Галерия

2

1

Второ, много медийни компании се крепяха на много тясната си връзка с държавата: с директно финансиране, чрез публикуването на материали или с възможността да получават нисколихвени банкови кредити, които в много случаи още  дължат и не се знае дали някога ще изплатят. Тази ситуация вече отмира и не може да просъщвствува в условията на нормално действие на икономиката. Така много компании ще изчезнат, защото нямат да могат да се самоиздържат. Това ще доведе и до загуба на работни места.

Трето, гръцката журналистика не прояви далновидност по отношение на процеса на преминаване от хартията към новата технология. В резултат работещите в новите медии нямат права, дори не могат да се запишат за членове в Журналистическия съюз, заради неговата пасивност и бавни реакции относно промяната на неговия устав. Това означава, че една част от журналистите, които ще отидат в тези нови медии няма да имат права. Опасявам се, че именно понеже тези медии в Гърция действат полулегално, тези хора няма да е необходимо да имат журналистически качества, нито основното задължение за спазването на етиката. Така че в този случай ще има загуба не само на работни места, но и на авторитета на тази професия.

Вярвам, че бъдещето на работещите в медиите ще е страшно. А най-лошото от всичко е, че синдикалните организации и хората, които трябваше да са помислили за него не са направили никакъв план за действие. Това означава, че печатът ще се свие още повече, ако не се разруши напълно. А ако журналистическият съюз продължи да се възползва от публичната си мощ по същия начин гръцката журналистика ще се се изправи пред още една голяма опасност: разцеплението на работещите и безработните журналисти. Ако това се случи, смятам, че краят ще е още по-катастрофален и лошото бъдеще ще дойде много по-бързо.