Вестниците продават новини. Това е толкова очевидно, че звучи абсурдно да се каже и напише, почти е безсмислено. Но когато един бизнес е бил толкова дълго тясно свързан с хартията, на която е съществувал, връзката между хартията и новината е станала толкова силна и неоспорима, че е почти немислимо да се произнесе думата „вестник”, без тя да породи асоциацията за носителя на вестите - хартията.
Ето, че дигиталната ера дойде и накара издателите да преосмислят неразривната връзка между хартията и съдържанието. Да се преосмисли формулата, при която хартията продаваше новини на своите читатели, а на компаниите продаваше реклама. На пръв поглед изглежда, че задачата, която стоеше пред така наречените „традиционни медии” беше съвсем проста: да подменят носителя, след което да продължат да продават новини на своите читатели и реклама на компаниите. Това, което установиха от опит, не бързам да го нарека горчив, а по-скоро труден, беше, че смяната на хартията променя много от правилата на играта.
Оказа се, че не е толкова лесно да се продава съдържание в интернет. Предимствата на мрежата се оказаха и недостатъци. Читателят вече не е ограничен регионално. Достатъчно е само да пусне своя лаптоп или компютър, или да вземе своя смартфон или таблет, и има на разположение цялата налична информация в мрежата. А "цялата информация" в мрежата означава много, много повече отколкото книжния свят, който доставяше будката с вестници на ъгъла. Читателят има достъп до всички международни медии, а когато иска да провери надеждността и валидността на информацията, може да използва интернет търсачките. Но дори и това не е всичко! Има на разположение блогове, социалните мрежи, Twitter и Reddit, всевъзможни агрегатори на съдържание и всевъзможни начини за споделяне на съдържанието.
Прекалено много течения и източници на информация в огромния информационен океан на мрежата. Медийните „акули” вече нямат самочувствието на най-големите риби. Наскоро, по съвсем друг повод илюстрирах тази метафора в кратко филмче:
Възможно ли е читателите отново да заплащат за платеното съдържание в интернет, макар да липсва хартията? Не искам да противопоставям нови онлайн медии срещу традиционните печатни медии, защото предизвикателството е пред всички и е въпрос на приспособяване и следване на постоянната промяна, а не на наличие на богата история или липсата на такава.
„Челният американски опит”. Няма начин да не обърнем поглед към медиите отвъд океана, за които сме свикнали да мислим като за определящи тенденциите в областта. Много от процесите, които сега наблюдаваме като плахи опити на Балканите, вече имат богата история в Щатите. Асоциацията на издателите на вестници в Щатите (NAA), отчита в последния си доклад, че 8% от постъпленията се падат на т. нар нови източници на доходи, сред които е и платеното съдържание. Дигиталната реклама добавя още 11%.
1% от приходите се падат на платено дигитално съдържание, което в долари представлява 100 милиона. Оптимистичната картина за близките години показва, че се очаква абонаментите за платено съдържание да нараснат до 300 милиона долара годишно. Сумата не е малка, но на фона на обема на цялата индустрия, който се изчислява на 10.4 милиарда долара за 2012, все още не е това, което издателите очакват, за да приемат платеното он-лайн съдържание като заместител на хартиеното издание.
Формите на продаване на платено съдържание показват, че преходът далеч не е завършен. Никак не са редки случаите за пакетни абонаменти, които комбинират хартиеното издание и неговия он-лайн вариант.
Защо е толкова трудно да се продава съдържание он-лайн? Накратко: история + навик. Ето и обяснението: за да се утвърдят, он-лайн изданията трябваше да чакат дълго време, докато интернет свързаността достигне до по-голямата част от населението. През това време те имаха нарастваща аудитория, но съвсем не достатъчна, за да имат авторитетът на вестник с дълга история зад гърба си. Затова трябваше да предоставят повече т.е. съдържанието да е безплатно, за да привлекат читателска маса, която да продадат на рекламодателите, най-общо казано. Освен това, когато човек дава пари, очаква да получи нещо насреща. В случая с вестниците, получаваш хартията, която можеш да наречеш „моя вестник”. Сама по себе си хартията не представлява ценност, но навикът си е навик и той се символизира от хартията. Все още има не малко хора, които искат да седнат сутрин и докато пият първото си кафе да прегледат своя вестник или вестници. Има нещо успокояващо и познато в разлистването на страниците.
На следващо място, имаме много източници на информация. Ако започнете да предлагате платено съдържание, тогава рискувате не малка част от вашите читатели да преминат към медии, които все още предлагат безплатно съдържание. От това страда рекламата. Ситуацията като да изглежда патова.
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.