Галерия

2

1

През последните 18 месеца в Гърция се промениха много неща, но и също толкова си останаха същите. Служители и пенсионери видяха джобовете си да отъняват и да се изпразват от тежките данъци, но реформите все още се очакват. Кризата около гръцкия дълг и вероятността тя да предизвика верижна реакция в Европа предизвика логичното внимание на западноевропейските медии, които обаче често действаха крайно недобронамерено. Подобна бе позицията и на гръцките медии.

По повод продължаващата „война” на медиите Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП организира дискусия на тема „Медии и национален облик по време на икономическата криза”.

Първата забележка на преподавателя по финанси в Атинския университет и председател на Фондацията за икономически и индустриални изследвания Янис Стурнарас.„Отговорът на корицата на списание Фокус би могъл да бъде Платон, който да преподава на краля на вестготите Аларих I. Това би бил един много по - добър отговор, отколкото да недоволстваме и ругаем”.

Той призна, че гърците в известна степен са наистина по-различни от народите в Западна Европа. „Фактът, че ние не преминахме от феодализъм към капитализъм, нито от Просвещение и Ренесанс, а бяхме част от Османската империя ни остави някои белези от по-източен характер, в сравнение с нашите партньори от Запада. Те обясняват незаконността, рушветите и някои други явления, които не могат да бъдат осъзнати от западните общества”.

Според Янис Стурнарас Гърция малко или много сама е предизвикала лошите коментари на чуждите медии. „Разбира се, че имаше пресилени неща, но все пак бяхме отхвърлили „кожата” си на „черна овца”, влязохе в Еврозоната, организирахме Олимпийските игри. Гърция се намираше в ход на развитие, социално благоденствие и много добра покупателна способност на глава от населението. Изпреварихме Португалия и стигнахме много близо до стойността на БВП в Италия. Проблемът започна с ревизията на икономиката през 2004, която бе началната точка за негативните публикации”. Според него обаче не би следвало да се обвиняват само чуждите медии за негативните стереотипи относно Гърция. „Минете един ден пред една будка за вестници. Погледнете заглавията на таблоидите, но и на по-сериозните вестници и ги сравнете. Не бих казал, че имат голяма разлика помежду си”.

„Въпреки че криза има в Португалия и Иралндия се набляга най-вече на Гърция. Смята се, че проблемът се намира само тук, а другите две страни имат затруднения инцидентно. Лично аз не съм никак сигурен, че гръцкият проблем е по-голям. Когато проблемът е в държавния сектор едно силно правителство би могло да го разреши, защото това е по-лесно за поправка в сравнение с банковата система. Банковите кризи са много по-лоши и сложни за разрешаване от кризите на държавен дълг. Затова трябва да сме много внимателни, когато казваме истината за истинския „архитектурен” проблем на Еврозоната днес”.

Янис Стурнарас смята, че е нормално публикациите за Гърция да са много, но в повечето случаи те не се пишат, за да информират, а за да предизвикат реакции. „Пише се често за фалит, за излизане от еврото, но никой не обяснява какво точно ще се случи, ако напуснем Еврозоната. Не е направено нито едно изследване, което да показва колко ще струва фалитът или съответно спасението на Гърция. Никой не казва какви ще са последиците от фалита на една страна в Европа, където от 1948 не се е случвал държавен фалит и всички страни са толкова тясно свързани помежду си. Ако една страна напусне Еврозоната ще фалира още в следващата минута. Ако девалвираме драхмата с 30 на сто държавният дълг респективно ще се повиши с 30 на сто. Паралелно със страната ще фалират и банките”.

Янис Стурнарас посочи колко отрицателно подейства на гърците публикацията в списание Шпигел и те отидоха в банките и изтеглиха своите влогове. „Чуждите журналисти пишат статиите си на база неофициална информация, която получават от министерствата в своите страни или от различни фондове, които е вероятно да имат интерес от лансирането на една или друга „новина”. Според него в публикациите не се съдържат винаги достоверни данни. „Съществуват други страни, които влязоха в Еврозоната с по-големи от гръцкия държавни дефицити. Никога досега не е обърнато внимание на отговорността на Европейската комисия за Гърция, Ирландия и Португалия. Сигурни ли сме, че знаем какви са държавните дългове на други страни?” бяха някои от темите, с които общественото мнение не е запознато според професора по финанси. „Общо казано медиите са обективни, но често премълчават някои неща”. Той посочи опита си с журналисти от Bloomberg и Financial times, които дори не са публикували важни за разговора им данни. „През 1999 в Гърция нещата вървяха много добре. След това обаче се отпуснахме. Назначенията в държавния сектор се увеличиха с 14 на сто, а заплатите и пенсиите скочиха със 100 на сто. Допуснахме много сериозни грешки, но не сме ние тези, които ще разрушим еврото” каза в заключение Янис Стурнарас.

„Всичко, което разказваме се е случило. Но нищо не се е случило по начина, по който го разказваме”. С този цитат на поета - нобелист Георгиос Сеферис оприличи начина на работа на гръцките медии телевизионната журналистка Мария Хукли. Според нея въпреки преувеличенията, изразеното представяне на чужди публикации, които по-благоразположени към Гърция, некомпетентните мнения поне в началото на кризата и своите лични интереси гръцките телевизии са се справили сравнително добре с представянето на кризата. „Не трябва да забравяме, че и телевизиите са продукт на системата, която днес се разпада. Но те не премълчаха новините и имаше добри предавания, които представиха нещата напълно реално”.

Председателят на гръцко-немската търговска и индустриална плата Мартин Кнап се зае със задачата да анализира „войната” между медиите в Гърция и Германия. Той започна своето представяне с определението за гърка в немска енциклопедия от 1735. Характеристиката не е никак ласкателна, „въпреки че едва ли авторът е имал възможността да се срещне с толкова много гърци, така че да има база за извличане на изводи. Все пак обаче енциклопедията е издадена в Лайпциг, където по онова време е имало значително гръцко присъствие и  частност семейства на търговци. Може пък авторът да е имал лични антипатии”. Също толкова негативни са били стереотипите на гърците спрямо германците през 1891 например, когато немският крал Вилхелм изпратил дъщеря си София в Атина без никаква зестра и така си спечелил гнева на атиняни, които все още помнели богатството, с което заминали за Германия две гръцки принцеси. От историческото развитие на отношенията между двете страни личи как стереотипите са били особено силни в някои периоди и в други са били почти забравяни. Поредната им поява съвпада с началото на кризата в Гърция.

„В резултат на всички негативни публикации 80 на сто от немците смятат, че еврото им създава проблеми, а съответно гърците са убедени, че за една голяма част от проблемите им е виновна фирмата Сименс”. Според него евентуалната причина за негативните стереотипи се крие в недоброто осведомяване, което често придобива формата на евтина демагогия, зад която се крият интереси. „Немските медии често пропагандират, че за проблемите е виновна само кризата на дълга в Гърция, а гръцките – че са виновни гръцките политици и Германия. Резултатите и на двете кампании са впечатляващи”. Мартин Кнап информира, че в антипод 62 на сто от гърците имат добро мнение за Франция, чиято политика „не се различава особено от тази на Германия”. Интересен бе коментарът му за начина, по който самата Гърция представя себе си. „Преди няколко години написах една статия със заглавие „Зорбас вреди на Гърция”. И днес съм на мнението, че фигурата на един мъж, който представя стереотипа на лежерния и безгрижен начин на живот вече не привлича. Нито дори туристите, които преди са били завладявани от тази картина и са искали да прекарат така поне няколко дни в годината. Той заяви, че палатата подпомага сътрудничеството в областта на изследванията и новаторството. „Наскоро една фирма в Атина беше разработила технология в областта на фармацевтиката. Докато се намираше тук й беше много трудно, дори и невъзможно да представи своята работа на чуждите пазари. Когато реши да се премести във френския си филиал изведнъж работата тръгна като по часовник. Не е ли жалко да се случва това?”.

Според кореспондентката на френски медии Алексия Кефала французите, за разлика от немците имат добро мнение за Гърция, което в голяма степен е повлияно от античната епоха, идеята за демокрацията и т.н. След началото на кризата те все пак са били засегнати от публикациите в английския и немския печат. „Изведнъж започнаха да пристигат колеги, за да снимат даден репортаж, като държаха даден вестник в ръце и искаха нещата да са точно такива. Т.е. дори не си правеха труда да проучат дали нещата са наистина точно така”. в този период французите също като останалите европейци са били на мнението, че гърците са измамници, които са преработили финансовите си показатели, за да влязат в Еврозоната. „Сега обаче виждаме как и това се променя. Опасността от втора криза, която може да засегне сериозно цяла Европа кара французите да се замислят, че същото може да се случи и на тях”. Алексия Кефала все пак подчерта, че самите гръцки медии също предизвикват вниманието на колегите си от чужбина, когато се занимават непрекъснато с тяхното мнение за събитията в страната.

Всички събеседници бяха единодушни, че Гърция ще успее да „реабилитира” своята репутация само ако изпълни необходимите реформи и ги подплати със съдържание, а не с празни приказки.