Галерия

2

1

Кирякос Методиос Аргиропулос е режисьор и продуцент на постановки за куклен театър. Поставил е над 60 пиеси на театралните сцени в София, Варна, Бургас, Сливен и Ямбол и над 20 постановки зад граница. Постановките му са представени между другото в театър „Гротеска” в Краков, на сцените на Националния театър в Атина, в Националния театър на Северна Гърция,                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            в „Тесалико театро” в Лариса, в „Нео театро”, театър „Софули” и в Американския колеж в Солун.

Режисьорът се изявява и в областта на телевизионния театър. През 1981 година той прави постановката „Слънчогледчето” за Полската национална телевизия, а през 1992 година „Четири приказки за един змей” за БНТ. Носител е на многобройни награди и отличия. Съпруг е на българската актриса Пламена Гетова. С www.grreporter.info той говори за работата си като директор на Столичния куклен театър, за мечтите свързани с изкуството да правиш театър за деца и за трите си родини...

GRREPORTER: Какво означава да си директор на куклен театър? Напрежение, отговорност, удовлетворение?

Кирякос Аргиропулос: Това е дълга тема. От една страна си удовлетворен, че правиш това, което си мечтал да правиш, това че си все пак в сферата на творчеството и на изкуството, от друга онова, което искаш да направиш не е преодолимо във времето, в което би искал да бъде. Нещата се променят, трябва да се променя и театърът. Трябва да се променят и условията, в които работиш. Изискват се неимоверно много усилия за да убедиш институции и организации, че това нещо трябва да се случи. Че сме влезли в един друг период от нашата цивилизация. Понеже и ние сме част от отношението към подрастващото поколение и трябва по друг начин да си говорим с него. Диалогът трябва да бъде съвременен и подобаващ на онова към което се стремим. Ние не можем да говорим от сцената за красоти, за приказности, а театърът ни да бъде вехт, неестетичен и всяка по-лъскава сладкарница да бъде по-привлекателна от него. Защото и това влияе върху сетивата на човека.

GRREPORTER: Какво прави българският куклен театър по-различен?

Кирякос Аргиропулос: В България има школа, поради факта, че в НАТФИЗ се обучават такива специалности. Актьорско майсторство за куклен театър, режисура, сценография и това прави младите хора, които завършват академията по-професионалисти. Нивото е високо, но оглеждайки се по света, виждаме, че някъде където има изградени ясни правила за съществуване и подпомагане на театрални трупи въпреки, че хората нямат този професионализъм компенсират с идеи и с търсения. И с експерименти в развитието на отделен жанр в  общуването с публиката, с образността на представлението. Това прави българската школа да е в една  леко надменна и надценяваща се позиция. Но виждам, че тази стена се пропуква. Аз лично търся да дам  на младите хора повече възможност за експериментиране, за търсене на нови форми.  И трябва да ви кажа, че това трудно го постигам. Още едно нещо, което много влияе върху ситуацията, в която се намира театърът в България е това, че се създават кадри, а самите театри се свиват. И тук пак се връщаме към въпроса с отлива на млади и талантливи хора, които търсят своето развитие в чужбина. Като завършат НАТФИЗ и не могат да се продадат на пазара, който е свит защото са малко театралните трупи или пък в провинцията трупите не отговарят на висотата на софийските театри, те се принуждват да търсят работа в чужбина. Има много кадърни млади хора, които работят в Испания, в Холандия, в Чехия и в Полша. В полските театри открих трима български актьори... Други пък се отказват от професията си и започват да работят нещо друго. Откривам много актьори, които работят като пиар, а също и на мениджърски позиции в сферата на комуникациите или на телекомуникациите. Много се изнанадвам, че се насочват натам, а не в областта на театъра. Но явно, че при нас получават едно добро образование, което им помага да се пласират в съвременния свят

GRREPORTER: Каква е публиката на кукления театър в България?

Кирякос Аргиропулос: Kолкото и странно да звучи, детската публика е много благодарна, не може лесно да я излъжеш. Но тя навсякъде е една и съща. Където и да съм бил, с наши спектакли или на чужди виждам, че децата са едни и същи. Разбира се, много ярко се вижда, че в страни, в които има ясни павила, децата по някакъв начин са малко по-различни от нашите. Не по емоционалност, а по това, че са научени да спазват правила. Това, че там има норми се усеща. Виждаш, че там се работи повече с тях в това отношение. Не говоря за интелектуалността и за развитието на децата, а за това, че ги учат да стават граждани на едно общество, в което има правила. И да ги спазват. Докато при нас децата са пуснати да живеят в емоциите си. В онези държави децата знаят, че на едно място може да проявиш емоция, а на друго място не е позволено.

GRREPORTER: Каква Ви е мечтата като директор на кукления театър в София?

Кирякос Аргиропулос: Човек мечтае само за едно нещо. То или е недостижимо или пък в други моменти става безинтересно. Казваш си: „Тази мечта не е по-хубава от онази.” Аз си мечтая докато съм в този театър да го направя един „по-различен театър” в добрия смисъл на думата и да убедя общината, че София се нуждае от един нов куклен театър. Въпреки кризата. Защото тя така или иначе ще си отиде. Това съм го постигнал вече в 70%-80%. Трябва да подготвяме нещата в насока да се построи един наистина красив, удобен, привлекателен нов куклен театър, който да бъде център за обучение и работа с деца. Едно място, което да бъде средище за създаване на изкуство за деца. Но и самите деца да могат да се запознават с  театъра, с това как се прави, а и самите те да правят театър.

GRREPORTER: Как се чувствате като един грък, който е роден в Полша и живее в България? Гражданин на Европа, на света?

Кирякос Аргиропулос: Да, има нещо такова (смее се).  Ами вижте, аз винаги много съм се надявал, че някой ден границите ще паднат.Това беше безумие да живееш в една цивилизована държава, която е част от Европа и да съществуват граници. Бях убеден, че те един ден ще изчезнат. И ето, че това се случи. Това, че на границата не те проверяват вече е най-хубавото нещо, което може да се случи в живота на един човек.

GRREPORTER: Три родини, три родни езика, три култури... Не се ли губите на моменти? Езиковеди казват, че колкото езика говорим толкова пъти сме различни хора...

Кирякос  Aргиропулос: Не се обърквам с трите родини. Със себе си съм на ясно. Това наистина е богатство. Хубаво е да можеш да кажеш – да, и това е моя родина!

GRREPORTER: Какво най-силно си спомняте от живота Ви в  Полша?

Кирякос Аргиропулос: Ами аз съм живял там в най-хубавите си години, в детските.  Това е период от живота, когато човек не се занимава с политика, не гради своето бъдеще... Живее най-истински, най-емоционално, най-чисто. В този смисъл спомените ми са прекрасни. А тогава там бяха много тежки следвоенни години. Аз всъщност много добре съм запечатал в съзнанието си като образ, като звук и като мирис, ако искате, много неща. Например независимо от това къде се намирах аз познавах руснаците по мириса. Беше много странно. Живеех в Легница и до нас бяха локирани съветските войски, комендантството им. Децата по детски общувахме с всички тези войници и си прекарвахме деня между тях. И в съзнанието ми е останал един мирис. Дори има случаи, когато се разминавам с руснаци да казвам: А, това са руснаци!  Връщам се да проверя и се оказва, че това са наистина руснаци. Има някакъв странен и характерен мирис, който усещам. Може би на тютюн...

GRREPORTER: Вие сте човек с три родини. Избрал сте да живеете все пак в България...  От какво беше мотивиран избора Ви?

Кирякос Аргиропулос: Да, родините ми са три. Със сигурност детството ми е оставило голям отпечатък в съзнанието. Втората част, по-съзнателната, когато вече влизаш в младежките  години, когато почваш да осъзнаваш нещата, да ги търсиш и да ги осмисляш мина в България. Направих опит да остана да живея в Гърция, но бях женен вече тук, в България. Съпругата ми имаше професия, която не позволяваше съществуването на езикова бариера и така приех да живеем в София. Моята професия като режисьор ми позволява да бъда по-свободен, да пътувам и да се връщам без това да е някаква пречка. За жена ми обаче пътуването беше пречка. По-късно ми се родиха и двете дъщери. Започнаха да учат, изградиха си среда, макар че годините бяха много тежки. Винаги съм имал надеждата, че нещата ще се променят и че България ще израстне през тези години. Силно се надявах, макар че това не се случи.

GRREPORTER: Не се случи...?

Кирякос Аргиропулос: Ами 20 години за един преход е доста дълъг период от време. Получи се една дива демокрация. Изчезна контролът, изчезнаха и правилата, а нови не се появиха. В Полша нещата се развиха по по-различен начин... Може би духът на поляка е свързан с много силен патриотизъм. Докато в България всеки може да изпсува родината си, полякът такова нещо няма да направи. Може да изпадне в ситуация на остър конфликт с теб ако го нагрубиш на отечество. Българина може да го обидиш на родина и той да не реагира... Силата е в национализма, който не прекрачва границите на шовинизма. Полякът е с градивен дух, който му е позволил да се запази в онзи строй на комунизма. Да отстои себе си. Той винаги гледаше с недоверие, ирония и недоброжелателност целия този строй. Не се примиряваше никога. Докато при българина като че ли нещата се асимилираха. Даденостите много бързо се приеха.

GRREPORTER: Какъв е вашият коментар за това как се развиха нещата в Гърция?

Кирякос Аргиропулос: Бих казал,че гърците поради своя темперамент са емоционални патриоти. Сега нещата са сложни поради породилото се недоверие. Настъпи прелом във взаимното доверие, в доверието на  политическата класа. Обикновеният грък се почувства измамен. Гърците преодоляха войните... имам пред вид както втората световна, така и гражданската и се стигна до затваряне на книгата. Книгата обаче беше прочетена. Докато в България това не се случи... В Полша стигнаха до някъде в прочита на книгата. В Гърция я прочетоха до край, затвориха я и всички са убедени, че това което се случи в периода 1946-1949-1950 година, беше една убийствена гражданска война. Всички склониха глави. И двете страни се признаха за виновни. В България това не се случва още. Досега нито бивши комунисти, нито сегашни социалисти  не се извиниха на собствения си народ за годините, в които имаше мракобесие и терор.

GRREPORTER: Какво мислите за младото поколение гърци? Голяма част от тях днес емигрират.

Кирякос Аргиропулос: След първата световна война в Гърция започва една емиграция на хора, която е икономическа. Сред тях е и дядо ми. Той заминава чак за  Австралия. Другият ми дядо заминава за Америка. Те тръгват по чисто икономически съображения, за да припечелят пари и да оцелеят семействата им. Защото гладът и беднотията са били много големи в Гърция. Гърция започва да израства когато става една от страните на Европейския съюз. Инфраструктурата се подобрява с европейски пари. Вливат се много пари, но и много пари изчезват. Това са неща, които се случват и в България, за съжаление... Мозъци и таланти са изтичали и преди. Гръцката диаспора е из целия свят. Всеки търси да живее там, където му е по-удобно или там, където икономически се чувства по-стабилен. Това е един нормален процес. Ще има едно изтичане на талантливи хора. Това са хора, които оценяват своя талант, знаят че са  категория хора, които са търсени. При тях светът е открит. За жалост в Гърция настъпи един процес, който допълнително влияе върху липсата на вярата на младите в това, че нещата вървят на чисто. Те не се доверяват на политиците. И затова търсят страни, които да са по-стабилни икономически и политически. Страни, в които биха могли да се чувстват добре.

GRREPORTER: Младите търсят държави, където има правила, които се спазват. Това е доста тъжно за Гърция...

КирякосАргиропулос: Да. Имайте в пред вид, че много от гърците пътували в чужбина, главно в Германия, Холандия, Дания и Канада не са били специалисти. Там заминаваха семейства, които работеха в областта на услугите. Нямаше тотално напускане на хора интелектуалисти, на цвета на нацията. Сега може би и те са принудени да напускат, защото образованието навлезе много дълбоко в обществото, разви се. Сега има повече завършили висше образование, специалисти в дадена област. Отивайки да специализират в по-развита страна  те остават там, защото имат повече шансове.

GRREPORTER: Младото поколение гърци е с друг, по-съвременен начин на мислене. Но смята, че не може да го приложат в страната си. А Гърция се нуждае от тези хора.

Кирякос Аргиропулос: Да, аз лично усетих, че едно ново поколение се е родило и вече е навлезло в Гърция. Това е поколението родено сле 90-те години. Усетих, че има нова вълна и едно поколение, което идва да замести старото. Това се усеща дори и в културата ако щете. Аз работя много в областта на театъра. И там усетих, че навлизат едни млади хора, които имат различно мислене, гледат на света по-различно, по-съвременно.

GRREPORTER: Кои са любимите Ви места в Гърция?

Кирякос Аргиропулос: Гърция както и България е много красива страна. На мене ми харесват местата, където цивилизацията влиза само в периода на туризма. Това са малките островчета, където автомобил не може да навлезе. Там е красотата и хората са различни. Битът ги прави все пак по-човечни, по-чисти, по-истински. Иначе технократизмът промени съвсем всички ни. Там срещата с природата и с тези хора е просто неповторима. Тук за първи път от толкова години отидох на Черноморието и изпаднах  в потрес, като видях как са застроили всичко дивашки. Цивилизацията навлезе дивашки. Но това не е цивилизация. Това е ограбване...