Галерия

2

1

Тази промяна действително предизвика голямо безпокойство. На мен ми се обадиха от британски радиостанции, за да ме попитат какво става. Не мисля, че се е случило нещо. Причината да проведат тези промени в конкретния момент се крие в безчувствието на тези хора и съществуването им в тяхната собствена реалност. Другото, което предизвика най-вече опасенията бе фактът, че промениха всички главнокомандващи накуп. Въпреки че всеки от тях може да е много добър, фактът, че всички са нови прави групата по-слаба. Ако се сменяха един по един, за да може всеки от тях да се внедри в групата постепенно, нещата щяха да е развият по много по-нормален начин. Това е и общоприетата практика. Рязката промяна на всички заедно доказва, че те живеят в собствения си свят и изглежда, че не разбират какво правят. Вчера г-н Папандреу каза пред депутатите си, че е предизвикал цялата дискусия за референдума, за да притисне Андонис Самарас да каже, че е съгласен с договора за заема. В резултат на това той „взриви” всички борси и предизвика проблеми в целия свят. Изгубиха се стотици милиони евро, само защото на г-н Папандреу му хрумна да каже това за референдума. Всички тези действия сочат, че тези хора не стъпват здраво на земята.

Когато всичко това приключи по какъвто и да е начин, какво ще бъде политическото бъдеще на Георгиос Папандреу?

Това е нещо, което не ме интересува. Единственото, което има значение е той да бъде заменен от премиерския пост. От там нататък, нека прави каквото иска. Но в никакъв случай не трябва да продължи да се намира на този пост.

Как виждате бъдещето на малките партии, като вашата?

Досегашният опит показва, че малките партии нямат перспектива. Това не означава, че ние не полагаме усилия. Истината обаче е, че гръцкият народ, поне засега предпочита да гласува за една от двете партии, които се очаква да управляват. За гръцкия манталитет е чуждо да има коалиционни партии или правителства. Може и да казват, че искат такива, но накрая гласуват с цел да има парламентарно мнозинство. Същото направиха и с Папандреу и сега плащаме цената за това. Защото, ако още от първия ден гърците не бяха  дали мнозинство на Георгиос Папандреу, както бях предложил в десетки мои публикации в пресата и той бе принуден да си сътрудничи с другите, нещата щяха да са съвсем различни. Първо на първо, нямаше да има възможността да ругае от сутрин до вечер партията, с която си сътрудничи и щеше да е принуден да се съгласи на някакъв консенсус. Но това не се случи, понеже гръцкият народ пожела така.

Във всички страни, където е отишъл Международният валутен фонд последваха промени в политическата система. Мислите ли, че това ще се случи и тук?

Вижте, Международният валутен фонд отива в страни, които имат проблеми. Понякога промените предизвикват реакции, които променят партиите. Това може и да се случи, както и да не се случи. Нищо не е даденост. Например в Турция в началото изглеждаше, че ще има промени в политическата система, но веднага след това нещата се върнаха в познатия им вид. Реджеп Ердоган не се появи като резултат от присъствието на МВФ. Представителите на фонда отидоха в Турция по време на управлението на Бюлент Еджевит. Промените станаха по време на неговия мандат. Старите партии продължиха да съществуват, но върху една вече заздравена база. Може би най-важното в случая е, че когато каниш МВФ в страната си правителството трябва да е решено да не се завлича от психозите на миналото. В Турция се спасиха, защото имаха огромна помощ от страна на Кемал Дервиш. Той се върна в страната от чужбина, остана за около две години и след това замина отново, но в този период помогна много, за да се промени ситуацията в Турция. С това искам да кажа, че хората от МВФ не се обърнаха към турския аналог на нашия министър г-н Венизелос, който действа, като има наум дали ще стане партиен лидер, дали ще бъде преизбран и т.н. Там просто извикаха един човек отвън, който знаеше какво трябва да направи. Това е нужно в момента и на Гърция. Няколко способни хора, които да свършат работата.

Съществуват ли такива хора в чужбина?

Разбира се. Има ги и в чужбина, и тук. Въпросът е, че сега, когато опасността е пред нас самата политическа система да реши да се обърне към тях. Но, ако тя можеше да взема правилните решения, нямаше да стигнем дотук.

Обществото наясно ли е, че трябва да има промени?

Може би сте забелязала, че от деня на голямата суматоха в Кан вече няма протестни шествия. Хората се уплашиха и с право, защото нещата стигнаха до предела си.