Галерия

1

В метростанцията при Университета една жена седи пред червена стена, на която пише: «Връщай се често и ме обземай, любимо чувство». Млада двойка коментира надписа и търси препратката към стихотворението, добавена със ситни букви отдолу: «Връщай се». Широката публика, която пътува ежедневно в Атина и нейното метро, не познава дотолкова творчеството на големия александрийски поет. Културният център към Фондация „Онасис“ се нагърби със задачата да запознае жителите и гостите на столицата с „Архива на Кавафис“, с който Фондацията се сдоби преди една година. И така, на 14 октомври стените на метростанциите в Керамикос, на площад „Синтагма“ и Университета, по спирките на три електрички, един трамвай и 31 автобуса, се изпълниха с късчета от девет стихотворения на Константинос Кавафис, стихове във вид на поетично мото, и с една по-„поп“ естетика.

Стихът, превърнал се в ябълката на раздора

От Фондацията обаче не взеха предвид социалните медии, които скочиха срещу проекта, а поводът бе статия на журналистката Натали Хаджиандониу във вестник „Елефтеротипия“.

В ябълка на раздора се превърна известният на всички вече стих «Опасно нещо е насилието», взет от произведението «В голяма гръцка колония, 200 пр. Хр.», поставен с огромни букви върху автобус, а за фон е използван парламентът. Поддръжници на теориите за конспирация, както и членове на радикалната левица СИРИЗА, като Рена Дуру и Димитрис Пападимулис, започнаха да говорят в Twitter за «монтаж» и «пропаганда». По-трезвите се ограничиха до това да отбележат колко неточно е подбран стихът. Тъй като думата, която днес означава предимно насилие, в стихотворението на Кавафис е употребена с по-остарялото си значение на «бързина, прибързаност». От Културния център на Фондация „Онасис“ реагираха незабавно, и ден след шума, който се видгна, излязоха със съобщение, в което се подчертава, че  не са имали, нито пък ще имат «партийни цели». А стихът бе допълнен: «Нека не бъзаме, опасно нещо е прибързаността» и вече се движи спокойно по атинските улици.

Капаните на стиховете

«Кавафис е поет, чието творчество е пълно с капани, защото използва широко иронията. Горният стих крие двоен капан» коментира Насос Вагенас, преподавател по теория и критика на литературата в Атинския университет. «В този капан падна не само Фондация „Онасис“, но и онези, които протестираха срещу избора на спорния стих. Имам предвид СИРИЗА, която сметна, че "Опасно нещо е прибързаността (насилието)" е насочен срещу партията, затова с реакцията си сякаш потвърди теорията за двете крайности. Смятам, че изборът на стихове би трябвало да бъде възложен на хора, които познават добре творчеството на Кавафис, за да направят прецизен подбор, който не би могъл да бъде изтълкуван погрешно и да се създаде проблем, който не засяга същността на поезията. Поетичното слово е пестеливо, и така трябва да се използва». Вагенас отбелязва, че поставянето на стихове в средствата за масов транспорт не е изобретение на Фондация „Онасис“. Докато е съществувал Националният център на книгата (до 2011) са били поставяни на публични места стихове на поети по повод Светавния ден на поезията, или по повод някоя годишнина, като и самият Вагенас е избирал стихове на различни поети.

«Поп» подходът

Защото «попът» прави впечатление и предизвиква бурни коментари, множество положителни, но и отрицателни, по повод естетиката на кампанията.  «Свежа», «модерна» от една страна, и «анимационна», «неестетична заради огромните букви» от друга. Янис Хараламбопулос, съосновател на рекламната агенция Beetroot и отговарящ за планирането на кампанията, е човекът, който може да коментира. «Определението "поп" е относително. Бих казал, че проектът е по-съвременен, по-малко очакван. Това става ясно от инструкциите, които получихме от Културния център. Целта беше Кавафис да бъде приближен повече до широката публика. Това беше един ход, насочен навън. В продължение на толкова години визуалните материали, свързани с поезията, бяха сериозни и стерилни, върху гравирана бежова хартия. Така или иначе Кавафис е бил предвестник на модерната поезия, затова сметнахме, че би бил подходящ такъв подход, предвид факта, че щеше да е предназначен за удоволствие на цялата общественост. Кавафис е и съвременен и актуален. Защо трябва да го държим в нафталин?».

Множество прочити

Но нека се върнем към самата поезия, която според някои «е осиротяла», след като откъслечни стихове започнаха да се движат из града, макар и никой да не отрича, че стихът «Чужд съм аз, много чужд» имаше огромен отзвук, въпреки откъсването му от поемата «Мирис, Александрия през 340 сл. Хр.». Димитрис Папаниколау, лектор по новогръцки език и култура в Оксфорд и научен консултант на Културния център на Фондация „Онасис“ (не обаче и за конкретната кампания), ще каже: «Откъсването на стихове от контекста може да функционира много творчески, както и самият Кавафис го е знаел. От една страна, предизвиква читателите към множество прочити, стигащи понякога и до ирония, а от друга страна ги кара да търсят първоначалния текст и поетичната идея с един свеж поглед. Много е лесно да откриеш Кавафис с неговата Итака, с неговите Термопили, много е лесно да преиздадеш негови цели класически произведения, но така не предизвикваш дискусия, просто хвалиш сам себе си и предизвикваш прозявки, създавайки пасивни читатели. Въпросът е как ще накараш хората да погледнат отново откъсите, да ги прехвърлят отново в ума си, дори да се запитат за конкретната им употреба. Някои от избраните откъси и аз намирам за особено несполучливи, но съм изцяло съгласен с общата философия на кампанията. И се радвам на целия този шум, който си двигна в интернет. Един истински поток от спорове, креативност, ирония и пародия, започна да приижда отвсякъде».

Кампанията тепърва започва

Афродити Панайотаку, заместник-директор и мениджър комуникации на Културния център към Фондация „Онасис“ коментира: «Можеш да направиш безопасен избор и спокойствието ти ще бъде гарантирано. Нямаше нужда да избухва скандал, но ако претеглим нещата, фактът, че днес се получава такава дискусия и има такива спорове около поезията, е здравословен, при положение, че зад действията ни не се търси политически мотив. Същото се случва и на представленията. Докато някой ръкопляска, друг напуска залата. За нас рискът е позиция, не в името на предизвикателството, а в името на избягването на безболезнените решения. И после, говорим за кампания, която тепърва започва. Тази кампания е първият знак, който показва, че искаме Кавафис да се движи по улиците на града ни, но и да го опознаят хората, които досега не са го познавали или трудно са стигали до него. Например, за първи път издаваме негови произведения на брайловата азбука за хората с нарушено зрение».

„Хип-хоп“ подходът

Очакваме продължението (и евентуално следващите реакции), тъй като на 29 октомври ще бъдат оповестени дейностите на Културния център за 2013-2014. Сред тях са вече разгласените образователни програми в средните училища (засега в кварталите Амбелокипи, Кукакио, Имитос, Кипсели и Никеа), в рамките на които учениците ще изучават Кавафис чрез хип-хоп и комикси. «Някой може да каже "но какво правите?" Възможно ли е да бъде пресъздадено едно стихотворение чрез хип-хоп или в комикси? За нас този подход не само не е непочтителен, а показва абсолютно уважение към един поет, който никога не е следвал утъпканите пътища», казва Афродити Панайотаку. Централно място в бъдещите прояви заема и сътрудничеството с музиканти като Йоргос Кумендакис, Константинос Вита, Янис Ангелакас, Μechanimal, които ще създадат парчета използвайки по една дума от някое произведение на Кавафис. «Не разбираш много чувайки само една дума, ако обаче в една песен се казва "връщай се" заедно с музика, която може да въздейства и на други нива на съзнанието, тя ще предаде на слушателя емоциите от стиховете на Кавафис», продължава Афродити Панайотаку. Във всеки случай, каквото и мнение да имате за всичко това, можете да го изразите по време на дискусията, която ще се проведе през ноември в Културния център на Фондация „Онасис“ на тема: «Какво се случва, когато Кавафис влиза в средствата за масов транспорт». Поне да направим един диалог, «И в крайна сметка, да дръпнем напред».