Галерия

1

Полина Спартянова
    Заради историческото си местонахождение между първата българска столица Плиска и втората – Преслав, през 1981 Шумен е избран за център на тържествата по случай 1300-годишнината от създаването на Аспаруховата държава. Най-значителните моменти от този исторически акт са разказани чрез мащабни скулптурни композиции, фрагменти от надписи и мозаечни пана във вътрешността на паметника „Създатели на българската държава”.  Той се намира на 6 километра от град Шумен и може да се види в радиус от 30 километра, тъй като е дълъг 140 метра и е висок 70 метра. Това е най-големият исторически паметник в България.
    Във вътрешността му са разположени 21 скулптури, които символизират идеята за създаването, развитието и възхода на България в периода от VII до  X век. Най-голямата скулптура е посветена на Създателя на българската държава – хан Аспарух, който забива меча си в земята и изрича думите: „Тук ще бъде България! – под това небе, на тази земя”. Образът на хана няма конкретна достоверност, тъй като липсват сведения за неговата външност, но формите на българския социалистически реализъм го пресъздават като голям, мощен и непоколебим.
    На 18 метра височина до него са представени Тервел, Крум и Омуртаг – владетелите, които утвърждават българската държава, а около тях са изобразени откъси от стари византийски хроники. Хан Тервел (701-721 г. ) е известен като първия български дипломат. През 705. помага на византийския император Юстиниан II да си върне престола. За тази заслуга получава титлата „кесар” – втора, след императорската и областта „Загоре” в Северна Тракия. С жестовете на разминаващите се ръце авторите са искали да покажат неговата дипломатичност и как конфликтите трябва да се решават чрез дипломация и мир, а не чрез сблъсъци, войни и конфронтация.
    В средата на тази композиция е поставена фигурата на хан Крум (803-814 г.), който е известен като първия български стратег и законодател. Надписите около неговата фигура разказват как през 813 достига до вратите на Константинопол и демонстрира силата си като извършва ритуално жертвоприношение пред очите на смутените византийци. С поглед към ръцете, показващ ограничение, Крум казва: „От тук до тук – извън тези рамки е непозволено и наказуемо”. До законодателя в галерията е поставена фигурата на хан Омуртаг (814-831 г.), който е по-известен като строител и философ. Той успява да осигури на българския народ 30 годишен мирен договор с Византия от 815. Изсечените думи на Омуртаг в галерията „Човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно като види тази писмена да си спомни за този, който ги е направил” и до днес напомнят за дълбоката философска мисъл на владетеля.
    Следващата фигура в паметника е на Княз Борис I, който има историческа заслуга във въвеждането на християнската вяра в България още през  864. Така България става член на „византийското семейство на народите”, в което българският владетел е считан за духовен син на византийския василевс. Фигурата на княз Борис е приведена, устремена напред, като че ли се взира в далечината, за да открие правилния път за своя народ.
    Фигурата на цар Симеон заема едно от централните места в композицията на монумента, тъй като той превръща България в една от най-великите европейски държави по време на управлението си от 893 до 927 и успява да увеличи българската територия до три морета: Черно, Егейско и Адриатическо море. Това е и една от причините този период от историята на България е известен със своя небивал икономически културен и духовен разцвет и е наричан „Златен век” за българската държава. Симеон е стъпил върху здрави основи и е приел богато наследство. Високо вдигнатата лява ръка е символ на държавната власт, а дясната му служи за опора и не случайно от тази страна се намират неговите книжовници. Под него са поставени болярите, които са му помогнали да стигне до важни държавни решения. В многофигурната композиция е отделено място и на верните и храбри симеонови войни.
    Срещу композицията от фигури е издигната затваряща комплекса стена, върху която на 540 квадратни метри е изобразена мозайка-триптих, като темата на първото пано са „Победителите” – Първосъздателят Аспарух и неговите храбри войни, които приветстват победата. Това е и най-голямата мозайка на открито в България. Второто пано е посветено на Покръстването на българския народ и приемането на православието, а третото представя просветната мисия на Кирил и Методий и техните ученици, които по-късно създават основата на Златния век в България. Мозайките са изградени от два равностойни елемента, в които фигуралната композиция съжителствува с шрифтовата. В първото пано са включени първобългарските руни, във второто – глаголицата, а в третото – кирилицата. Буквите се възприемат като знак на цивилизацията и поради тази причина покръстването може да се тълкува като културно-политически, а не като религиозен акт.
    Днес паметникът се охранява и поддържа от община Шумен и е достъпен за посетители по всяко време. Тези, които искат да разберат повече за историята на паметника „Създатели на българската държава” и да вникнат в смисъла на фигурите, разположени в него, трябва да заплатят малка такса на входа, но иначе пространството е свободно за посещение. До него може да се стигне и по 1300 стъпала от град Шумен, които са символ на всяка една година от създаването на българската държава.