Галерия

2

1

Иван Петков
В наше време децата са изправени пред много предизвикателства. Огромно количество информация прелита покрай тях в обем и скорост без аналог в човешката история. Те опознават не само нашия реален свят, а и виртуалния свят на интернет, на компютърните игри, на всичко, което различните устройства, с връзка към мрежата могат да им предоставят.
Все по-често чувам от мои познати, които имат деца на различна възраст да казват, че ограничават достъпа им до интернет, за да ги научат на някаква мярка, да ги предпазят, донякъде, от съдържание, което е неподходящо за тях, както и да им дадат възможност да опознават света около тях.  Без да съм специалист педагог или детски психолог, от личния ми опит с Интернет искам да изложа моите разсъждения по темата, свързана с децата и виртуалния свят.
Както споменах, в наше време компютърът далеч не е единственото устройство за достъп до мрежата. На разположение децата имат таблети, а защо не и смартфони. Така, че те не са ограничени пространствено в достъпа си до потоците от информация, които мрежата предлага.

1. Не е важно колко време прекарва детето в Интернет, а какво прави там.

Ограничаването на достъпа до компютър, респективно интернет, безспорно може да има някакви възпитателни последици. По-важно в случая е не колко време, а колко е полезен достъпът на детето до интернет. Компютърът, както и информацията в мрежата са просто средство и с правилна насока може да се извлече по-голяма полза и да се стимулират всички страни от детската психика.
Предполагам сте гледали някое от многобройните клипчета как 2-3-4-годишни деца, които с интерес разглеждат и взаимодействат с някой таблет? Освен ранните навици за работа с технология, която все повече и повече ще навлиза в нашето всекидневие, детето може да си взаимодейства и учи и други полезни неща. Но моля ви, не приемайте таблета като играчка, с която залъгвате детето, за да ви остави няколко минути на спокойствие. По този начин вие, а донякъде и детето, ще пропуснете доста възможности. Веднага ви давам един пример - оцветяването на книжки. Те развиват много неща - разпознаване на цветове и форми, свързване на думи с предмети или животни, двигателни способности, подготовка и усвояване на първоначални двигателни умения, свързани с писането и т.н. и т.н. Но също така, могат да изкарат на преден план и таланта на вашето дете към цветовете и рисуването- нещо, което по-нататък да се превърне в негово хоби, а защо не и професия. Оцветяването на картинки на таблет е забавно и лесно. В никакъв случай не казвам, че точно тази дейност, трябва да бъде прехвърлена изцяло на таблет. Напротив, комбинирането на оцветяване на хартия, с пастел, молив или пръст с оцветяването на картинки върху таблет, могат да развият още повече въображението и да стимулират още повече проявата на таланта за рисуване, ако детето го има. Но дори и да не говорим за някой бъдещ художник или дизайнер, то при всички случаи, паралелното опознаване на тия два свята, ще бъде от голяма полза за детето. Съпроводено с първоначални обяснения и внимание, оцветяването може да изпълни своята функция и детето с удоволствие да се занимава с него. Като страничен ефект то пак може да ви остави на спокойствие, като от време на време ще идва да получи вашето одобрени и насоки.

2. Книгата, прозорец към света... който говори.

Нека останем още малко с най-малките деца и с таблетите. Таблетите, както може би вече започвате да се досещате, ако досега не сте виждали дете да си играе с тях, са много подходящи за тази възраст, защото са компактни, сравнително леки и с тях се взаимодейства с пръсти, които детето се научава да използва най-напред. Има определено съдържание, което е много подходящо за деца в съчетание с таблет и това са детските книжки. Освен, че детето не може да ги надраска и накъса, то детските книги за таблет предлагат нещо, което преди време ние имахме в едни доста странни и интересни книжки - става въпрос за едни разгъваеми детски книжки, направени от картон, при които можеше да движат определени елементи. Не зная дали си ги спомняте, може би и сега има от тях. Та това, което таблетът предоставя в много по-развита форма е интерактивността или взаимодействието с виртуалната книга. Детето може да натиска даден герой и той да прави нещо или да казва своята реплика. Някои книги имат възможност и за режим "разказвач". Може би, някои от вас вече си мислят, че са намерили начин някой да ги отмени, в разказването на приказки? Добра идея, стига да е само за определени случаи. Не оставяйте книгите да ви заместят. Може да слушате заедно, и когато, някой от героите примерно петел или коте изкукурига или измяука, да спрете и да накарате мълчуганът да повтори, ако сам не го прави. Сигурен съм, че с малко въображение всеки от вас ще намери много и полезни приложения на подобен род приложения. Не забравяйте и традиционните книжки. Най-малко ще спестите учудването на детето си, когато попадне на тях и се чуди защо не реагират като таблет. Двата типа книги ще го накарат да прави ясна разлика между виртуалния свят на технологиите и реалния.

3. Играещият човек.

Иска ми се да засегна и темата с игрите. Съгласен съм, че има много такива, които са изпълнени с насилие и не са подходящи за деца. Но това далеч не са всички игри. Какво може да даде една подходяща игра на вашето дете?
На първо място - забавление. Всеки обича да се забавлява.
На второ място - стремеж и упоритост да успява и да преодолява препятствия.
На трето място - да развие въображението на детето.
На четвърто място - образователна функция - има доста игри, които развиват логическо мислене. Също и такива, свързани с писане, смятане
На пето място - комбинативно мислене, особено в стратегическите игри.