Мария Спасова

Една интересна книга се появи предколедно на гръцкия пазар и стана бестселър. Въпреки че е от млад гръцки автор (вярно, не непознат!) и въпреки, че не е криминале, не е научнофантастичен трилър, не е биография на известен холивудски актьор, не учи читателя как да постигне успех в живота в 10 стъпки. И въпреки че няма нищо общо с изброените жанрове “Новите гърци” на писателя Петрос Тацопулос бе обявена от веригата книжарници Public за най-продаваната книга през декември.

По-скоро с дисциплината на журналист, отколкото с някакво литературно разточителство авторът прави портрет на 21 гърци и една албанка, които занимават медиите, а заедно с тях и гръцкото общество в началото на 21 век. Героите са подбрани внимателно и дори са оформени в двойки противоположности.  Сред портртираните има политици – десни (бившият председател на Нова демокрация Милтиадис Еверт) и леви (залязващата лява активистка Мария Даманаки). Има съпруги на политици като Наташа Караманли (или каква трябва да бъде съпругата на един премиер) и като Димитра Папандреу (или каква не трябва да бъде съпругата на премиера). Вселенският патриарх Вартоломей, режисьорът Никос Перакис, колегата му актьор Лакис Лазопулос, но и една албанка Савина Лоис (дръзнала да отговори на телевизионен въпрос дали се гордее, че е албанка с контравъпроса „разбира се, вие не се ли гордеете, че сте гърци”) са сред избранниците на Тацопулос, които съставят портрета на новите гърци в началото на 21 век.

“Новите гърци” прави впечатление с изключителното уважение на автора си към документалистиката и с хъса му на опитен и любознателен репортер да задава множество въпроси, да предлага отговорите на специалисти и герои, но да уважава читателя и затова да му оставя на него заключенията. Иначе похватите за всеки портрет са различни.

Синята Пепеляшка

Образът на Наташа Караманли е изграден в диалог със съветника по комуникационните въпроси на Нова Демокрация Периклис Пилидис, с който Петрос Тацопулос търси отговор на въпроса доколко автентичен е публичният имидж на съпругата на гръцкия премиер или той е резултат от усилената работа на имидж мейкърите на синята партия.  На синята Пепеляшка не е спестен фактът, че тотално се покрива със стереотипната представа за първата дама, което някак си поражда прочутия британски песимизъм too good to be true. Външността й удивително напомня на лейди Даяна, но PR-специалистът споделя, че “ако зависеше от нея, щеше да се появява само по джинси и фланелка, ние настояхме да се облича по-елегантно”. Като всички първи дами се занимава с благотворителност, непрекъснато може да бъде видяна с болни деца, инвалиди, наркомани. Но за разлика от “колежките” си, преди да стане първа дама тя е прекарала години наред над учебниците, направила е множество изследвания и е прекарала дълги часове в лекарския си кабинет със същите тези болни деца, инвалиди и наркомани.

Авторовата поанта? Една проста случка из улиците на Рафина – като педагог тя заговаря няколко деца, които играят навън. Те се струпват около нея и едното възкликва: “Боже, колко много приличате на Наташа Караманли!”.

            Сред акули и делфини

Петрос Тацопулос казва, че това заглавие си избрала самата Димитра Папандреу за бъдещия филм, който някой вдъхновен от съдбата й режисьор би направил. А съдбата й наистина е интересна, независимо от това дали ни е симпатична или не русата вдовица на основателя на ПАСОК Андреас Папандреу. За да ни я представи, Тацопулос рецензира автобиографичната й книга „10 години и 54 дни”, която тя публикува година след смъртта на известния си съпруг. Поради силната си сантиментална натовареност, на моменти дори граничеща с кича, тази книга трудно се чете, но Тацопулос го прави хладнокръвно и с прецизността на хирург отделя фалша от фактите. Противно на общоприетото мнение в Гърция, че основата на връзката между Андреас и Димитра е необузданото сексуално привличане, Тацопулос ни показва, че между двамата пламва истинска любов, която се подхранва не само в кревата, но и на различните пластове на общуване между двамата. Без да ни кара да й симпатизираме, той ни помага да я разберем.

Наистина, какви обрати е приготвила съдбата за едно обикновено момиче, което завършва класическа гимназия с не особено впечатляващ успех и от стюардеса става съпруга на министър-председателя. От най-обсъжданата жена в Гърция, нейни снимки ала Парис Хилтън години наред занимаваха гръцките медии, до пълната забрава, в която живее в момента. Но Димитра Папандреу не се самосъжалява. Тя вярва, че нейната звезда ще изгрее отново.

            Неспокойни нощи в цариградския квартал Фенер

Противопоставянето на тезата с антитезата е средството, което избира Тацопулос, за да изгради образа на Вселенския патриарх Вартоломей, който се разкрива пред читателя като антиподен на образа на архиепископа на Атина и цяла Гърция Христодулос. Авторът използва дългогодишното и добре известно на публиката съперничество между двамата мъже, разнищва го детайл по детайл, за да остави впечатлението: “Толкова енергия, загубена в една лична битка! Ако беше изразходвана в служба на вярващите, православието щеше да е най-могъщата религия на днешно време”. Защото в крайна сметка защо си съперничат двамата мъже? Единият, защото иска да стане патриарх и да има самостоятелна власт, защото се чувства унизен всеки път, когато трябва да иска одобрение за собствените си решения от цариградския квартал Фенер, където е седалището на Вартоломей. Вторият, защото въпреки че е патриарх няма паство, броят на гърците, които влизат в цариградските църкви намалява като геометрична прогресия и вместо за душата на вярващите, е принуден да се грижи за вселенски проблеми. Като глобалното затопляне, например.

Колко банално и от двете страни!

                        Германецът се завръща

            Класическо интервю с въпроси и отговори. Това е похватът, който Петрос Тацопулос използва, за да ни представи режисьора Никос Перакис. Изключително сполучлив избор, като се има предвид, че Перакис блести с неподправената светлина на самороден диамант. От автора не се изисква нищо друго, освен да го остави да говори. Както и прави Тацопулос. Как се правят касови филми, които не са клишета? „На днешно време посетителите в киносалоните са на възраст между 15 и 27 години. Най-много на 28. Филмите ми се гледат, защото с тях общувам точно с тази възрастова група, а тя не търпи клишета. Не ги поучавам, не ги иронизирам, а се забавлявам заедно с тях. Е, докато снимаме филм, дори малко повече от тях”. Последните си ленти снима с цифрова камера, не изглеждат ли така те малко евтини? „Цената на кинокамерата в Гърция е изключително висока в сравнение с всички останали компоненти в една продукция. Ако трябва да избирам между кинокамера и евтини актьори или цифрова камера и качествени актьори, винаги предпочитам второто”.

За колегите си в Гърция Никос Перакис винаги ще си остане „германецът”. Не само защото е завършил образованието си в Германия, не само защото с русата си коса (е, на 65 години, малко просребряла), сините си очи и слабата си фигура, прилича повече на северняк, отколкото на грък. А заради упорството и систематичността с която тухла по тухла гради произведенията си като съвършенни творения на един безспорен филмов талант.

Разбира се, един групов протрет на новите гърци в началото на 21 век не може да мине без няколко категории хора. Не липсва изпълнителят на гръцка музика ( авторът ни разказва впечатленията си от един концерт на Йоргос Цаликис, за да ни накара да погледнем забавно на феномена „гръцко бузуки”). Не може да мине и без темата за „17 ноември” и толерантността спрямо тероризма, в случая разработена като образ на един от най-известните изследователи на гръцката терористична организация Йоргос Касимерис. Би било несправедливо да не се отдели място и на театъра, а когато говорим за съвременен гръцки театър едва ли има по-представително име от това на Лакис Лазопулос. И разбира се, имигрантите. Сабина Лоис можеше да е българка, рускиня или румънка. Едно хубаво момиче, което пробва късмета си във Fame Story и неволно повдигна въпроса за расизма в гръцкото общество.