Галерия

2

1

Това ще продължи, докато страната не се сдобие с едно силно правителство, което да не се интересува от избори, вотове и какво казва единият или другият синдикат, а да направи десетте неща, които трябва да станат спешно.

Смятате ли, че следващото правителство ще може да проведе всички необходими реформи, да съкрати държавния сектор, да залови онези, които крият данъци и т.н.?

Много зависи какво ще е то. Да кажем, че поставят начело г-н Венизелос например. Прогнозата ми е, че той няма да може. Защото, ако можеше, щеше вече да ги е направил. Нужно е нещо ново, радикално, да внесат една личност, която ще „отвори” правителството. Да речем, че сега от ПАСОК извикат Костас Симитис и му кажат: „знаем, че не сме ти симпатични, ти също не си симпатичен на нас, но мислим, че си подходящ”. Той би могъл да състави едно правителство, което да не се състои само от политици от ПАСОК, но и от други личности. Те няма да имат намерение да правят политическа кариера, а само ще решат проблемите. ПАСОК ще подкрепи това правителство по принуда. По този начин ще се спаси не само Гърция, но и самата партия ПАСОК. Защото ако те сега се оставят да бъдат отведени към избори, партията ще се разруши. Евентуално тази реалност може да е в състояние да пробуди някак техния разум.

Каква смятате, че ще бъде участта на цялата политическа система в Гърция след тази криза?

Ще се озове тежко ранена, но поне за момента не личи партиите да разбират това. От ПАСОК донякъде разбират накъде вървят нещата. Но в Нова демокрация мислят, че всичко е както преди. Да, но не е.

Не е ли необходима промяна в политическата система?

„Трябва” в една демократична страна е просто една дума. Всичко зависи от това какво е в крайна сметка желанието на гръцкия народ. Същият този народ избра тези, които предизвикаха хаоса. Хората, които днес управляват не дойдоха от Марс. Влязоха в парламента, защото бяха избрани от гръцкия народ, който според последните социологически проучвания иска да гласува за г-н Самарас. Моето мнение е, че той няма да донесе по-различни резултати от тези на правителството на Георгиос Папандреу. Народът обаче е свободен да решава, това е негово право.

А мислите ли, че идва краят на политическите династии в Гърция?

Вижте, всички говорят за това, но реалността не сочи, че техният край идва. Дори напротив, бих казал, че те стават по-мощни и в управляващата партия, и в опозицията. Имам предвид, че участниците в политиката обикновено следват семейната традиция. И тук нямам предвид само лидерските фамилии Папандреу, Караманлис и Бакояни. Съществуват много депутати, които влизат в политиката, следвайки пътя на бащите, а понякога и на дядовците си. В настоящия парламент една много голяма част от депутатите произхождат от такива семейства. В същото време, поне в Гърция политиката привлича много малка част от „външни” лица.

Кои, според вас са общите черти и разликите в края на политическите кариери на сина Георгиос Папандреу, племенника Костас Караманлис и дъщерята Дора Бакояни?

Г-жа Бакояни не е била премиер, затова я оставям настрана. Най-характерното за другите двама е „разводът” им с реалността. Много често хората имат усещането, че г-н Папандреу живее в една своя реалност. Говорим за една реалност, която те създават около себе си в рамките на своите потайни за всички ни офиси и съответните близки сътрудници. Тя няма нищо общо с реалността, в която живеем всички останали. Този факт неминуемо води до много сериозни проблеми. Дори и това, което г-н Папандреу каза пред депутатите от ПАСОК за референдума беше напълно неразбираемо. Единственият, който би го разбрал е един човек, който се движи в същата измислена реалност. Мисля, че нещо подоно се случи и с г-н Караманлис. Създаваше усещане за дистанция и пренебрежение към реалността.   

Как коментирате факта, че министърът на отбраната промени ръководствата на всички военни щабове преид няколко дни? Един журналист от френския вестник Либерасион написа в Туитър, че Георгиос Папандреу е оправдал пред Никола Саркози инициативата си за провеждане на референдум с опасенията за военен преврат.