълг няма, решиха, че Гърция е най-слабото звено в Европейския съюз и ще завлече след себе си цялата еврозона. Надигнаха глава старите критици на еврозоната, тези, които никога не вярваха, че тя ще се създаде и че много скоро ще започне да се разпада и видяха в гръцката криза началото на края на еврозоната. Видяха в Гърция пропукването на огледалото, което ще го срине цялото, а не счупването на една кост, която скоро ще заздравее. Така Гърция влезе в радара на пазарите, а когато влезеш в радара на пазарите, трудно излизаш. Трябва да вземеш бързи решения и да изпревариш пазарите, а не да ги следваш. Е, на политиците ни им отне малко време, за да разберат това. Сега вече го разбраха, разбраха как работят пазарите и много скоро ще им повлияят. Т.е. ще представят един пакет от мерки, който ще ги убеди, че Гърция ще намали дефицитите си.

    - Всеки ден сме свидетели на стачни действия в Гърция. Вярвате ли, че гръцкото общество е достатъчно зряло, за да подкрепи болезнениет реформи?

    - Благоприятен е фактът, че след обявените от премиера по-строги мерки двама от всеки трима гърци заявяват: “Съгласни сме, продължавай”. Двама от всеки трима означава, че това не са само гласоподавателите, които са гласували за ПАСОк на миналите избори, а са много повече. Съществува съгласие в гръцкото общество, че е необходима промяна. Всички са разбрали, че трябва да се реформира пенсионната система, че трябва да се плащат данъци, че държавният сектор трябва да е ефективен и казват: ”Продължавайте!” Правителството може да продължи, защото има огромно мнозинство в парламента и беше избрано с повече от 10 на сто разлика от опозицията. Това е голям шанс, който рядко се случва. Случи се през 2004, но не беше оползотворен от десноцентристкото правителство. Сега новото правителство може да направи промяна. Можете да сравните това, което стана миналата година, когато фермерите излязоха по улиците с тракторите и какво се случи тази година. Миналата година предишното правителство нямаше голямо мнозинство в парламента и министър-председателят нямаше възможност да води политиката, която иска. Миналата година той отиде и даде 500 милиарда евро на фермерите като знаеше, че няма пари. Похарчи повече, отколкото трбваше. Тази година правителството каза, че няма да даде нито стотинка. И стачката свърши. Това е един урок за всички, които мислят, че с една стачка правителството ще отстъпи и ще им даде пари. Народът не иска повече. Хората ги разбраха! И правителството по необходимост ще направи това, което иска мнозинството. Политически силно е, ще успее. Сега е големият шанс, защото всички искат промяна - искат я хората, искат я европейците, искат я агенциите за кредитен рейтинг, искат я пазарите и можем да я направим. Това е изгодният случай за едно ново начало за Гърция, за да може тя да има темп на развитие от порядъка на 4-5 на сто, който поддържаше в продължение на 15 години и който може отново да има след две-теи години.