Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
Основаната през 2004 г., Фондация за изящни изкуства и музика „Теохаракис”, вече от години има своето авторитетно присъствие в културния живот на Атина. Тя представлява израз на многоизмерните личности на нейните създатели - Василис и Марина Теохаракис, които не само направляват кормилото на един от най-успешните холдинги в сферата на автоиндустрията, банковите транзакции, строителството, здравеопазването, козметиката, дигиталните системи и корабоплаването, но дават своя принос и като меценати. Василис Теохаракис е ученик на известния гръцки художник Спирос Папалукас, дебютира със свои творби на Световния младежки фестивал в Москва през 1957 г., негови картини са показвани на изложби в Гърция и чужбина, има откупки в частни и други колекции. Удостоен е от френското правителство с титлата Кавалер на Почетния Легион, а от Вселенския Патриарх с отличието Архонт; Марина Теохараки също има в актива си изложби, както и художественото оформление на редица издания.
Не може да подминете (на ъгъла на бул. „Василисис Софиас” и ул. „Мерлин”) - особено вечер - дискретно, но забележимо осветената, елегантна реновирана неокласическа сграда на фондацията точно срещу Парламента. В сърцето на Атина, с разпознаваем силует и висока естетика, тя изниква пред погледа след фасадата на външно министерство и преди някои от посолствата на Великите сили и музея „Бенаки”. Подслонява фондацията от 2005 г., строена е в края на двайсетте години на двайсети век и отразява еклектизма на междувоенния период, като съчетава елементи от повечето европейски стилове. През 1985 г. е обявена за паметник на културата. При реновирането й е проектирана с характерните за полифункционален културен център пространства: зали за временни и постоянни експозиции, концертен амфитеатър, магазин за арт сувенири, кафетерия и др.
Като ориентир за подбора на тематичните изложби във фондацията ще споменем трите последни от тях. “Фелини в изобразителното изкуство” (18/04-20/09/2009), разкрива една по-малко позната страна на големия италиански режисьор чрез негови скици и рисунки под надслов "Сънища и натрапчиви идеи”. Макар и познат на широката публика с филмите си, не всички знаят, че преди да започне да се занимава с кино Фелини е сътрудничил на различни списания със свои скици. Заедно с фондация „Федерико Фелини” в родния му град Римини, фондацията „Теохаракис” организира за пръв път в Гърция изложба с 80 негови оригинални рисунки.
В експозиция „Човекът в града: цветът в архитектурата и живописта” (5/10/2009-7/12/2009) известният гръцки художник Алекос Фасианос и преподавателят в Атинската Политехника Тасис Папайоану представиха 200 творби – живопис, макети, конструкции, стенописи, фотографии и рисунки, събеседвайки върху формирането на съвременните мегалополиси, в търсене отговор на въпроса «Как се променя обликът на един град?» Основна ос на експозицията бе всекидневието на човека в големите градски центрове, където архитектура и живопис са пресичащи се полета за творческа изява.
Неотдавнашната “Ерата на модернистите - от Моне до Ив Клайн” бе последвана от „Лица на балканския модернизъм: гръцка, българска и румънска живопис 1910-1940” (12 март-9 май), широкообективен поглед към значими балкански творци от европейски калибър. Неизменен акцент в проявите на фондацията с идеална цел, подкрепяща и популяризираща изкуството и музиката от Гърция и чужбина, са появата и еволюирането на модерните движения в изкуството от края на деветнайсети век до днес. Сред нейните приоритети са също интердисциплинарният подход и изграждането на партньорски връзки със сродни институции. Тя притежава една от най-богатите колекции на живописни творби на съвременния гръцки художник Спирос Папалукас, както и на други гръцки творци, значителен брой от които са сред експонатите в настоящата й проява. Изложбите там са съпътствани от камерни концерти и семинари върху историята, философията на изкуството и музиката.
Проектът е съфинансиран по Програмата за култура 2007-2013 на ЕС. Ядро на замисъла му е експозицията “Лица на модернизма: живописта в България, Гърция и Румъния, 1910-1940”. Българските и румънските платна, представени в експозицията, са от Националния музей на изкуството в Румъния и Националната художествена галерия-Музей за визуални изкуства в София. Гръцките произведения са от колекцията на фондацията „В & М Теохаракис”, от частни сбирки като тази на Alpha Bank и фондация „Янис Царухис”, от Националната галерия, музея „Авероф” в Мецово, Общинската галерия в Солун, колекцията на Продромос Емфиетзоглу и др. От платното „Отворена врата” на Никос Хадзикикиакос-Гикас може да бъде изведено символното название на цялата експозицията, която идва в Атина след успешното й представяне в Букурещ и София. Куратори от трите страни са Ирина Генова, Такис Мавротас и Мариана Вида.
В посланието си към посетителите авторите на проекта „Балкански модернизми” задават реторичния въпрос не съдържа ли този термин известно противоречие. Тъй като обикновено модерното изкуство се възприема като „запазена марка” на индустриално развитите западни нации. Може би да, но само за незапознатите с изкуството на Южна и Югоизточна Европа. Една от целите на проекта „Балкански модернизми” е да обори негативната натовареност на Балканите като неизлечимо изостанала част от Европа, по-скоро разкъсвана от политически разпри и „кръвопускания”, отколкото отдаден на създаването на напредничаво изкуство регион. Да разомагьоса тези предварителни нагласи на мислене, като разкрие многопластовите нива на изкуството в тези ширини на Европа. В началото на двайсети век България, Гърция и Румъния са въвлечени в дълбоко трансформиране на местните естетически търсения чрез въвеждането на идеи, форми и техники, развити в космополитните метрополии на Западна Европа. Видяното и преживяното от творците, повечето от които прекарали известно време там, пробужда и чувствителността към значимостта на модерното изкуство като формиращ европейска идентичност фактор.
С основаването на националните държави през втората половина на 19 в. на Балканите се откроява търсенето и утвърждаването - и в живописното изкуство - на национална културна идентичност, като стиловите и идеологически течения са съпътствани от опит за постигане на модерен художествен изказ. Разбирането за пространство е характерна отлика през всеки различен период. Модерната живопис акцентира върху самостоятелността на цвета, линията и светлината. Ако до Първата световна война в пейзажната живопис и градския пейзаж доминират постимпресионизмът, съчетан с елементи на символизъм, през двайсетте години тежестта вече е изместена към мястото на пространството в пейзажа, възприемат се елементи от православната традиция и народното изкуство. В края на това десетилетие завръщането към предметното пространство (Object Space) представлява обща черта на тенденциите в големите центрове на изкуството: новата обективност в Германия и последвалата неокласическа вълна в цяла Европа.
Кураторите ни информират, че в България очарованието на спомена за минали, позабравени, предакадемични системи и признаването на тяхната неподправеност намира израз в движението за родно изкуство, в Гърция във византинизма и неокласицизма, в Програмата за „румънско изкуство”, както и в гравитирането към „балкански изказ”, характерно за кръга „Зенит” в Белград и Загреб. Всички те показват търсенето на една балканска, автентична, непривнесена отвън изразност. Човешкият образ в модерното изкуство също подлежи на промени, а човешкото тяло като изражение и творение на въображението се появява в редица превъплъщения. Превърнато в „пушечно месо” по време на Първата война и същевременно в машина за убиване, то вече налага нови интерпретации, отдалечаващи се от символистическите видения към предчувствия за кошмар и разруха. Вечната тема в изобразителните изкуства за тялото като обект на желанието е белязана по нов начин от преживяното през войната; в началото на двайсетте години устоите на човешките взаимоотношения са подхвърлени на изпитания и съмнения и е открит пътят за нови търсения.
Свикнали с образите на кюстендилски девойки с преливащи пазви на фона на плодни дръвчета, тук виждаме не човешки образи, сътворени от ръката на Майстора, а градския пейзаж „Изглед от Цариград” и платното „Турски гробища”, в които, изрисувани със същите мазки, както в портретната му живопис, изникват гора от минарета и мюсюлмански надгробни паметници. Годините, прекарани в чужбина от редица български художници, дават своя отпечатък върху творчеството им и с буквалното присъствие на европейски кътчета в тях: Иван Пенков с „Нюрнберг”, Сирак Скитник с „Каналът „Фонтанка” в Санкт Петербург” и „Пейзаж от Атина”, Цено Тодоров с „Река Марна в околностите на Париж”, платното на Кирил Цонев „Пристанището Виго в Испания”, „На Боденското езеро” от Елена Карамихайлова, „Арно, Италия” на Вера Недкова, контрастиращите черно и червено в „Любов на плажа” на живелия във Франция Жорж Папазов. А градските пейзажи на Никола Танев - „Булевард Мария Луиза в София”, Никола Петров - „Банския площад в София” и др. събеседват със сюрреализма на Н. Енгонопулос в „Железопътната гра” и „Поетът и неговата муза”, с „Пейзаж от планината Пендели” и „Водена” на Н. Литрас, „Пейзаж от Лаврио” на Константинос Малеас, и „Кафене на остров Митилин” на Спирос Папалукас. Пропусналите голямата ретроспективна изложба на Янис Царухис в музея „Бенаки” могат да видят тук четири негови изключителни образци. „Сънят на Мария Магдалена” на Гошка Дацов препраща към апокалиптично видение на религиозен екстаз, а „Ave Natura” на Борис Георгиев навява асоциации с атмосферата на прарафаелитите. Акварелът “Танцьорка” на Никола Маринов притежава хипнотичната красота и на женския образ, и на майсторското му портретуване. Няма да отминете незабелязан и рисувания от Иван Ненов „Портрет на Васка Емануилова”, държаща в ръка както православните светци макетите на църкви, знака на своя занаят – миниатюрна скултпура. А в емблематичното за модернистичните търсения платно „Кръчма” от същия художник профилът на самотно слушащата пред кана вино ресторантска музика жена се повтаря в контура на реещия се до нея музикален инструмент. В „Стъклена кана” на И. Ненов натюрмортът е нарисуван с техниките на кубизма и експресионизма. Отдадено е дължимото и на портретната живопис на Кирил Цонев. Гравюрата върху дърво на Васил Захариев „Базиликата Св. София” влиза в диалог с акварелните тонове на „Храма на Афеа на Егина” от Спирос Папалукас. Иван Абрашев с „Жена пред огледалото”, Жюл Паскен с „Голо момче” също приковават вниманието. Наред с тях творбите на гръцките художници Партенис, Папалукас, Диамандопулос, Бузианис, Литрас, Византиос, Диамандопулос, Хадзикириакос-Гикас, Галанис, Малеас, Иконому се редуват пръснати в залата с румънските модернисти Марсел Янко, Корнелиу Михайлеску, Виктор Браунер, Макс Херман Макси с характерния за тях диапазон от сюрреализъм до кубизъм и експресионизъм.
Сто и двайсетте представителни платна на 55 художници от трите страни. трасират зараждането и развитието на модерната живопис в съседните по вертикалната ос север-юг Румъния, България и Гърция в периода между двете войни. Ключовите фигури на модернистичните течения в тях, не рядко получили образованието си в културните центрове на Европа, възприемат влиянията на нейния авангард. След завръщането си в родината те донасят космополитния опит и идеите за артистично обновление. Характерна черта на модернистичните течения в “периферията” на Европа е стремежът на плеяда творци на Балканите да откроят една разпознаваема национална идентичност, същевременно съизмерима с възприеманите като универсални естетически ценности на модернизма, да съчетаят формалния авангарден почерк с традиционните техники и тематични препратки. Чрез събеседването на майстори на четката от трите страни са откроени общите черти и отликите между тях, паралелите им със съответни артистични течения на Запад. При първите си стъпки модернизмът донася със себе си известна елитарност, която наред с естетизма на ограничен брой художници внася подобрения във формата посредством една „присъща за тях бохемска атмосфера”, твърди румънската кураторка на изложбата Мариана Вида. В наши дни модернизмът е предмет на непрестанно растящ интерес, както от страна на изследователите, така и на широката публика, тъй като се отнася до съвременното общество и неговия интерес към откриване на собствените му корени.
В началото на година в рамките на същия проект в България се състоя конференция на тема „Списанията на авангарда”, чиято фокусна точка бе градската култура. “Градът и списанията на българския авангард" дискутира върху изобразяването на града в печатните издания на българските модернисти и интелектуалните кръгове, сформирани около тях, как те моделират културата на времето. Отговор на въпроса кои са градовете на българския авангард дава в лекцията си, състояла се в Националния музей за визуални изкуства, Лора Шумкова, която се занимава с литературна антропология на града (1919–1939)”.
А беседата на литературния критик Йордан Ефтимов “Нашето и чуждото в списанията на българския авангард"
бе посветена на ролята на европейските образци в българското изкуство и литература непосредствено преди, по време и след Първата световна война, както и на интерпретирането от българското въображение на провокираните от европейските авангардни школи теми. Ефтимов е главен асистент в специалност „Теория на литературата” в НБУ в София, автор на популярно написаното научно издание „Модернизъм” (2003) и наблюдател на книжния пазар за в-к „Капитал”.
Румънският принос към теоретизирането върху темата бе конференцията „Модерната архитектура и Букурещ в периода 1930–1940”, осветляваща връзките на архитектурата с другите изкуства в периода между двете войни и подчертаваща допълващия аспект на модерната архитектура.
За онези, които биха искали да отнесат не само в „окото на паметта” си визуалното преживяване от „Лица на балканския модернизъм”, организаторите са издали прекрасно илюстриран и смислено списан четириезичен каталог с встъпителен текст на Ян Фигел - Европейски комисар по образованието, квалификацията, културата и младежта, теоретични текстове, фотоси на изложените творби, биографични бележки на художниците и изчерпателна библиография.
Кафе „Мерлин” на първия етаж на Фондация „Теохаракис” с изглед към градината зад Парламента, с неговия изтънчен, гостоприемен и ненатрапчив лукс, представлява умален модел на цялостната концепция на нейните основатели, съчетаващ разбирането за модерно и класическо. Посетителят попада в него като в естествена проекция на преживяното в изложбените зали на горните три етажа, а на ниво -1 в идеално оборудваната концертна зала го чакат музикални прояви и лекции. Музикалната „шапка” на експозицията бяха концертите на 15 и 16 април, в които прозвучаха композиции по стихове на К. Кавафис и сюитата за пиано „Беатриче” на световноизвестния гръцки маестро Димитрис Митропулос, а българският музикален авангард от началото на двайсети век бе майсторски представен от пианистката Лилия Бояджиева, както чрез нейната белязана от драматизма на творбите музикална техника, така и чрез подбора на музикалните пиеси от български композитори, завършили образованието си в Европа и попили духа на модернизма: „Рапсодия Вардар” на П. Владигеров, четири фрагмента от „Кино сюита” на Д. Ненов, фрагменти от „Пролетни внушения” на Л. Пипков и „Токата” от ученика на на П. Владигеров В. Казанджиев (р. 1934).
Финален щрих към продължилия с месеци проект ще бъде поставен от симпозиума „Балкански модернизми” (23-25 април), който ще събере утвърдени историци на изкуството, изкуствоведи, куратори и др. Те ще разгледат явлението, размишлявайки върху предмета на експозицията, видян през теми като „Национализъм и универсалност”, „Периферия и център”, ”Исторически авангард”. В 18.00 ч на 23 април ще се състои тур на изложбата с „екскурзовод”-изкуствовед, последван от коктейл за професионалисти, желаещи да установят контакти с колегите си. Ще бъдат споделени различни гледни точки към един от най-критичните периоди в историята на Югоизточна Европа през призмата на зараждащия се модернизъм, в която ще могат да бъдат разграничени идеологическите, културни и политически противоборства в страните участващи в проекта. Едновременно с това те ще бъдат поставени в по-широкия контекст на европейската история на изкуството; ще бъдат разчетени локалните отговори на въпроси с универсално звучене, повдигнати от теченията на модернизма, процъфтявали в основни западноевропейски центрове като Берлин, Париж, Цюрих. Амбицията на организаторите е резултатът да бъде обогатено разбирането за размаха на артистичното творчество в мисленото като “периферия” географско пространство на Балканите, както и осъзнаване значимостта на модерността за изкристализиране на един европейски културен ареал.
Потвърдилите участието си презентации са: Стивън Мансбах, Георге Вида, Ирина Суботич, Афродити Куриа, Йона Власиу, Берал Мадра, Ефи Струса, Ирина Генова и Адриана Сотропа. Работните езици на симпозиума са гръцки и английски, на които е осигурен симултанен превод.
Ако желаете да се регистрирате за участие в него, кликнете на http://www.balkanmodernisms.net/App_Upload/forms/participation_form_EN.doc, попълнете формуляра и го изпратете с e-mail на eefthimiadou@theocharakis-foundation.gr или на факс номер: +30-210 3611349. Регистрирането за симпозиума е безплатно.
Цената на входния билет за изложбата е 6 евро и 3 евро (студентски и с намаление).
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
