Галерия

1

Различните форми и допълнителни удобства. Да се чете вестник на лаптоп или стационарен компютър не е само въпрос на преодоляване на стари навици, но и на удобство. Навлизането на таблетите като че ли е глътка въздух и нова възможност за предоставяне на съдържание. Предоставяне на възможност за оф-лайн съхранение на дадена статия, запазването на любими материали и други подобни удобства, поднесени в удобен и красив интерфейс, си струват един разумен абонамент. Особено за хора, които са на път. Това е само един възможен пример и сценарий, който показва в какъв случай читателите биха били склонни да плащат. А то е само когато имат формулирано ясно и точно какво повече получават за парите си.

Отново на стария континент. Главният редактор на таблоида „Bild” Кай Дикман, след няколкомесечно обучение в Калифорния започва въвеждането на платено съдържание. Не без помощта на името и финансовата подкрепа на една от най-големите издателски къщи в Германия, които притежават вестника, Bild чувстват, че имат силите да поискат пари от своите онлайн читатели и да монетизират своя интернет бизнес.

Кай Дикман , Снимка: Ройтерс

Моделът, към който издателят се е насочил е познат като “Freemium”, което означава да предлагат безплатни новини заедно с ексклузивно съдържание. И тук имаме пакетно предложение, което включва приложение за смартфони и таблети плюс абонамент за он-лайн съдържание. Всичко това за цена от 4,99 евро на месец. Който иска дигитално издание на вестника, ще трябва да плати 9,99 евро. За сравнение, петъчният брой на хартиеното издание на Bild е на цена от 15 евро и то с отстъпка.

Bild не са първите, които правят подобен опит, но са от големите медии, за които всички издатели се надяват да направят успешен опит. Това би спомогнало за налагане на модела на платено съдържание, от който да се възползват и по-малките медии, които не разполагат с нужния авторитет или пък финансови средства, за да си позволят подобна авантюра.

Балканите. „Културата на безплатното” е нещо, с което сме свикнали да живеем. Доводите ни са, че нямаме пари за хляб, та да почнем да си плащаме за безплатните интернет новини. Проблемът обаче далеч не е само финансов, социален или културен, а представлява микс от всички фактори. В крайна сметка ще се окаже, че е въпрос на навик или манталитет, ако щете. Появата на платени модели за достъп до съдържание също не е ново. Примери има. Те обаче за момента са по-скоро опипване на почвата и по-скоро неуспешни. Неуспешни опити за въвеждане на успешни практики. Ще се опитам да ги изкажа накратко, без да имам претенции да съм изчерпателен или примерите да са представителни. Просто няма публична статистика, нито изследвания и доклади по въпроса. На първо място са начините на плащане. Хората, които четат вестници на хартия не са особено „на ти” с компютрите, с он-лайн разплащателните средства и като цяло, биха предпочели да се разходят до кварталната будка за вестници. Голяма част от младежите пък нехаят за новини и предпочитат по-интересни начини за информиране. Но не е само това. Да вземем за пример социалните мрежи, чрез които общуват не само младежите, а все по-голяма част от активните и платежоспособни хора. Представете си да публикувате линк към съдържание, което е платено. Сигурен съм, че огромната част от вашите приятели няма да са абонирани и няма да мат достъп  до него, което прави линкът „мъртъв”. Случвало ми се е вече няколко пъти с американски издания и хората просто спряха да споделят от такива източници, а минаха към сайтове с общодостъпни новини.

Нова култура. Да, такава има и тя е културата на туитващите, ползващите социалните медии, пишещи блогове… журналисти. Силно бях впечатлен от един епизод от американски сериал от 2013 година, в който, една от главните героини, журналистка по професия, си смени работата. Напусна вестник със свиващ се тираж и постъпи в „медия от нов тип”. На думи разликата не звучи кой знае колко впечатляващо, но видяно конкретно, макар и в сериал, изглежда доста впечатляващо. Това което видях като редакция беше… най-лесно е да го опиша като офис на някоя голяма софтуерна компания, която се опитва да създаде творческа среда на своите служители. Забравете за традиционната редакция! Забравете за бюра, за срокове за материали, за проверка и редакционна политика. Защо намесвам този пример? Защото хората биха платили за нещо, което не е ограничено и носи вкус на свобода. В примерната „редакция” от сериала, журналистите публикуваха от телефоните си, от където искат и могат, без преглед на материалите, възможно най-бързо. От кратки съобщения тип „Twitter”, та до големи анализи.

Твърде модернистично и може би неприложимо за нашите условия. Но от един определен ъгъл, моделът на тази медия, обяснява успехът на сайтове като Reddit, в които най-важен е читателският рейтинг.

В крайна сметка, за да има успешен модел за продаване на онлайн съдържание, на читателите трябва да се предлага това, което самите те търсят. И то може да бъде предложено само от хора, които имат сходен мироглед и ползват по сходен начин различните канали на информация.