Галерия

1

За кризата...

Лично аз не смятам, че съществува изход от кризата в смисъл, че ще се върнем към миналото положение, когато ни отпускаха пари без никаква гаранция. Дължиш за къщата, която строиш, купуваш различни неща и си задлъжнял за 3, 4 години, но ти се отпуска пореден заем. И когато в един момент заплатата, която получаваш всеки месец изчезва, всичко става страшно трудно... Много хора казват, че кризата в началото беше  поправима. Но прекалихме, станахме свръхконсуматори. Нямаше нужда постоянно да купуваме толкова много неща. Нямаше нужда да имаме 30 чанти и 50 чифта обувки...

 Цифрите не предупреждаваха ли за това какво може да се случи?

Казваха го хората. Говореха за усещането си, че нямаме спирачки. Влизахме в супермаркета с количката и смъквахме всичко от рафтовете. Взимахме продукти без да ни интересува каква ще е сметката накрая. Сега вече внимаваме. Взимаме нужното количество и обръщаме внимание на срока на годност. Именно това доведе до спад в  купуването на прясното и кисело мляко с 5%. Щом се разнесе информацията за кризата, хората започнаха да купуват едно кисело мляко по-малко, за да не им се развали.

Това със сигурност е по-здравословният вариант...

 Да. Това е по-здравословният вариант, защото те кара да живееш един по-уравновесен живот.  Какво се случва обаче? Едни браншове се крепят на други. Така например, една цяла търговска мрежа се крепеше върху колите. Когато тя „катастрофира”, с нея  „катастрофираха” и други. Падна строителството. А строителството носи със себе си 80 професии. Заедно с тях падна и всичко друго, което можем да си представим – бои, химикали, цимент, железа, телекомуникации, мебели, украси...

Да поговорим за медиите. Как стоят нещата с пресата? Вестниците губят читатели, гърците все повече се информират от интернет... Някои предричат, че вестникът в печатната си форма дори ще загине...

Вестниците падат постепенно. Не само заради кризата. Нека ги разделим на ежедневници и съботно-неделни издания. Ще се позова на ежедневниците. Новините вече се обновяват всяка минута. Интернет ти предлага новини on the go, в момента когато нещата се случват. Но по тази логика досега трябваше да не е останал  нито един вестник. Има много възрастни хора, които четат вестници, а също така съществува и вид емоционална връзка. Страдат вестниците от вестникарската будка. Появи се и free press, която също играе своята роля. Малко по малко хората спират да четат и си набавят информацията по други, по-бързи и по-ефикасни начини.  Има и нещо друго. Децата, които се раждат днес не могат да си представят живота без интернет и без компютър. Учат с екран, а не с молив и лист хартия. Овладяването на електронното общуване, което носят със себе си младите поколения е това, което ще навреди на вестниците. Особено важна в този случай е връзката им с електронния вариант и връзката им с приемача на информацията. Могат да направят  mobile version, например, където да има Top 10 от най-важните новини за деня. А не да трябва да излезе човек до вестникарската будка за да си купи вестник. Трябва да използват стойността на марката. Самото име да построи себе си отново и по различен начин, който има връзка с днешния ден. Но това не може да се промени за един ден. Според мен ще има поколения и тип хора, които няма да имат добра връзка с тази система. Защото може да сме online, когато говорим по скайп, но мислим off-line.

Децата обаче са с абсолютно дигитално мислене. От 2-годишна възраст седят пред екрана, независимо дали това е play station, мобилен телефон или компютър. Виждам каква е връзката, а тя е такава, че правят всичко чрез компютъра. По-късно от там говорят с приятелите си, флиртуват, взимат информация, влизат в блогове и четат или пишат коментари, информират се на практика за всичко.

Ето и някои резултати от най-новите изследвания на Focus Bari. Изследванията са  направени  въз основа на международен въпросник, приспособен към гръцката действителност, с интервюирани online, offline и фокус групи.

Първоначално гърците ограничават  разходите си от безпокойство. В периода от 09.08.2009 до 03.09.2009  49% са ограничили разходите си превантивно. По- голямата част от тях понеже смятат, че кризата ще се засили, а друга, по-малка понеже чувстват угризения да харчат пари. Постепенно кризата започва да навлиза в живота на всички и  7 на 10 души започват да харчат парите си по-внимателно. 47% започват да използват спестени пари за да посрещнат ежедневните нужди.

В последствие ограничаването на разходите става от всички. Това води до промени в начина на живот, в начина на прекарване на свободното време, в навиците и по отношение на консумацията. Хората започват да разполагат със свободното си време по различен начин. Много млади предпочитат да се срещнат с приятелите си на кафе, вместо на ресторант. Продължават да гледат телевизия и да четат списания както и преди, но са ограничили киното, театъра, концертите, клубовете и баровете.  Предпочитат за сметка на това да  свалят филми от интернет, да се занимават с online chat/networking, новини. Забавленията вкъщи в момента стават по-важни от всякога. Заради кризата 51% от гърците е по-вероятно да предпочете да се забавлява вкъщи (homing), отколкото да излезе. 49% признават, че прекарват повече време с електронните уреди отколкото преди.