Галерия

1

Тази история е за живота на едно младо американско момиче в Гърция, който се развива на фона на обществено-социални размирици, радикални промени в икономическата политика и криза каквато страната не е виждала в последните 30 години. Уитни Праиз е студентка трета година по археология и околна среда в Орегон и специализира гео-археология. В момента тя се опитва да изгради професионалната си кариера в науката в Американския университет в Атина, защото тук я намира любовта преди малко повече от година. Уитни споделя с читателите на GRReporter своите мисли и впечатления за балканската страна.

Гръцкият мит става реалност

Един от професорите ми беше живял и работил в Гърция за около четири години. Той ми препоръча да кандидатствам по програмата за обмяна на студенти. Винаги съм имала интерес към Средиземноморския район и археологичното богатство на Гърция, така че за мен идването ми в Атина бе стъпка напред. Когато взех това решение бях много ентусиазирана, но доста уплашена. Нямах представа нито от езика, нито какво точно ще заваря тук. Родителите ми ме подкрепиха в решението ми независимо, че също бяха доста притеснени. Освен това програмата ми започна точно след големите размирици от края на 2008 година.

Първи впечатления

Топлината. Програмата, която следвам в Гърция започна през януари.Тук зимата е доста странна. Аз се разхождах по къси панталонки из града, защото по моите стандарти беше доста топло, а хората тук умираха от студ и се разхождаха със зимни якета и шалове.

В Гърция обаче има и друг топлина. Първият ден от моето пристигане се загубих. Лутах се напред-назад и се опитвах да намеря пътя към сградата на университета. Бе очевидно за всички, че съм чужденка и още по-очевидно, че съм се загубила. Хората спираха по улицата и ме питаха къде отивам, за да ми помогнат да се ориентирам, независимо, че дори не ги бях молила за помощ. Това бе наистина мило, в други страни рядко някой ще се спре на улицата да ти помогне, дори и да го попиташ. Като цяло от престоя ми в Гърция трябва да кажа, че всички хора, с които имах възможност да се запозная са били винаги наистина мили с мен. Има топлина в хората тук.

Гръцките протести като reality show

Палежите и размириците в Атина изглеждаха наистина страшни в новините по телевизията. Но имах и друга информация от хора, които вече са живели в Гърция. Моят професор ме предупреди, че по негови наблюдения от четиригодишния му престой тук, в Атина има поне веднъж седмично някакъв протестен митинг или шествие по какъвто и да е повод. В началото ми изглеждаше малко странно, но сега вече знам, че е вярно. Декемврийските протести (през 2008 година) бяха наистина по-насилствени и по-продължителни от обичайното, но като цяло за Гърция подобни прояви не са събитие.

Сред свои в един цял нов свят

Всеки шест месеца в Атина идват поне 100 американски студенти от цялата страна, за да вземат участие в различните археологични програми и практики, така че когато пристигнах бях в повечето време в компанията сънародници. Започнах курсове по старогръцки, което може би е най-сложното нещо в целия свят (смее се). Не самите курсове, а процеса на ученето имам предвид. Независимо от това програмата беше много интересна. Ходихме на различни екскурзии с образователна цел до , следвахме различни образователни курсове, имахме лабораторна работа и т.н.

Любовта идва на колело

Аз съм страстен колоездач. С един мой приятел бяхме тръгнали да си търся колело, за да мога да се предвижвам в Атина. Минахме през какви ли не магазини и накрая се озовахме в съдбовния магазин, в който работи Вангелис. Всеки вторник вечер след семинарите се събирахме с група хора, които също обичат колоезденето да си говорим и да планираме маршрутите през уикенда. С Вангелис имаше привличане. Влюбихме се и започнахме да прекарваме доста време заедно. На първата ни официална среща отидохме на кино. Беше много романтично, но в старанието си да се подготвя за срещата си бях забравила ключовете от апартамента. Като джентълмен той ме изпрати до вкъщи и точно преди да си тръгне аз установих, че съм си забравила ключовете от вкъщи и не можех да си влезна. Той се покачи през балкона на съседите, за да достигне моя апартамент и да ми отвори отвътре. После си тръгна. Беше като на филм и много романтично. Така започна всичко между нас.

Всички пътища водят до Атина

Миналото лято бе прекрасно. За мен се отвори чисто нов свят, много по-различен от този, който познавах до момента. Когато напуснах Гърция, първо отидох в Италия да посетя една моя стара леля, която живее там от години, а после взех участие в една двуседмична археологична програма. Вангелис ме посети докато бях там. Привързахме се един към друг. Продължихме да държи връзка, той дойде в Щатите през зимата, а аз гледах да уредя някак си обучението или практиката в Атина.

Така се върнах в Гърция по две причини. Едната е да продължа академичната си кариера, а другата е по лични причини както вече се разбра.

Гърция – непознатата земя

Няма как да не отбележа, че на пръв поглед Гърция не се различава до голяма степен с нещата, които вече съм виждала и познавам от посещенията ми в други страни. Това, което обаче приви голямо впечатление е, че хората тук казват всичко, каквото им дойде на ум. Просто явно не се притесняват какво би помислил някой, за това как се казват някои неща тук. Всички са доста спонтанни и това прави голямо впечатление на чужденците, които идват за първи път в страната. После се свиква.