Галерия

1

Страхът, че печатните издания ще изчезнат трябва да се преодолее, а дискусиите около темата да се завъртят около нуждата на публиката от достоверна информация и прозрачност, от възможността за диалог. Моделът на 20 век, който се градеше върху съществуването на gatekeepers, които следят новините и контролират потока на информация се срути и на негово място се появява нещо ново, нещо, което все още се развива, казва преподавателката Бети Цакаресту по време на конгреса „Кризата в печата и трудното преминаване в дигиталната ера” организиран от Университета Пандио в Атина. Йерархичните и затворени системи се променят, а реакцията от страна на медиите тук е тяхното късогледство да направят оценка и отказът им да приемат новата реалност като същевремнно съществува и тенденцията да гледат към миналото с носталгия. Преходът е към друг модел, който се гради върху „доверие”, а не върху „контрол”, както и върху отворени платформи и постоянно публично даване на отчет, а не върху „протекционизъм” и непрозрачност на затворените връзки на взаимна зависимост.

Но затова е необходимо да бъдат направени съвременни закони, отбелязва председателят на Съюза на регионалните всекидневни вестници Янис Ласкаракис. Анонимните автори в интернет и популизма подвеждат хората и е необходимо авторите да се подписват под материалите си, които публикуват в мрежата, допълва Ласкаракис.

В тази връзка е и бележката на Бети Цакаресту, че в момента тенденцията в американските сайтове е, че все повече блогъри, когато пишат коментарите си предварително заявяват за кого работят, къде са работели преди това, откъде са им изворите и кои са им връзките с организациите, които са замесени в коментарите им, така че тяхната публика да знае и да не се пита кой пише и какъв интерес стои зад даден коментар. Въпросът за това дали има обективност на дадена новина или коментар или дали всичко е открито и е изказано, открива отговора си в това авторът да запознае публиката си с всички извори на информация, които е използвал и за бекграунда си, така че да се разбере как е свързал различните сведения, за да стигне до даден извод или изявление. „Контекстът е по-важен от самото съдържание на информацията” казва Бети Цакаресту.

Въпросът продължава да бъде за оцеляването на пресата и за това дали е възможно да преминем към нова епоха. Според преподавателката в Университета Пандио за преминаването към новата епоха е необходимо да се експериментира постоянно и да не съществува колебанието да се направи нещо заради страха от провал, а необходимо условие е да съществува откритост и публичност, както и доверие в хората. В 21 век вече живеем в условия, в които всичко каквото вършим ще бъде в пробен период, тъй като живеем в среда с изобилие на идеи, на ресурси, на сътрудничества, на споделяне, казва Цакаресту. Основно този преход, който се извършва е от една култура попѝта от участието на държавата към култура в условията на свободен пазар.

В изказването си Янис Ласкаракис говори за вестниците в провинцията и необходимостта да станат конкурентноспособни, тъй като държавната реклама вече е съвсем намаляла, а техният дял от питата на частните рекламодатели е твърде ограничен, така че трябва да се приспособят към новите условия. „Вярваме в един местен печат, който ще бъде конкурентноспособен и ще се води от принципите на качеството и устойчивостта, т.е. ще се крепи на своите читатели. Издателите трябва да разберат, че епохата на „дащните крави” завинаги отмина. Трябва да се научат да плуват в „дълбоките води” на свободния пазар, на качествения продукт и на конкуренцията. Иначе ще си останат в „плиткото” и „мътни води” на посредствеността” отбеляза Ласкаракис като допълни, че затова правителството трябва също да помогне като установи закони, които ще създадат една среда на прозрачност.

"Според всички проучвания, местните вестници продават тройно повече в провинцията от всички останали вестници, които идват от Атина. За разлика от атинските вестници, чийто тираж пада заради увеличението и популярността на интернет медиите и блоговете, местният печат запазва своите читатели. Проблемите на местния печат произхождат от това, че няма достатъчен дял от рекламната пита, която също се е свила заради кризата. Освен това не се прилага закона, който предвижда да се разпределя държавната реклама процентово сред местните медии, а се дава най-вече на изданията, които се разпространяват в цялата страна", казва Ласкаракис. Той отбеляза, че местните вестници трябва да извоюват своето място и че те могат да прокарват добри идеи и да осведомяват отговорно своята публика. Председателят на Съюза на всекидневните местни вестници даде за пример няколко издания от областта на Еврос, които са успели със своите публикации да променят съществувалите ксенофобски настроения в областта и да допринесат за това да се създаде атмосфера благоприятна за връзките със съседите и за съжителството на жителите от областта Тракия с хора от различна религия и произход.

Ласкаракис отбеляза, че проблемът за развитието на местните вестници е липсата на децентрализиция в страната в продължение на много години. Според него чрез плана за реформа на административната система на местното самоуправление „Каликратис” се очаква да се промени изцяло начина на управление и да има местни избори за районни управители, така че местният печат ще трябва да поеме своята отговорна роля. Затова Ласкаракис казва, че е необходимо да има постоянно обучение за хората, които работят във вестниците, така че да изпълняват своите задължения, за да има силен местен печат. Досега е имало много вестници, които не са имали достатъчно висока популярност сред читателите, но са имали държавни реклами и връзки с местните управи, от което и са издържали.