Природонаучният музей Гуландрис е много по-различен от останалите музеи в Атина. Той не само представя експонати, които не са свързани тясно с гръцката история, но и се намира в отдалеченото северно предградие Кифисия.
Основните посетители на Природонаучния музей са учениците. “Правим образователни програми, в които децата разглеждат експонатите, като уредниците им разказват подробно за всеки един от тях и след това пишат, анализират, дискутират помежду си за тях”, разказа за GRReporter отговорничката по маркетинга на музея Йоана Лемони.
Експозициите на музея Гуландрис са две. “Едната е строго природонаучна и в нея се излагат животни, насекоми, минерали и черупки на мекотели. Това е една класическа музейна експозиция, заедно с която посетителите могат да гледат и няколко кратки документални филма. Втората се намира в център “Гея” и е посветена на околната среда. Тя е създадена със сътрудничеството на Природонаучния музей в Лондон и е интерактивна. Децата натискат бутони, за да се появяи информацията, която четат. Също така отговарят на различни въпроси, за да установят познанията си за различните теми”.
За да привлекат повече посетители, в музея организират периодични изложби. “В момента се провежда една, която е посветена на развитието на медицината на Хипократ през вековете. Нейният куратор е професорът по история на медицината Стефанос Геруланос и е насочена за по-големи на възраст посетители. Темата за здравето на хората е винаги популярна и особено сега със засилването на тенденцията за използване на билки за терапия”.
В следобедните и вечерните часове се провеждат лекции с научен характер, които винаги са свързани с природата и околната среда. “Публиката, която засега ни убягва са възрастите между 18 и 35 години. При нас идват или деца от училище, или с родителите си. Трябва да намерим някакъв начин да ги привлечем”.
Както би очаквал някой, икономическата криза не е подминала и музея Гуландрис. Показателно за това е, че служителите не са получавали заплати от два месеца. “Това се случи по три причини. Всяка година получавахме държавно финансиране, което покриваше значителна част от разходите ни. Но освен, че беше намалено, вече е много трудно да ни бъде отпуснато. Втората причина е, че намаляха посещенията на училища и в резултат намаляха и нашите приходи. През изминалите години често наемахме зали на музея за различни външни мероприятия с цел да допълним бюджета и да разчитаме по-малко на държавното финансиране. Но те също намаляха”.
Йоана Лемони разказа, че в музея са били предприети драстични мерки за намаляване на разходите. “Прекъснахме сътрудничества, намалихме персонала на половина, но не с уволнения, а просто не наехме нови на местата на пенсионираните служители, всеки от нас прави по няколко неща, включително почиства сам своя офис. Но въпреки това имаме сериозни финансови проблеми. Все пак все още съществуват компании, които подпомагат музея, като минната компания SNB, банка Alpha bank, Националния тотализатор ОПАП и други, които в годините винаги са ни подкрепяли. И въпреки това ситуацията е тежка”.
Освен приходите от магазина и ресторанта, които работят към музея, в него се организират мероприятия, които целят да увеличат приходите. “Миналата година например организирахме фотографска изложба. Някои от участниците ни подариха снимките си, а други взеха минимална сума от тяхната продажба. Преди години бяхме провели търг с произведения на изкуството. Един друг път известният художник Алекос Фасианос създаде едно произведение специално за нас. Организирахме една голяма гала вечер, на която продадохме поканите за участие, вечерята и произведенията. На 27 юни предстои още една такава вечер, в която ще бъдат разиграни на лотария две произведения на професора от Художествената академия Павлос Самиос. Желаещите да участват във вечерята ще платят една значителна сума, но ще получат прекрасни ястия, ще слушат на живо певицата Ели Паспала и ще имат шанса да спечелят една от картините. Провеждаме непрекъснато такива мероприятия, за да увеличаваме приходите си”.
Природонаучният музей Гуландрис има още една особеност. Той се посещава предимно от гърци, а чуждестранните посетители са много малко. “От самото си създаване той е бил предназначен да изпълнява образователни цели. Освен това един чуждестранен посетител няма какво да научи специално за Гърция от нашата изложба. С изключение на една голяма витрина с птици и минерали, които се срещат само в Гърция, всички останали експонати са от различни краища на света. Темите, свързани с околната среда в център “Гея” също са световни. Затова и през лятото, когато туристите идват в Гърция ние затваряме. Преди затваряхме само през август, но сега заради икономическата ситуация затваряме за още един или два месеца през лятото. Така че тази година няма да работим през юли и август”.
Но все пак хората, които ще посетят красивото и луксозно предградие Кифисия, кафетата и магазините там могат да отидат в музея, дори само за да видят сградите, в които се помещава. “И двете сгради са много впечатляващи. Сградата, в която се помещава природонаучната изложба е една стара и представителна къща с прекрасна градина. А център “Гея”, който бе построен през 2001 е много модерна сграда, която си заслужава да се види от архитектурна гледна точка. Освен това тази година за първи път в красивата градина, която е покрита с плочи и обградена и засенчена от богата и характерна за Гърция растителност ще отворим кафетерия, която ще работи до късно вечер”.
За утрешния международен ден на музеите входът в Природонаучния музей Гуландрис ще бъде свободен. “Ще работим от 10:00 до 16:00. Освен постянните ни дейности в градината ще организираме изложба за климатичните промени и паметниците. В същото време сме предвидили много игри за децата, които са свързани с изложбата. Те ще могат да рисуват, тичат и изобщо да се веселят, докато учат интересни неща. В 12:00 ще има куклен театър с традиционния герой Карагьозис, след това детска работилница, където децата ще направят книга за околната среда, прожекция на документален филм за ароматните растения в Гърция, уроци по зоология, ботаника и хидробиология. Посетителите ще имат възможността да получат информация по тези теми от учените, които се занимават с тях”.