Галерия

2

1

Значителни покачвания и спадове в пазара на неделния печат бяха отчетени през 2010. Петте централни вестници, които заемат и първите места в списъка на рекламодателите засилиха своята позиция спрямо конкуренцията.

Миналата година беше особено важна за конкретната категория вестници, тъй като в нейния ход бе започната отново дискусията за „полезността” на безплатните притурки по повод покачването на цените и намалението на приходите. В резултат на това ред издания промениха изцяло политиката си в тази насока.

Общата стойност на разходите за реклама в неделните издания за 2010, в които не са включени разходите за притурките бе изчислена на 180,4 милиона евро. Това я прави с 18,3% по-ниска в сравнение с 2009.

Важно е да се отбележи, че миналата година бе особено тежка за неделния печат, чиито продажби след едно сравнително спокойно първо тримесечие отбелязаха спад в резултат на негативното състояние на гръцката икономика.

Броят на изданията в сравнение с 2010 остана почти същият, с изключение на вестниците Апогевматини и Veto, които обявиха, че прекъсват издаването си през ноември и декември.

И в този медиен сектор, както и в електронните медии признаците на фрагментация са ярки, докато делът на неделния печат спрямо останалите вестници се е свил от 50,3 % през 2009 на 45,44% през 2010. В същото време обаче си остава най-голямата категория в областта на печата.

От 25-те вестници, които бяха издадени през неделите на 2010 само 6 концентрираха 70% от общите разходи за реклама и само 3 (спрямо 5 през 2009) успяха да прескочат „границата” от 10%. В голямото си мнозинство неделните издания получиха рекламен дял под 5%.

През 2009 шест издания получиха 5% от рекламната баница, докато 11 вестници получиха дял по-малък от 1%. През 2010 обаче техният брой се увеличи на 14.

Миналата година неделното издание на вестник Вима продължи да се намира начело на списъка с рекламните разходи с дял 16,06%. Второто място с дял 14,26% зае вестник Прото тема и последваха Катимерини с 11,74%, Real news с 9,9%, Елевтеротипия с 9,58% и Етнос с 7,88%. На седмото място се намира първото безплатно издание Free Sunday с 6,04%.

Най-голямо увеличение в рекламния си пакет отчете вестник Real news с 2,22 пункта.

Размерът на рекламните разходи не е равен на приходите на фирмите от реклами, за които се смята, че са намалели с около 20-30%. Икономическата криза предизвика ревизирането на политиката на ценообразуване във всички медии, затова не са малко хората, които смятат, че горепосочената сума е била по-голяма. На база на тези данни рекламният пакет на неделното издание на вестник Вима е бил около 28,9 милиона евро.

В същото време държавната телевизия ЕРТ обяви имената на 146 журналисти, които ще бъдат назначени на работа с едногодишен трудов договор. Кандидатите бяха попълнили своите молби в интернет страницата на националната медия през октомври миналата година, без да знаят кога точно ще бъдат обявени резултатите.

Преди около седмица списъците бяха готови, но управата ги върна обратно на комисията за избор със заповед да бъдат премахнати имената на децата и роднинита на постоянни служители на ЕРТ. Окончателният списък беше обявен на 18 януари.

Още на следващия ден управителният съвет на журналистическия съюз в Атина издаде съобщение, в което определи като несправедливо решението за избора на журналистите и подчерта, че критериите трябва са свързани единствено с качествата на кандидатите.

„За съжаление виждаме, че нищо не се е променило. Въпреки помпозните изказвания за прозрачност, безпристрастност и заемане на едно работно място много от новите служители с временни договори работят в конкурентни на ЕРТ медии, като някои от тях са дори високопоставени служители в печатни издания и телевизии. В същото време не са наети безработни журналисти, които имат опит с работата в ЕРТ”, пише в съобщението.

Съюзът на журналистите в Атина смята за невалидни назначенията на хора, които работят на няколко места и „повтаря, че „улесненията” и назначаването им са директно свързани с отхвърлянето на безработни колеги. Заявяваме, че няма да приемем това като свършен факт и ще реагираме с всички законни средства”.

Според съобщението, което бе издадено в отговор от пресофиса на националната телевизия основният критерий за избора на журналистите е била безработицата. В него се подчертава, че „за пръв път в историята на националната телевизия бяха направени назначения на журналисти чрез открит публичен конкурс”.

От ЕРТ твърдят, че в голямото си мнозинство наетите на работа журналисти са били безработни и, че условието кандидатите да не работят паралелно в конкурентни на ЕРТ медии е описано в обявлението на конкурса. „Трябва да стане ясно, че това условие ще бъде строго приложено. Никой няма да бъде назначен, ако при подписването на договора не се обвърже с подписа си, че отговаря на тези условия” се казва още в съобщението на националната телевизия.