Гърция може да промени отрицателната картина, но само със съдържателни действия

31 Май 2011 / 21:05:10 Анастасия Балездрова

3264 прочитания

През последните 18 месеца в Гърция се промениха много неща, но и също толкова си останаха същите. Служители и пенсионери видяха джобовете си да отъняват и да се изпразват от тежките данъци, но реформите все още се очакват. Кризата около гръцкия дълг и вероятността тя да предизвика верижна реакция в Европа предизвика логичното внимание на западноевропейските медии, които обаче често действаха крайно недобронамерено. Подобна бе позицията и на гръцките медии.

По повод продължаващата „война” на медиите Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП организира дискусия на тема „Медии и национален облик по време на икономическата криза”.

Първата забележка на преподавателя по финанси в Атинския университет и председател на Фондацията за икономически и индустриални изследвания Янис Стурнарас.„Отговорът на корицата на списание Фокус би могъл да бъде Платон, който да преподава на краля на вестготите Аларих I. Това би бил един много по - добър отговор, отколкото да недоволстваме и ругаем”.

Той призна, че гърците в известна степен са наистина по-различни от народите в Западна Европа. „Фактът, че ние не преминахме от феодализъм към капитализъм, нито от Просвещение и Ренесанс, а бяхме част от Османската империя ни остави някои белези от по-източен характер, в сравнение с нашите партньори от Запада. Те обясняват незаконността, рушветите и някои други явления, които не могат да бъдат осъзнати от западните общества”.

Според Янис Стурнарас Гърция малко или много сама е предизвикала лошите коментари на чуждите медии. „Разбира се, че имаше пресилени неща, но все пак бяхме отхвърлили „кожата” си на „черна овца”, влязохе в Еврозоната, организирахме Олимпийските игри. Гърция се намираше в ход на развитие, социално благоденствие и много добра покупателна способност на глава от населението. Изпреварихме Португалия и стигнахме много близо до стойността на БВП в Италия. Проблемът започна с ревизията на икономиката през 2004, която бе началната точка за негативните публикации”. Според него обаче не би следвало да се обвиняват само чуждите медии за негативните стереотипи относно Гърция. „Минете един ден пред една будка за вестници. Погледнете заглавията на таблоидите, но и на по-сериозните вестници и ги сравнете. Не бих казал, че имат голяма разлика помежду си”.

„Въпреки че криза има в Португалия и Иралндия се набляга най-вече на Гърция. Смята се, че проблемът се намира само тук, а другите две страни имат затруднения инцидентно. Лично аз не съм никак сигурен, че гръцкият проблем е по-голям. Когато проблемът е в държавния сектор едно силно правителство би могло да го разреши, защото това е по-лесно за поправка в сравнение с банковата система. Банковите кризи са много по-лоши и сложни за разрешаване от кризите на държавен дълг. Затова трябва да сме много внимателни, когато казваме истината за истинския „архитектурен” проблем на Еврозоната днес”.

Янис Стурнарас смята, че е нормално публикациите за Гърция да са много, но в повечето случаи те не се пишат, за да информират, а за да предизвикат реакции. „Пише се често за фалит, за излизане от еврото, но никой не обяснява какво точно ще се случи, ако напуснем Еврозоната. Не е направено нито едно изследване, което да показва колко ще струва фалитът или съответно спасението на Гърция. Никой не казва какви ще са последиците от фалита на една страна в Европа, където от 1948 не се е случвал държавен фалит и всички страни са толкова тясно свързани помежду си. Ако една страна напусне Еврозоната ще фалира още в следващата минута. Ако девалвираме драхмата с 30 на сто държавният дълг респективно ще се повиши с 30 на сто. Паралелно със страната ще фалират и банките”.