Галерия

1

Катерина Каратаири е безработна, а не уволнена,  както смята мелодраматичната журналистика.  Тя е безработна, на 30 години, както голяма част от приятелите си и познатите си, които дори не са имали възможност да започнат работа, за да бъдат уволнени. Има диплома от Атинския икономически университет, магистратура по културен мениджмънт, както и една наполовина завършена докторска дисертация по аудиовизуални комуникации в университета Autonoma в Барселона, останала без финансиране заради икономическата криза.

Катерина стигна до Венеция и до изследователския център Fabrica, за да стане "безработната на годината", гръцката посланичка на икономическата криза в световната кампания на Benetton. Тя говори за това изключително преживяване в ексклузивно интервю за  click@Life.

Как започна сътрудничеството с Benetton?

Случайно. Един мой добър приятел от Барселона ми предложи. През периода, когато си търсех работа, видях, че съм получила един имейл за кастинг, организиран от Benetton, без още да зная за какъв проект се касае. Търсеха хора, които да участват в нова кампания на фирмата. Разбира се, името Benetton само по себе си беше достатъчно, за да отговоря на обявата. Когато се свързах с продукцията, разбрах, че става въпрос за работа като модел и се стъписах. Обаче изпратих 2 снимки и биография, и след 2 дни ми се обадиха от Италия.

Как беше цялото това преживяване? 

Снимките се осъществиха в центъра Fabrica във Венеция, в едно село близо до града. Продължиха два дни. Бяхме една мултикултурна група- хора от Куба, Япония, Русия, Бразилия и др., от целия свят. Забележителна продукция, както и всички участници в нея. Всички бяхме много различни не само като background, но и като идеи, възгледи, интереси. Бих характеризирала цялото това преживяване като "мултикултурен взрив", и като добавка тези два дни бяха приятна почивка от рутината на всекидневното търсене на работа. И, естествено, възнаграждението беше онова, от което се нуждаех в онзи момент.

Как се чувстваш, виждайки себе навсякъде, където кликнеш?

Чувствам се някак странно, след като дори и аз самата трудно се разпознавам. Но точно, защото беше неочаквано, беше забавно, особено като си говорим с приятели. Може би, ако се обличах така, нямаше да съм безработната на годината.

Гърция играе главна роля като "лице" на световната криза, а ти като "лице" на безработицата. Нещо като посланичка на гръцката криза. Как се чувстваш като такава?

Смятам, че може Гърция в момента да има главна роля в световната икономическа криза, но не е сама, има и важни партньори в този театър. Може в мое лице много хора да виждат "безработната" Гърция, но аз лично се чувствам обикновен млад човек, без оглед на страната, от която произхождам.

Титлата "безработна на годината" до каква степен изразява самата тебе?

Тъй като крие голяма доза ирония като титла, ако имаше такива конкурси, мисля, бих имала много голям шанс да ... спечеля. Следователно, мога да кажа, че до някаква степен изразява самата мене, но нека да не забравяме, че всичко това е в рамките на голяма рекламна кампания.

Как определяш и как преживяваш ти кризата като "Безработна на годината"?

Със сигурност не само като икономическа криза, и това може да е оптимистично. Икономическа криза, която обединява всички човешки координати, статуквото, ценностите, етиката, и за които светът трябва да започне да мисли от начало, тоест да ги преосмисли и преоформи.

Сътрудничи си за тази кампания с безработни от други страни. Кои са културните различия между вас? Безработният  еднакъв ли е навсякъде или обществото и страната го определят по различен начин?

Макар, че бяхме от различни части на света, всички имахме еднакви безпокойство и разочарование. Аз, отраснала в Гърция, в  едно поколение без особени възможности и очаквания, смятам, че хората от по-развитите държави по-трудно се справят с темата за безработицата. Безработицата е едно положение, в което живях и живея от доста години. Изглежда, че и тя няма граници.

Това преживяване отвори ли пред тебе нови пътища?

Със сигурност беше уникално преживяване. На професионално ниво обаче след това нищо не се е променило, точно защото не съм професионален модел. Времето ще покаже.

Какво искаш да споделиш с 1,5 милиона безработни гърци?

Вярвам, че хората, които са способни, могат да са съзидателни, особено в трудни времена. Длъжни сме да се борим. Със сигурност е важен и шансът, но вероятно най-важното сега е взаимопомощта и солидарността.

Какво би искала да промениш в ежедневието си? И какво смяташ, че можеш да промениш?

Искам да променя лошотията на ума и поведението на онези, които не могат да разберат, че времената са се променили. Ако много искаш, можеш да промениш нещата. И аз се опитвам да не спирам да променям себе си, да не спирам да творя, независимо от работата или безработицата.

Отговорният продуцент на кампанията на Benetton Daria Bonera  също говори за преживяването в центъра Fabrica.

За първи път ли участвахте в кампания на Benetton?

Да, за първи път, но от много години изпитвам дълбоко уважение към фирмата и нейните комуникационни способности. Това, което правят,  е уникален и забележителен пример - да поставят обществено значими въпроси, за да се отворят умовете на хората, и да ги накарат да разберат и да научат какво се случва около нас, какво се случва по света.

Доколко смятате, че е важна тази кампания с това послание през този конкретен период?

Смятам, че кампанията беше необходима. Много е важно да покажем на целия свят, че забележителни млади хора като Катерина не могат да намерят работа. Една обикновена работа. Когато чух за концепцията бях абсолютно готова да участвам, и да намеря и аз млади, истински хора, с действителна история, като тези, които участваха в кампанията.

Как стана подборът на хората, които бяха заснети?

Критерият беше да са действителни, обикновени лица. Тези хора, които виждате на снимките, са специални, интересни, обикновени, динамични лица. Имат гордост. Не казвам, че моделите, които се използват в кампании, лъжат, но това е тяхната професия и знаят как да се преструват пред камерата. А тези млади хора бяха забележителни.

Какво ви изненада най-много в този проект?

Това, че цялата концепция не беше ограничена до безработни само пред фотоапарата, но и зад  него. Фирмата намери млади, талантливи хора, като например младата фотографка Анна Складман, на 26 години, и креативния директор Ерик Равело.  Никой от тези хора нямаше предишен професионална опит от сътрудничество с такъв гигант като Benetton. Всички те дойдоха направо "от улицата" и бяха много истински.

Бихте ли искали да работите отново с Benetton?

Естествено. Беше изключително преживяване да срещна тези хора. Пожелавам им да намерят скоро добра професионална възможност, защото заслужават това.