Галерия

3

2

1

Днес се навършват двадесет години от падането на Берлинската стена, което символично отбележи началото на нова ера и края на Студената война. 9 ноември 1989 г. е дата, която остана в историята не само на Германия, но и на цяла Европа, на целия свят. Срутването на стената обедини държави, народи и семейства, като в същото време срина идеологии и създаде нови проблеми. В този момент в Германия са се намирали около 10 000 гърци, които изживяват заедно с немците отблизо началото на „новата история” – шестима от тях разказват за гръцкия вестник „Етнос” как са се почувствали тогава и как източно германците са прескачали стената и са празнували свободата си.

Чувствата са смесени: някои си спомнят за стената с носталгия и съжаляват за срива на идеята за социализма, но повечето от тях смятат, че падането на стената е отворило нови хоризонти за установяването на мира и за обединението на Европа. Всички са съгласни в едно нещо - че от този ден нататък свърши една епоха и започна нова – за добро или за лошо, но съвсем различна...

Разделеният Берлин бил научен да живее със стената, която в продължение на 29 години била неразделна част от града. „Западен Берлин представляваше остров насред Източна Германия. Около него се издигаше стена. Знаехме къде е градът, виждахме го, понякога се качвахме нависоко и гледахме от другата страна, но никога не говорехме много много на тази тема” разказва Ламброс Савидис – заместник председател на Гръцката общност в немската столица. Той самият живее в Германия от 1968 г., когато отишъл, за да завърши висшето си образование. През 1974 г. се премистил да живее в Западен Берлин, където живее и до днес.

За да накара хората да останат да живеят в Западен Берлин, който бил откъснат от останалата Западна Германия, правителството се опитвало да ги мотивира и затова предпирело мерки - построило университети, нямало вечерен час за „нощните птици”, а мъжете имали възможността да не служат в армията. Най-харакетрният пример е „добавката към заплатата - Берлин”, която се давала като бонус за всеки постоянен жител на града.

Хората, които живеели в Западен Берлин можели лесно да посетят Източен Берлин като туристи. „Често ходехме до там. Беше малко сложно да отидеш: визов контрол, обмен на валута, опашки от 50-100 души на всеки пункт” споделя Стериос Логотетидис, преподавател в Аристотелския Университет в Солун. В града имало полиция, която следяла туристите, „но нас не ни беше страх, разглеждахме книгите, ходехме на театър. Спомням си, че там гледах представление на Брехт” казва Никос Козанитис. „Седяхме в бирарии и си говорехме с хората от града. Казваха ни, че имат много ограничения, че не могат говорят свободно” допълва г-н Савидис. „Но Берлин беше чист, имаше ред. В средата на ’80 беше спокойно, но това което ми правеше впечатление беше беднотията. Липсваха основни стоки за дома като перални, а телевизорите бяха много скъпи.”

От своя страна в Източна Германия пък считали, че Западен Берлин е трън в сърцето на страната, обяснява Павлос Триандафилидис, който живее в Берлин. Той е роден в Пайпциг, а неговите баба и дядо са гърци, които са заминали за Източна Германия по време на партизнската война в Гърция, която избухва след приключването на Втората Световна война. „Ние живеехме много добре в Източна Германия като деца на чужденци и на партизани. Грижеха се добре за нас. Толкова добре, че понякога съм се срамувал пред останалите германци, че се ползвам от такива привилегии. Имаше и училище за децата на гърците. Ние вкъщи говорехме само на гръцки...”

„Животът в Източна Германия беше безгрижен. Живеехме по-бедно в сравнение със западногерманците, но никога не сме гладували, имахме парно отопление, имахме си дом. Държавата ни защитаваше, а когато се разболеехме не стоеше пред нас финасов проблем, тъй като всичко се плащаше от държавата” разказва Павлос Триандафилидис. „Но за да си вземеш автомобил минаваха 16-28 години. Когато се раждаше дете, се записваше в един списък и чакаш...” Пропагандата била силна и всекидневна – дори в училище. „Веднъж в седмицата имахме час по политика...Но ние като бяхме деца се възхищавахме на запада, защото там имаше дънки, дъвки и луксозен начин на живот. Там слушаха Rolling Stones и Beatles!”.

Няколко месеца преди да падне стената в Берлин, Панайотис Андрианесис, който тогава е бил на 20 години, разказва, че напрежението се усещало по улиците в източната част на града: „Гледах огромните сгради, празните улици, тротоарите, по които не вървеше никой. Можех да усетя подозрението по лицата на минувачите. Полицията се отнесе много грубо с баща ми, който беше ни чакаше на една празна улица до паркираната ни кола... После ядохме в един луксозен по тогавашните стандрати ресторат, където нямаше нито нормални салфетки, а приборите бяха алуминиеви.”

На изток нещата започват да се развиват светкавично – появява се Михаил Горбачов в СССР и започва да говори за преустройство и прозрачност, започват демонстрации в Лайпциг, разказва Макис Кивелос – преводач и писател, който през 1989 г. живеел в Западен Берлин. И въпреки че на „запад” очаквали комунизмът да се срине, гърците в Германия не можели да повярват на очите си, когато по държавната телевизия показали първите сцени на срутването на стената. „Всички тези, които бяхме преминали в Западен Берлин, гърците от източната страна гледаха на нас като на предатели. Първото нещо, което си спомням, когато отидох в Западна Германия е една огромна реклама на Кока-кола” спомня си г-н Кивелос.

През октомври 1989 г. парадът на учениците за празнуването на 40-годишнината от създаването на Народна Република Германия се превръща в протест в подкрепа на промяната. Вместо да скандират лозунги за партията, учениците викат „Горби!”. „Това никак не се понрави на Хонекер” отбелязва г-н Триандафилидис.

В денят, когато пада стената „си бях вкъщи и гледах телевизия. Когато видях първите източногерманци да минават през стената, си помислих, че започнат да стрелят по тях. Тогава живеех на 500 метра от вратата и ги гледах да излизаха, отидох и аз да видя какво се случва” разказва г-н Кивелос. „Всички, които идваха, бяха щастливи. Западно германците им помагаха. Черпеха се с бира. Това беше момента, когато давата народа се обединиха”.

„За всички източногерманци, западен Берлин беше един културен шок. Гледаха магазините и не знаеха дали могат да пазаруват. Аз в началото попитах дали колите, които са навитрините се продават... Ние в източна Германия се записвахме в списъци и чакахме повече от десет години, за да ни даде държавата кола – една от двете марки, които имаше” казва г-н Триандафилидис.

Съвсем скоро животът в обединения Берлин се променя – започват по-чести задръствания, политически вълнения за това какво ще се случи по-нататък... „Прииждането на граждани от източен Берлин се усети много силно във всекидневието” казва г-н Козанитис. „Днес Берлин не е раят, който обещаваше Хелмут Кол. Безработицата е висока, а проблемите са много” заключва г-н Ламброс Савидис.