Галерия

1

Днес се навършват 40 години от възстановяването на демокрацията в Гърция, с което страната загърбва изминалите 7 години на военна диктатура и поставя началото на най-мирния период от новата история на страната.

В ранните часове на 24 юли 1974 огромна тълпа очаква на атинското летища завръщането на Константинос Караманлис от Париж, където той се намира в дългогодишно принудително политическо изгнание, за да поеме управлението на страната. „Помня нощта на 23 юли 1974. Помня подобната на древно чудовище, което се събужда от неистов зимен сън и събрала се в очакване на завръщането на Караманлис тълпа на площад Синтагма да трепти. Като младеж и член на противоположния на този на „спасителя” лагер помня настръхването в гръбначния стълб да преминава през цялото ми същество, когато слушах и участвах в ентусиазма на тълпата. Онази нощ роди много надежди…

Години по-късно, под влиянието на последвалите събития много хора говорят с презрение за възстановяването на демократичния ред в страната. Да, много надежди бяха попарени. Но страната и всички ние, днес сме съвсем различни от това, което се случваше преди този момент. Членството ни в Европейския съюз, с всичките си негативи ни даде способността да вярваме, че някога ще надмогнем собствената си лоша същност. И това наследство – членството в Европа е едно постижение, което надвишава всички негативни последствия на това, което наричаме „възстановяване на демократичния ред”.

Моменти като онези в нощта на 23 юли оправдават и придават стойност в живота на хората, които са имали шанса да ги изживеят. Дано успеем да преоткрием загубените надежди. И настръхването по гърбовете си…”.

Така описват свидетели на събитията паметната за гърците нощ, която поставя началото на третата Гръцка република. На събитията, които следват до 19 юли 1975, когато се провеждат първите президентски избори и постът се заема от изтъкнатия юрист, философ и политик Константинос Цацос е посветена откритата днес изложба в гръцкия парламент със заглавие: „Демокрацията никога не е била превзета по законен начин, 40 години от възстановяването на демокрацията”. В по-голямата си част тя се състои от фотографски материали от архивите на държавни институции и фондации и частни колекции, както и от оригиналите на важни за периода документи.

„Целта на изложбата е да покаже постепенните стъпки на преминаването от размирния период на диктатурата към установяването на демократичния ред в страната”, разказа за GRReporter Анджела Карапану – уредник на изложбата и служител в библиотеката на парламента.

Тъй като основната цел на изложбата е да представи пред учениците събитията от онова време, експонатите са подредени в хронологичен ред. „Тя започва с причините, довели до нощта на 23 юли – диктатурата, преврата в Кипър, свалянето от президентския пост на архиепископ Макарий и турската инвазия на острова.

Първата секция на изложбата включва завръщането в Атина на Константинос Караманлис, ликуванията за падането на военната диктатура и сформирането на правителството на националното единство”, продължи Карапану.

Едно от първите решения на новия кабинет е да даде амнистия и да освободи политическите затворници от лагера на остров Ярос, да върне гръцкото гражданство на политемигрантите от Гражданската война. В изложбата да представени също книги и снимков материал от лагерите и живота в тях, както и от завръщането на политемигрантите.

С помощта на главните страници на тогавашните вестници посетителите на изложбата могат да се запознаят с приоритетите на новосформирания кабинет, както в страната, така и в чужбина. От една страна това е Кипърският въпрос, а от друга – установяването на демократичния ред във вътрешността на Гърция чрез отстраняването на останките на диктатурата, поставянето на войската под контрола на политическото ръководство, пречистването на държавните органи от дейци на хунтата. Представен е и богат снимков материал от окупацията на Кипър и най-вече на хуманитарната криза, предизвикана от нея.

Следващият раздел е посветен на провеждането на свободни избори за избора на ново правителство. „Обявяването на изборите задейства процедурите по учредяването на новите партии. В изложбата са представени документи, свързани с учредяването на ПАСОК на 3 септември 1974, на Нова демокрация в края на същия месец , учредяването на единна лява партия – Синаспизмос и на Центристкия алианс „Нови сили” на Георгиос Маврос. Едно от най-важните политически събития е узаконяването на Гръцката комунистическа партия и завръщането на нейния генерален секретар Харилаос Флоракис в страната”.

През октомври 1974 са арестувани и изпратени на остров Кеа петима от основните дейци на Хунтата – Георгиос Пападопулос, Стилианос Патакос, Николаос Макарезос, Йоанис Ладас и Михаил Руфогалис. Изложбата продължава с представянето на предизборната борба между партиите чрез афиши, предизборни материали и бюлетини.

Следва снимков материал от първото отбелязване на събитията от Атинската политехника, което се организира със закъснение от една седмица, тъй като изборите се провеждат на 17 ноември и това предизвиква негативни реакции.

„Следващият приоритет на правителството е провеждането на референдум, на който гръцките граждани гласуват за вида на държавния строй в страната – тоест дали тя ще бъде монархия или не. Той се провежда на 8 декември 1974. С листовки, различни предмети, издания, списания и вестници в изложбата е представена цялата полемика. Повечето от материалите са от лагера на противниците на монархията, но съществуват и много материали за привържениците й”.

Изложбата продължава с материали във връзка с гласуването на новата конституция на Гърция. „Архивът на парламента предостави проекта за конституция и всички предложения, които са били внесени от партиите, както и поправки, предложени от отделни институции и личности. Имаме отдел, посветен на временния президент Михаил Стасинопулос и веднага след това подготовката за провеждането на президентските избори и избора на Константинос Цацос, с който изложбата завършва”.

Посетителите могат също да гледат кинопрегледите от конкретния период, както и звуков материал от предизборни речи на политическите лидери с помощта на технологията QR.

Един от тематичните раздели е посветен на външната и политиката за сигурност на Гърция, която се завръща на световната сцена и трябва да възстанови взаимоотношенията си със западните си партньори, със съседните балкански страни и особено с Турция, предвид Кипърския въпрос. В края на изложбата е представен първият съдебен процес срещу организаторите на военната диктатура.

В отделно помещение е представен отзвукът и влиянието на тези важни и често драматични събития върху изкуството и културата – кино, литература, театър.

Изложбата ще бъде отворена за организирани посещения от месец септември.