Галерия

1

Гали

Човешкият живот е пътуване през времето и пространството. Понякога оставаме силно изненадани, когато около нас се случи нещо и не ни оставя право на избор, каквото и да се опитваме да направим. Една невидима ръка ни слага знак „Стоп” и ни посочва път, различен от онзи, по който искаме да вървим.

Няма човек на тази Земя, в чийто език да не присъства думата „съдба”. Всеки от нас си казва поне 5-6 пъти в живота – „Така било писано. Съдба.” И това са моментите, когато се случва нещо, което не сме очаквали и предвидили и което променя хода на живота ни. В тази статия ще говоря за приетата неприемлива човешка съдба. Защо използвах това абсурдно съчетание – приета неприемлива. Защото всички дълбоко в себе си знаем, че я има, но част от хората (особено в западния свят) отказват да я приемат. Схващането за съдба е силно изкривено, защото в него се влага идеята за фатализъм и предопределеност, при които е напълно невъзможно да има индивидуално развитие и прогрес. А това съвсем не е така. Индивидуален прогрес можем да постигнем само като следваме личната си съдба.

Всеки човек би трябвало да осъзнава, че Земята, на която живеем е част от Слънчевата система, която пък е част от галактика Млечен път и в крайна сметка част от огромната и необхватна от човешкия ум Вселена. В Слънчевата система действа безукорен порядък и твърди закони – физични, природни, вселенски, наречете ги както искате. Питайте кой да е астроном дали е възможно планетите да се движат хаотично, всяка по собствен избор. Отговорът със сигурност е не.

Е, как така в Слънчевата система всичко е подчинено на определен порядък и закони, но за хората, които живеят на Земята този порядък не е валиден? Противниците на „съдбата” правят точно това – отричат, че човекът е част от този порядък и че животът му е в синхрон с определени природни закони. Представете си какво би станало, ако Слънцето „реши” да изгрява от запад вместо от изток или да си даде почивен ден и просто да не изгрее. Или пък пчелите да спрат да опрашват цветята, защото са решили да правят нещо друго.

Забелязали ли сте, че когато някой известен човек дава автобиографични интервюта и го попитат как се е насочил към онова, с което по-късно става известен, той винаги отговаря – „Хм. Стана случайно”. Това е едно от любимите ми неща в живота – случайността. Какво ли бихме правили без нея? Нямаше да имаме нито Нютон, нито Айнщайн, нито Павароти или пък Пикасо. Ако нещо случайно не ги беше завело там, където трябва да бъдат според природния порядък. Случайностите в живота са закономерностите в него или онова, което наричаме съдба. Това са порядките, на които са подчинява човешкия живот. Те са най-хубавите „шеги” на природата, които се случват, за да ни отведат там, където ни е мястото. Друг е въпросът дали ни харесват или не. Това е играта на ума ни.

Човекът представлява конкретна частица от Цялото и се ражда в отговор на някаква потребност на човечеството в точно определен момент и на необходимото място. И жизнената задача и същност на дадения човек имат за цел тази потребност да бъде задоволена. Поради тази причина е необходимо даденият човек да притежава определен тип характер и съответна житейска съдба. В един и същ ден могат да се родят и гений, и луд. Всъщност това е способността на природата да поддържа своя баланс и хармония – да създаде двете крайности едновременно. Геният винаги е малко луд, а лудият носи някаква гениалност. И само на фона на лудостта може да се прояви някакъв гений. Или само на фона на гениалността може да се прояви някаква лудост.  Което си изберете.

Индивидуалният хороскоп всъщност представлява една „снимка” на онова, от което Цялото има потребност в даден момент – във времето и пространството – или конкретен човек с  определени характер и съдба . В съвременния свят често се говори за човешка свободна воля, за това, че човекът може да постигне всичко. Достатъчно е да го желае силно и да впрегне цялата си воля. Съгласна съм с това, че човешката воля е един огромен енергиен резервоар, който крие неподозирани възможности. Но тази енергия се активира само в определени моменти, и то точно в тези, в които нямаме избор. Нека да уточним първо що е то човешка воля и що е то свободна човешка воля. Всъщност има ли „несвободна” човешка воля?! Още тук се появява някакво мъгливо недоразумение.

В астрологията обикновено се говори за заложен потенциал в даден хороскоп. Развитието на този потенциал обаче има само един единствен възможен физически начин за осъществяване през живота. Подчертавам – физически, материален, свързан с материалния израз на живота под формата на събития и дадености. С други думи онова, което даден човек ще изживее външно – работа, учение, пътуване, деца, интимни връзки, родители, местоживеене и т.н. – има само един единствен начин и път, по който това да се случи.  По-долу ще обясня защо мисля така.

В момента на раждането хороскопът показва определено уникално разположение на планетите. Което няма да се повтори никога в рамките на 26 хиляди години. Основните методи за прогнозиране в астрологията са основани на движението на планетите след раждането. А то се осъществява по строги закони. И именно това показва, че е възможен само един единствен модел на развитие на човека, чийто хороскоп се разглежда. Всъщност искам да кажа, че няма начин този модел да бъде променен физически. Планетата Юпитер прави една пълна обиколка около Слънцето за 12 години и това е абсолютно невъзможно да бъде променено - от нито един човек на Земята. Сега точно тук пак ще повторя, че след като Земята е част от Слънчевата система и се подчинява на определени физически и природни закони, то няма начин човекът също да не е част от този порядък щом живее на Земята. Изводът е, че човекът няма възможност да променя главните физически събития в живота си, било то като ги избегне или си „вземе” нещо допълнително. Така както никой не може да промени генетичния си код.

Човекът обаче има пълната свобода да възприема живота около себе си по всевъзможен и най-разнообразен начин. Да обърнем внимание на думата „воля”. Ние хората чуваме думите и ги разбираме по своя начин – както ни се иска, според това какво желание имаме и какво искаме да чуем в даден момент. В тази си „воля” сме напълно свободни. Не можем да променим орбитата на Юпитер около Слънцето, колкото и да ни се иска. Но можем да променим желанието си да я променяме. Ето в това е човешката ни воля, човешката ни свобода – да променяме начина, по който гледаме и възприемаме живота около нас, да променяме светогледа си, да променяме отношението си. Защото животът физически е непроменяем – Слънцето винаги изгрява от изток, а когато залезе изгрява Луната; реките винаги текат от високото към ниското, не обратното - променя се само нашето собствено възприятие за живота.

По аналогичен начин всеки човешки живот от чисто физическа и събитийна гледна точка протича по строго фиксиран модел. Обаче даденият човек има цялата свобода на света да променя отношението си към живота, към онова, което има или няма, към онова, което иска или не иска. И точно тук е тънкостта на способността ни да „променим” живота си. Физически не можем да го променим, но ако променим отношението си към онова, което преживяваме, всъщност ние променяме и него. Ако отидем на излет в гората, имаме най-различни възможности да преживеем този момент. Да се сърдим, че вали и е студено. Или пък да се радваме на свежия въздух и мирис на дъжд. Или да се търкаляме като деца в калта и да си устроим бой с кал. Обърнете внимание, че събитието е едно и също и е физически непроменяемо – излет в гората. Но начинът, по който го преживяваме може да е различен и точно това прави събитието различно за нас, прави го „променено”.

Ето едно малко обяснение на някои от астрологичните техники за прогнозиране, което доказва, че живота ни – физически - винаги протича  в определен порядък.

Вторичните прогресии (1 ден след раждането отговаря на 1 година от живота) се базират  на реалното движение на планетите. И само това е достатъчно, за да стане ясно, че ако в рождения хороскоп Слънцето сключва аспект секстил (60°) с Марс, то вероятността да стигне до аспект опозиция (180°) е почти нулева. За да измине Слънцето тези 120°, човекът трябва да живее поне 120 години. Както и ако планетата Венера в рождения хороскоп се е намирала в знак Овен, то е невъзможно да достигне знак Дева през живота на човека, защото разстоянието между тези знаци е 150°, които съответстват на около 150 години живот, понякога и повече – зависи от скоростта и движението на Венера в дните след раждането. Това води до интересни изводи дори относно вътрешната природа на промените, които изживява човек. Че те се развиват само в определени граници.

Слънчевите възврати, които са друга прогностична техника се съставят всяка година за точния възврат на Слънцето в рождения градус. Те също следват точно определен модел на разгръщане през годините. За запознатите с тях – направете примерно 20 слънчеви възврати. И проследете закономерното преминаване на Слънцето през домовете. Ако започнете от Слънце в 1 дом, следващата година то ще е в 10ти, след това в 7ми дом и накрая в 4ти, т.е само кардинални домове. След приблизително 11 години Слънцето започва да преминава съответно през 2ри, 11ти, 8ми и 5ти -  следващите домове. Като прехода може да започне някъде между 10ти и 11ти дом и да продължи както следва през 8ми, 5ти, 2ри и отново 11ти. И след още 11 години – през падащите домове 3ти, 12ти, 9ти и 6ти.

Лунната фаза – съотношението между Слънцето и Луната в слънчевия възврат - също следва точен модел, който се повтаря на всеки 19 години. Годините, през които се извършва преходът на Слънцето от ъглови домове (1, 4, 7 и 10) към следващи (2, 5, 8 и 11), носят голямо значение за живота на човека. Същото важи и за прехода от следващи към падащи (3, 6, 9 и 12), както и за прехода от падащи домове към кардинални. Има разбира се изключения от този модел, но те се срещат рядко. И когато се срещнат, това е сигнал за нещо необичайно.

Днес твърде много хора отричат факта, че човешкият живот е част от порядъка на Природата, който може да бъде „прочетен” чрез  движението на планетите в Слънчевата система. Затова у хората се настанява една празнота, усещане за безсмислие на живота, който водят. И особено след прехвърляне на определена възраст ги хваща екзистенциален вакуум. Тогава, а също и в моментите, когато се изправим пред някакво предизвикателство, започваме да си задаваме въпроса какъв е смисълът на живота ни изобщо. Но това не е правилният въпрос. Всъщност чрез своите предизвикателства и „случайности” животът задава въпросите си на нас, чиито отговори трябва да намерим. И като ги търсим, имаме шанса да открием смисъла си на тази Земя. Той е точно в онези неща, които стават „случайно, непредвидено” и по никакъв начин не можем да ги променим.