Галерия

1

Страхът, че печатните издания ще изчезнат трябва да се преодолее, а дискусиите около темата да се завъртят около нуждата на публиката от достоверна информация и прозрачност, от възможността за диалог. Моделът на 20 век, който се градеше върху съществуването на gatekeepers, които следят новините и контролират потока на информация се срути и на негово място се появява нещо ново, нещо, което все още се развива, казва преподавателката Бети Цакаресту по време на конгреса „Кризата в печата и трудното преминаване в дигиталната ера” организиран от Университета Пандио в Атина. Йерархичните и затворени системи се променят, а реакцията от страна на медиите тук е тяхното късогледство да направят оценка и отказът им да приемат новата реалност като същевремнно съществува и тенденцията да гледат към миналото с носталгия. Преходът е към друг модел, който се гради върху „доверие”, а не върху „контрол”, както и върху отворени платформи и постоянно публично даване на отчет, а не върху „протекционизъм” и непрозрачност на затворените връзки на взаимна зависимост.

Но затова е необходимо да бъдат направени съвременни закони, отбелязва председателят на Съюза на регионалните всекидневни вестници Янис Ласкаракис. Анонимните автори в интернет и популизма подвеждат хората и е необходимо авторите да се подписват под материалите си, които публикуват в мрежата, допълва Ласкаракис.

В тази връзка е и бележката на Бети Цакаресту, че в момента тенденцията в американските сайтове е, че все повече блогъри, когато пишат коментарите си предварително заявяват за кого работят, къде са работели преди това, откъде са им изворите и кои са им връзките с организациите, които са замесени в коментарите им, така че тяхната публика да знае и да не се пита кой пише и какъв интерес стои зад даден коментар. Въпросът за това дали има обективност на дадена новина или коментар или дали всичко е открито и е изказано, открива отговора си в това авторът да запознае публиката си с всички извори на информация, които е използвал и за бекграунда си, така че да се разбере как е свързал различните сведения, за да стигне до даден извод или изявление. „Контекстът е по-важен от самото съдържание на информацията” казва Бети Цакаресту.

Въпросът продължава да бъде за оцеляването на пресата и за това дали е възможно да преминем към нова епоха. Според преподавателката в Университета Пандио за преминаването към новата епоха е необходимо да се експериментира постоянно и да не съществува колебанието да се направи нещо заради страха от провал, а необходимо условие е да съществува откритост и публичност, както и доверие в хората. В 21 век вече живеем в условия, в които всичко каквото вършим ще бъде в пробен период, тъй като живеем в среда с изобилие на идеи, на ресурси, на сътрудничества, на споделяне, казва Цакаресту. Основно този преход, който се извършва е от една култура попѝта от участието на държавата към култура в условията на свободен пазар.

В изказването си Янис Ласкаракис говори за вестниците в провинцията и необходимостта да станат конкурентноспособни, тъй като държавната реклама вече е съвсем намаляла, а техният дял от питата на частните рекламодатели е твърде ограничен, така че трябва да се приспособят към новите условия. „Вярваме в един местен печат, който ще бъде конкурентноспособен и ще се води от принципите на качеството и устойчивостта, т.е. ще се крепи на своите читатели. Издателите трябва да разберат, че епохата на „дащните крави” завинаги отмина. Трябва да се научат да плуват в „дълбоките води” на свободния пазар, на качествения продукт и на конкуренцията. Иначе ще си останат в „плиткото” и „мътни води” на посредствеността” отбеляза Ласкаракис като допълни, че затова правителството трябва също да помогне като установи закони, които ще създадат една среда на прозрачност.

"Според всички проучвания, местните вестници продават тройно повече в провинцията от всички останали вестници, които идват от Атина. За разлика от атинските вестници, чийто тираж пада заради увеличението и популярността на интернет медиите и блоговете, местният печат запазва своите читатели. Проблемите на местния печат произхождат от това, че няма достатъчен дял от рекламната пита, която също се е свила заради кризата. Освен това не се прилага закона, който предвижда да се разпределя държавната реклама процентово сред местните медии, а се дава най-вече на изданията, които се разпространяват в цялата страна", казва Ласкаракис. Той отбеляза, че местните вестници трябва да извоюват своето място и че те могат да прокарват добри идеи и да осведомяват отговорно своята публика. Председателят на Съюза на всекидневните местни вестници даде за пример няколко издания от областта на Еврос, които са успели със своите публикации да променят съществувалите ксенофобски настроения в областта и да допринесат за това да се създаде атмосфера благоприятна за връзките със съседите и за съжителството на жителите от областта Тракия с хора от различна религия и произход.

Ласкаракис отбеляза, че проблемът за развитието на местните вестници е липсата на децентрализиция в страната в продължение на много години. Според него чрез плана за реформа на административната система на местното самоуправление „Каликратис” се очаква да се промени изцяло начина на управление и да има местни избори за районни управители, така че местният печат ще трябва да поеме своята отговорна роля. Затова Ласкаракис казва, че е необходимо да има постоянно обучение за хората, които работят във вестниците, така че да изпълняват своите задължения, за да има силен местен печат. Досега е имало много вестници, които не са имали достатъчно висока популярност сред читателите, но са имали държавни реклами и връзки с местните управи, от което и са издържали.

Координаторката на дискусията Перса Зери също заяви, че двата най-големи проблеми, които са довели до тази голяма криза в медиите са липсата на предприемачески дух и моделът на финансиране от държавата чрез реклами на държавните предприятия.

„Медиите изпуснаха най-важната новина – тази за банкрутирането на Гърция” започва изказването си Маня Ксену от Reliant Communications. Къде е проблемът и съществува ли сериозна политическа дискусия в Гърция са въпросите, които търсят отговор според Ксену, която допълва, че медиите ни плашат за грешните неща и подценяват важната информация. Тя отбеляза, че в момента Гърция е страната с най-много медии на глава от населението в целия Европейски съюз като има 250 телевизии, 500 вестници, 650 списания и 100 радио-станции. Другата характерна черта е, че само в Гърция съществува и парадокса медиите да имат акционери от други конкурентни медии или компании. Според Маня Ксену въпреки че много известни журналисти са се обърнали изцяло към интернет и са направили там своите издания, начина по който представят информацията и естетиката не са различни отпреди и те не могат да се справят с големите новини, а пък в момента е необходима съвременна и бистра мисъл.

Последно, Ксеня Куртоглу от агенция за проучване на общественото мнение Focus Bari, обяви някои статистики и заяви, че е необходимо вестниците да се съобразят с изискванията на своята публика, която не е хомогенна. Така че според нея има публика за печатните издания, но дигиталните им версии трябва да се пригодят към нови формати, които да се отварят от iPad, Android и iPhone.

Според данните, които представи Ксеня, броят на читателите на вестниците се покачва като в момента те са 57% сред хората на възраст от 13 до 70 години повечето от които са мъже над 45 години, и прочитат дневно поне по една статия в някое издание. Ако тръгнем от 1990 година ще забележим, че тогава четенето на всекидневниците е било любим навик за читателите, които са имали журналисти, чиито статии и коментари са следели редовно. Пет години по-късно започва да се излъчва програма от частни телевизии и тогава процентът на читателите пада на 24%, а вестниците, за да ги запазят започват да дават оферти, но пък започват да се излизат повече издания. През 2000 година се появяват и първите free press издания. В момента в областта на Атика двете free press издания – Metro и City Press, се четат повече отколкото всекидневните вестници, забелязва Куртоглу.

Неделните издания успяват да задържат публиката си и имат 40% читатели като предлагат богати пакети от допълнителни списания и колекционерски филми или музикални CD-та. Дневните икономически вестници имат своято стабилна читателска публика, която се състои най-вече от мъже с добро образование и на възраст над 35 години. Икономическите вестници се развиват добре и в интернет изданията си, като пример за това е вестник Нафтемборики, който за две години откакто инвестира в сайта си е увеличил двойно повече читателите си по мрежата и има стабилно ниво на продажби на печатното си издание, казва Ксеня Куртоглу.

„Трябва да имаме много решения за различните видове публика” отбелязва Куртоглу, която допълва, че изданията трябва да се съобразят с търсенето, а издателите да заложат на своето знание и опит да възпроизвеждат достоверна информация, на brand name и на факта, че имат готови структури. В момента е необходимо да има отговорни и достоверни възели на комуникация, които да разшифроват и да подреждат хаотичната информация, казва представителката на Focus Bari.

Марина Николова