Галерия

2

1

Намирам се в лабораторията на Мария Дзидзи по обяд в един делничен ден.  Заобиколена от безброй много колби  и стъклени шишенца , подредени прецизно върху работните маси си мисля за това колко сложно е устроен материалният свят... Прекалено трудната за разбиране  като за човек без химическо образование система, която виждам пред себе си ме кара да  вярвам в думите на Мария, че може би всичко в живота е химия... Поне на пръв поглед.

GRREPORTER: Как решихте да станете специалист по винарство?

Мария Дзидзи: Когато бях по-малка мечтата ми беше да стана биолог, а по-точно биохимик.  Като завърших университета обаче загубих баща си и имах доста  голям стрес.  Трябваше да намеря работа като химик каквато беше и специалността ми. После  реших да започна работа на свободна практика.  Беше допълнителен  плюс за мене да взема разрешително за винар. През онези години за да вземеш такова разрешително се изискваше  да имаш  6 месеца практика в във винопроизводителството.  Така докато правех практика си се запознах с един прекрасен колега, който вече не е сред живите – Динос Филипос.   С него работехме много добре.  Един ден той ми каза, че  лабораторията  на негов колега – господин Диму се продава.  Това се случи през 1985г. (По онова време жените, които имаха лаборатория  за вино в Гърция бяха 1 или 2...)  Взех лабораторията и станах винар, въпреки че в началото не бях разбрала  какво точно  значи да си винар. Лабораторията тогава беше на друг адрес и имаше много работа. Не беше това, което си мечтаех да правя като дете, но животът ме поведе по този път... В последствие  работата ми хареса, защото имаше много химия, а  химията е нещото, което винаги много съм обичала.  Всичко в този свят е химия, вярвам много в нея. Това че днес Вие сте тук и си говорим е също химия.  Ако трябваше сега да започна живота си от начало пак бих избрала химията.

GRREPORTER: Била сте революционистка за времето си..

Мария Дзидзи: Не, не бях революционистка. Просто нещата стояха по друг начин...  Имам 19 участия в конкурси за вино.  Първото се проведе в Канада през 2000г., където от  102 дегустатори само  4 бяха жени... Днес все повече жени и млади хора  участват в такива конкурси.   Нещата  се промениха.  Големите имена във винарството са на мъже, но жените имат много по-добри качества да хващат аромата и някои детайли на виното.

GRREPORTER: Как се появи идеята за книгата?

Мария Дзидзи: Появи се в рамките  на сътрудничеството  с  Le Monde.  Искахме  да покрием нуждите на хората, които се  интересуват от вино. Те са много вече отколкото бяха преди  и колкото повече време минава   стават все повече.  А също и да покрием нуждата на нашите ученици и обикновените  любители на виното.  Това не е книга, написанан с висок научен стил, не е насочена към професионалисти, въпреки  че и те биха могли  да намерят неща, които  да ги заинтересуват. Написана е на достъпен за читателя език.

GRREPORTER:  Мислите ли, че в днешно време културата на виното и  бързите ритми на нашите общества биха могли да коегзистират? Как да съчетаем културата на  фастфуда с културата на виното?    Мислите ли, че изкуството на виното ще оцелее във времето или забързаните ритми някой ден ще го убият?

Мария Дзидзи: Смятам, че така или иначе животът на хората се развива на две скорости. Съществуват неща, които правим много бързо за да покрием някои нужди и неща, които правим за да дават храна на по-дълбоките ни търсения.  Човечеството винаги е живяло в две времена. Аз цял живот така съм живяла и не мисля, че съм изключение. Можете да  ме видите да ям във фастфуд и да пия кока кола светкавично, за да смогна и едновременно можете да  ме видите  в добър ресторант да се наслаждавам на вкусна храна и добро вино.  Мисля, че повечето от нас имаме нужда от това.  Опитваме се да уравновесим и двете неща. Разбира се, колкото по-млад е човек толкова повече качеството отстъпва пред количеството.  Когато човек е млад се храни единствено за да покрие нуждите си. Колкото повече време минава обаче  толкова повече си казваш, че не искаш само да покриеш нуждите си, а и да се насладиш на нещата, искаш да прекараш добре. Когато си млад не спиш по нощите... Колкото повече растеш обаче нощният живот става лукс. Не смятам все пак, че качеството някога ще се загуби. То винаги ще съществува. Фактът, че през последните години в Гърция придобихме култура на пиене на вино е много важен. Започнахме да виждаме нещата по друг начин. В началото това започна на принципа на подражанието, но мисля, че малко по малко нещата започват да се уравновесяват и ние намираме  стъпките си.

GRREPORTER:  На коя държава подражава Гърция?

Мария Дзидзи: На Франция например, която има една много добра традиция във виното и в храната. И тя се движи в  луди  ритми, но трудно ще видиш човек там да яде във фастфуд. Ще видиш хора да ядат в брасери, но не и да  пият кока-кола. Въпреки  че младите французи  са влезли в същите луди ритми. Гърците започнахме да пътуваме повече и това ни дава възможност да видим какво се случва  извън нашите граници. Това е и причината да се промени и начинът по който приготвяме виното. Преди 20 години съществуваха 5 винарни, днес те са около 500, които приготвят от 15 000  до 3 000 000 бутилки вино. Средният потребител  усеща това. Не смятам обаче, че някога качеството ще изчезне,  винаги ще се опитваме да намерим време за него. Имаме нужда от качество в  живота ни.  То е начин на живот.

GRREPORTER: Какво  бихте казала за днешните хранителни навици на гърците?