Галерия

1

Определено, да. Конкретно за Гърция, имаме нужда от специалисти в областта на туризма, които да са изключителни специалисти в сектора. Доказателство за тяхната липса е, че много международните компании от туристическия бизнес не могат да намерят гръцки специалисти на високо ниво за своите представителства в страната и се налага да „внасят” от чужбина. Друг пропуск, който трябва да се компенсира е липсата сериозно индустрия и съответно развитието на човешкия ресурс, който трябва да я поддържа. Да не забравяме, че основната база на една икономика е производството, а не секторът на услугите. В модерните технологии също има какво да се иска. Липсват достатъчно хора с висока специализация и иновационни възможности.

Като фирма, налагало ли ви се е да „внасяте” в Гърция специалисти от чужбина, за да покриете нуждите на ваш клиент?

Разбира се, че когато имаме нужда, търсим специалисти от чужди пазари, като от Сърбия, Чехия, Полша, Хърватска и Индия. Главно за производството и туризма и то на високо ниво. За индустрията лесно може да се намерят добри мениджъри от страните от бившия източен блок, защото там традиционно има добро производство.

Проблемът с безработицата в Гърция е много голям и се очаква да се разрасне още повече в следващите няколко години. В цялата тази несигурност все още забелязваме явлението „доброволна безработица”, т.е. хора в работоспособна възраст, които избират да останат извън пазара на труда. Как тълкувате това явление?

Първо трябва да разграничим малко нещата. Хората в трудоспособна възраст можем да ги разделим в този случай на три групи. Първата са младежите, които за първи път стъпват на пазара на труда и нямат нито стаж, нито опит. Втората е групата на специалистите между 32-40 годни, които са на средно ниво на трудовия пазар и третата се съставя от работещите 42+, които са на високо ниво (executives). В последната група се забелязва една по-голяма гъвкавост в изискванията, защото кризата е ударила наистина сериозно тази възрастова група. Много работни места бяха загубени в последните две години, много компании бяха закрити или слети и в не малко случаи новообразуваните компании са управлявани от чуждестранни мениджъри. Затова в тази възрастова група има чувствително голямо ниво на безработица. Специалистите тук са готови да се върнат едно-две стъпала в корпоративната йерархия, само за да остана на пазара на труда. Освен това са доста по-гъвкави в изискванията са за месечното възнаграждение.

Втората възрастова група 32-40, която се фокусира върху специалисти в корпоративните среди, а не неквалифицираните се трудещи, не се наблюдава все още толкова сериозна безработица. Защо? Защото има търсене на хората с качество и желание за работа. Мениджърите искат моментални резултати и търсенето е високо, както и конкуренцията. Това, което се наблюдава в този случай е компании, които не се колебаят да извършват уволнения, но ги компенсират с наемане на нови служители, които не винаги им излизат по-евтино. Засега все още се търси ефективността пред цената. Въпреки това, трябва да кажем, че трудовата ръка в тази възрастова група като цяло не е скъпа. Тук може да се открият примери за „доброволната безработица”, защото все още не е отминала логиката, ако изчакам малко, ще намеря по-добра оферта. Този период отмина безвъзвратно и вече не важи.

Същото важи и за младежите, които за трябва да направят първите си стъпки на пазара на труда. Изключителна рядкост е компаниите да назначат хора без никакъв опит. Фирмите, които действат в условия на криза искат незабавни резултати. Манталитета на гръцкото семейство обаче още не се е променил. То е готово да поддържа децата си, които всъщност отдава са достигнали зрялост. „Децата” са на възраст между 28-30 години, а родителите им дават джобни пари, докато намерят отличната работа, която е точно по специалността им, вместо да ги поощрят да започнат каквато и да е дейност, просто за да натрупат опит.

Когато казвам опит, няма предвид само как трябва да се продават обувки например, но какво означава да се впишеш в работна среда, как да се развиваш в нея, какво означава да имаш отговорност да си на конкретното място в конкретен час и други подобни навици, които се развиват чрез влизането на трудовия пазар.

Която и да е работа подготвя трудещия се за кариерата, която иска да следва по-късно. Начинът на мислене „Аз съм учил висше образование, няма да работя в телефонен център” (например) не е правилен и няма място в днешната конкурентна среда. Три или шест месеца в един кол център дава ценен опит, който не трябва да се пропуска.

В Гърция съществува и още един проблем и той е с освободената работна сила от държавния сектор. Реформите и оздравяването на местната икономика предполага намалението на публичната администрация и работещите в държавните фирми. Може ли частния сектор да посрещне този удар от една страна и от друга – до колко тези хора могат да бъдат полезни в реалната икономика?