Галерия

2

1

Намирам се в лабораторията на Мария Дзидзи по обяд в един делничен ден.  Заобиколена от безброй много колби  и стъклени шишенца , подредени прецизно върху работните маси си мисля за това колко сложно е устроен материалният свят... Прекалено трудната за разбиране  като за човек без химическо образование система, която виждам пред себе си ме кара да  вярвам в думите на Мария, че може би всичко в живота е химия... Поне на пръв поглед.

GRREPORTER: Как решихте да станете специалист по винарство?

Мария Дзидзи: Когато бях по-малка мечтата ми беше да стана биолог, а по-точно биохимик.  Като завърших университета обаче загубих баща си и имах доста  голям стрес.  Трябваше да намеря работа като химик каквато беше и специалността ми. После  реших да започна работа на свободна практика.  Беше допълнителен  плюс за мене да взема разрешително за винар. През онези години за да вземеш такова разрешително се изискваше  да имаш  6 месеца практика в във винопроизводителството.  Така докато правех практика си се запознах с един прекрасен колега, който вече не е сред живите – Динос Филипос.   С него работехме много добре.  Един ден той ми каза, че  лабораторията  на негов колега – господин Диму се продава.  Това се случи през 1985г. (По онова време жените, които имаха лаборатория  за вино в Гърция бяха 1 или 2...)  Взех лабораторията и станах винар, въпреки че в началото не бях разбрала  какво точно  значи да си винар. Лабораторията тогава беше на друг адрес и имаше много работа. Не беше това, което си мечтаех да правя като дете, но животът ме поведе по този път... В последствие  работата ми хареса, защото имаше много химия, а  химията е нещото, което винаги много съм обичала.  Всичко в този свят е химия, вярвам много в нея. Това че днес Вие сте тук и си говорим е също химия.  Ако трябваше сега да започна живота си от начало пак бих избрала химията.

GRREPORTER: Била сте революционистка за времето си..

Мария Дзидзи: Не, не бях революционистка. Просто нещата стояха по друг начин...  Имам 19 участия в конкурси за вино.  Първото се проведе в Канада през 2000г., където от  102 дегустатори само  4 бяха жени... Днес все повече жени и млади хора  участват в такива конкурси.   Нещата  се промениха.  Големите имена във винарството са на мъже, но жените имат много по-добри качества да хващат аромата и някои детайли на виното.

GRREPORTER: Как се появи идеята за книгата?

Мария Дзидзи: Появи се в рамките  на сътрудничеството  с  Le Monde.  Искахме  да покрием нуждите на хората, които се  интересуват от вино. Те са много вече отколкото бяха преди  и колкото повече време минава   стават все повече.  А също и да покрием нуждата на нашите ученици и обикновените  любители на виното.  Това не е книга, написанан с висок научен стил, не е насочена към професионалисти, въпреки  че и те биха могли  да намерят неща, които  да ги заинтересуват. Написана е на достъпен за читателя език.

GRREPORTER:  Мислите ли, че в днешно време културата на виното и  бързите ритми на нашите общества биха могли да коегзистират? Как да съчетаем културата на  фастфуда с културата на виното?    Мислите ли, че изкуството на виното ще оцелее във времето или забързаните ритми някой ден ще го убият?

Мария Дзидзи: Смятам, че така или иначе животът на хората се развива на две скорости. Съществуват неща, които правим много бързо за да покрием някои нужди и неща, които правим за да дават храна на по-дълбоките ни търсения.  Човечеството винаги е живяло в две времена. Аз цял живот така съм живяла и не мисля, че съм изключение. Можете да  ме видите да ям във фастфуд и да пия кока кола светкавично, за да смогна и едновременно можете да  ме видите  в добър ресторант да се наслаждавам на вкусна храна и добро вино.  Мисля, че повечето от нас имаме нужда от това.  Опитваме се да уравновесим и двете неща. Разбира се, колкото по-млад е човек толкова повече качеството отстъпва пред количеството.  Когато човек е млад се храни единствено за да покрие нуждите си. Колкото повече време минава обаче  толкова повече си казваш, че не искаш само да покриеш нуждите си, а и да се насладиш на нещата, искаш да прекараш добре. Когато си млад не спиш по нощите... Колкото повече растеш обаче нощният живот става лукс. Не смятам все пак, че качеството някога ще се загуби. То винаги ще съществува. Фактът, че през последните години в Гърция придобихме култура на пиене на вино е много важен. Започнахме да виждаме нещата по друг начин. В началото това започна на принципа на подражанието, но мисля, че малко по малко нещата започват да се уравновесяват и ние намираме  стъпките си.

GRREPORTER:  На коя държава подражава Гърция?

Мария Дзидзи: На Франция например, която има една много добра традиция във виното и в храната. И тя се движи в  луди  ритми, но трудно ще видиш човек там да яде във фастфуд. Ще видиш хора да ядат в брасери, но не и да  пият кока-кола. Въпреки  че младите французи  са влезли в същите луди ритми. Гърците започнахме да пътуваме повече и това ни дава възможност да видим какво се случва  извън нашите граници. Това е и причината да се промени и начинът по който приготвяме виното. Преди 20 години съществуваха 5 винарни, днес те са около 500, които приготвят от 15 000  до 3 000 000 бутилки вино. Средният потребител  усеща това. Не смятам обаче, че някога качеството ще изчезне,  винаги ще се опитваме да намерим време за него. Имаме нужда от качество в  живота ни.  То е начин на живот.

GRREPORTER: Какво  бихте казала за днешните хранителни навици на гърците?

Мария Дзидзи: Ние сме първата държава в Европа по детско затлъстяване. Това говори много за хранителните ни навици.  От друга страна обаче средиземноморската и критската диета са тук точно... това са две противоположности. Мисля, че в момента се опитваме да намерим някакво равновесие. Преди години бяхме по-уравновесени. Хората седяха повече време по къщите си, готвеше се, съществуваше кухнята на мама. Днес не съм сигурна, че това се случва... Не може и да се случи поради очевидни причини,разбирате какво искам да кажа. Ние обаче сме една надарена земя, защото имаме зехтина, който е много важен  за кухнята ни.  Имаме и море, което можем да използваме с всичките му благодати. И виното влиза в цялата тази история.

Въпреки, че според статистиките  пием вино по-малко отколкото преди 20 години (макар, че  вината които произвеждаме днес са много по-качествени).

GRREPORTER: Коя е причината за това?

Мария Дзидзи: Причините са много. Виното е доста скъп продукт. Важна роля играят и тестовете за алкохол по улиците.  Не е приятно да пийнеш две чаши вино, заради които  да трябва да  платиш 700 евро и да загубиш дипломата си за два или три месеца. Това се случва обаче в цяла Европа – има голям проблем с консумацията, когато излизаш навън. Друга причина е и липсата на време- ясно е, че по обед  ще хапнеш нещо набързо.  Преди беше по-лесно за семейството да се събере на обед на  маса и там да се пие вино.  Пием определено по-малко отколкото пиехме преди 20 години... Затова пък сме на първо мяасто в Европа по консумация на уиски.

GRREPORTER:  Не е ли малко странно?

Мария Дзидзи: Въпрос на реклама е. Това дори не е гръцки продукт, но има  много добра реклама. Това е и питието,което пие  нашата младеж  днес. Нещо, което не се случва с виното. А ако ги питаш защо ще ти кажат, че с една чаша уиски ще се напиеш, а за да се напиеш с вино ти трябват  поне 4, 5 чаши. Никой няма  да отиде на  бар и да си поръча вино. ..

GRREPORTER:  И все пак прави впечатление, че   в сравнение с други народи гърците на се напиват.

Мария Дзидзи: Вижте, това е въпрос и на климат. Живеем в държава, която няма толкова голяма нужда от алкохол.  На място, в което има слънце през повечето дни от годината.  Нямаме нужда от алкохол за да се затоплим, а слънцето ни помага настроението  ни да е добро и да сме по-усмихнати хора. Това е нещо, което алкохолът ти дава на едно по–първоначално ниво.  Помага ти да си по-щастлив.   Да имаме алкохолно съзнание ни помага мястото - колко можеш да пиеш в тази жега, която е тук...

GRREPORTER:  Какви опасности крие в себе си алкохолът?

Мария Дзидзи: Вижте, виното си е един алкохолен продукт. Въпреки големите ни опити до този  момент да направим в съзнанието на хората от алкохола една храна, която  просто съдържа спирт, спиртът в него си съществува... А той сам по себе си крие огромни опасности.  Алкохолизмът е сериозен проблем. Рзбира се, че употребата на алкохола трябва да става винаги с мярка.  Не е виното обаче това, на което се дължи алкохолизмът. Много и различни са причините за него.  По-голямо вина за алкохолизма имат тежките алкохоли, тези които са около 40 градуса. Виното  и бирата не са реалните опасности.

GRREPORTER: Кои са гръцките вина, които отбелязват най-голям успех зад граница?

Мария Дзидзи:  Гърция е известна зад граница със сладките си вина. Например вината от Самос са известни в цяла Франция. Разнообразието във вкусовете на Мосхато например, се опитват  да постигнат французите от 1950 досега.  Интересен факт е също, че чужденците продължават (независимо дали на нас това ни харесва или не) да харесват много рецината. Докато ние вече сме отхвърлили това вино от нашия речник.  За добро или за лошо тази ситуация продължава и до днес днешен. В продължение на дълги години чужденците смятаха, че гърците сме хора на узото, рецината и октопода... Въпросът е, че ако днес влезем в един супермаркет няма да видим повече от две бутилки рецина на рафта. Все по-трудно можем да намерим този продукт и в ресторантите.   Чужденците  обаче продължават да ни свързват с  рецината.  Известен винарски район на чучденците е този на Немеа. Те познават вината от този район между другото и поради факта, че им лесно да произнасят названието.  Не е трудно да произнесеш думата „ Немеа”.  Докато с „ Георгитико”  си връзват  езика...  Всяка фирма обаче решава точно какви вина ще изнася. Случвало ми се е да намеря в Америка вина, които не откривам  в Гърция. Съществуват малки винарни, които продават вината си само навън, съответно няма нужда те дабъдат представяни  в Гърция, тъй като никой няма да ги намери. Започнали сме  да изнасяме, но като цяло износите ни не са толкова големи. Мисля, че  не превишават 10%. Не сме държава, която се крепи на износа си на вино. В общи линии сме самодостатъчни,  т.е. каквото изкарваме го изпиваме.  Интересен е обаче  фактът,  че 35-40% от вината,които изпращаме всяка година на конкурси се награждават. Сега ми дойде наум и едно много добро и известно вино - Санторини. Чужденците първо научиха острова, а после и виното.

GRREPORTER: Това вино определно няма нужда от реклама

Мария Дзидзи: Да, тазбира се.

GRREPORTER:  Можете ли да ми кажете име на някое българско вино, което Ви е впечатлило?

Мария Дзидзи: Конкретно име на българско вино не мога да си припомня, но си спомням някои червени вина  от рода на  Каберне Сувинйон, които бяха разкошни.  Имаха много добър, особен  вкус. Знам също, че някои мои клиенти купуват  бъчви  с вина от България,  които им дават много добри резултати.

GRREPORTER: Какви са плановете Ви за бъдеще и какво си пожелавате да Ви се случи? 

Мария Дзидзи:   Може да прозвучи малко странно... Освен, че искам да имам добро здраве това, което си пожелавам е да отбележат успех книгите ми. .. Имам две написани, но неиздадени книги. Много ми харесва писането. Това е нещо, което исках да правя от детска възраст.  Когато  човек  пише е сам и търси неща във вътрешния свят сам със себе си. Много неща може да изрази по възможно най-добър начин върху хартия. Тогава имаш добра връзка със себе си. Бих искала да мога да правя това нещо още дълги години...

GRREPORTER: Пожелаваме  Ви го от все сърце!

Мария Дзидзи: Благодаря.