Галерия

1

Иво Божков е репортер и блогър, който отразява на живо в интернет най-важните протести за българското гражданско общество. През 2013 получава наградата за онлайн медия и блог на конкурса „Валя Крушкина - журналистика за хората", както и наградата на Българския хелзински комитет – „Човек на годината”. От началото на тази година е водещ на седмично обзорно предаване по телевизия Евроком – „Седмицата на живо“. С Иво Божков разговаря Полина Спартянова.

През последните няколко години Вие предавате на живо в интернет протестите в София, бихте ли могли да ни разкажете за еволюцията на протестните шествия за това време?
За първи път излъчвах на живо неотразения протест на Орлов мост срещу промените в закона за горите през 2012. Тогава големите обществени медии си затвориха очите и реално информацията стана обществено достояние единствено благодарение на новите технологии. Всеки масов протест и обществен проблем има реална причина и конкретна болка, която го предизвиква. Трудовата характеристика на политика е да разчита причините и чрез диалог да намира решенията. За съжаление за нашите политици враговете не са болките и причините за протеста, а самите протестиращи хора. Това най-ярко се видя по време на протестите ДАНСwithme, когато вместо да се признае, че българската политическа класа изпълнява задкулисни поръчки и е изцяло загубила доверието на избирателите, беше въведено безумното понятие контра-протест.

Каква е Вашата кауза и платформата на блога Ви?
Моята кауза е прозрачност и информация в реално време. Независимо дали става дума за важни обществени събития или за публикуване в интернет в реално време на всички обществени поръчки, договори, както и на потоците на парите в държавата. Единствената гаранция да не се злоупотребява с обществени пари е те да бъдат постоянно видими и във всеки един момент да се знае всеки един лев къде се намира. Многократно лъганите хора не вярват на празни обещания за честност и почтенност. Властта в България е доказала, че се използва почти единствено за отклоняване на паричните потоци в „правилните“ посоки и за това прозрачността над тези потоци, а не хубавите обещания могат да променят положението. Никой не минава на червено ако знае, че видеокамера го наблюдава и автоматично ще запише номера на колата му. Същото трябва да е постоянно в съзнанието на всеки политик и държавник.

Съществува ли професионална реализация в България за професията на блогъра?
Блогър е хобито да споделяш вижданията си за света в различни сфери – музика, кухня, политика, мода. В чужбина блогърът може да се издържа, ако е много популярен и посещаван, в България не. Моята блогърска дейност е на граждански журналист, който изразява своето мнение относно политическия и обществения живот в страната. Професионалната ми реализация е съпътсваща на блогърската дейност и преди да стана водещ в Евроком работих дълго време в Национална мрежа за децата, сдружение на 120 организации в цяла България, които се занимват с деца и семейства.

Как ще коментирате липсата на свобода на словото в българските средства за масова информация?
Автоцензурата в средствата за масова информация е един от големите проблеми за свободата на словото у нас. Наведена глава, сабя не я сече остава вярна поговорка. А това се получава, защото по индивидуална преценка на министерски съвет се разпределят към медиите милиони левове за ПР на европейските оперативни програми. Този дефект съществува и в други държави и не случайно в момента „Гражданска инициатива за медиен плурализъм“ събират един милион подписа в Европейския Съюз с цел да се инициира законодателна промяна на европейско ниво, която да наложи правила в сферата на медиите. Концентрацията на медии е другият голям проблем, който убива търсенето на истината и ни отрежда срамно място в класациите за свобода на словото.

Какво представлява алтернативната медийна сцена в България и има ли пространство за независимост?
Без да го осъзнавам в началото, станах част от алтернативната медийна сцена най-вече чрез излъчванията ми на живо на протестите, които бяха гледани от над половин милион души. Хубавото е, че не съм единственият, който пише, показва и снима. Новите технологии и социалните мрежи компенсираха липсата на свобода на словото и нуждата хората да се информират от източници, на които имат доверие. Това е независимото пространство, което моделира един друг дневен ред. А в последната година този виртуален дневен ред започна успешно да се налага и над реалния политическия дневен ред в държавата. Всеки постави въпроса КОЙ? Всеки разбра, че Делян Пеевски притежава „моите медии“ както сам ги нарече, че хора като Цветан Василев имат икономическа власт, която е неподозирано близко обвързана с медийната и политическата. Всеки разбра, че има задкулисие и то трябва да бъде разобличавано.  Феноменът ще продължи да се засилва.

През 2013 България се срина до 100-но място в класацията на „Репортери без граници”. Могат ли да помогнат новите медии за излизането на обществото от задълбочаващата се медийна криза и по какъв начин?
В момента новите медии са спасителния пояс на будните и активни български граждани. До каква степен ще успеят да променят цялостната медийна среда предстои да видим, но аз съм оптимист защото още 2012 видях с очите си как аматьорското отразяване на Орлов мост с телефони и фотоапарати в социалните мрежи попречи едно важно събитие да бъде потулено. Начинът е натиск. Споменах по-горе инициативата за въвеждане на правила на европейско ниво, но всекидневния натиск на будната част от обществото е ключът към успеха, защото нито едно правило не действа ако хората не са убедени в него и го отстояват всеки ден.

Каква е ролята на социалните мрежи в развитието на все още подрастващото гражданско общество?
Ключова. Благодарение на социалните мрежи гражданското общество се организира и действа. В последната година благодарение на фейсбук и туитър се запознах с неподозирано голям брой хора, с които споделяме едни и същи тревоги и едни и същи желания за реално действие. Комуникацията между хората е ключовият елемент за успех на каквато и да е социална и политическа дейност. Не случайно за да се предотврати установяването на комунистическия режим в България след 1945 година, всички политически противници на идеята са убити, пратени по лагери или на заточение. Дядо ми доктор Александър Вампирски, който е бил николапетковист по това време е изпратен в далечния тогава Гоце Делчев, за да не може да общува и организира политическа дейност. Днес, слава богу това е невъзможно и дистанцията не значи нищо.

Според Вас има ли бъдеще гражданската журналистика в България и какво ще бъде то?
Всичко показва, че гражданската журналистика ще продължи да се равива, най-малкото защото полето е празно. Например в момента нямаме разследваща журналистика. Господари на ефира и Разследване по Нова остават до голяма степен на битово ниво, но никой не смее да навлезе в дълбоките води на действащи политици и хора с голяма власт. Прескачането на тази бариера е нужно.

Наскоро бяхте на разпит в столичното следствие заради подадения от Вас и няколко други активисти на "Протестна мрежа" сигнал в прокуратурата срещу Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков. Защо решихте да подадете сигнал и смятате ли, че ще даде резултат разследването?
Сигналът, който 13 души подадохме срещу Пеевски, Василев и Бареков съдържа в по-голямата си част публична информация, публикувана в национални и международни медии с реноме. Събрахме елементи от един много сложен и зловещ пъзел и ги предоставихме на прокуратурата, за да се произнесе тя дали има нередности и престъпление. Важно е най-после всяка институция да започне да извършва дейността, за която всички ние й плащаме. Уверен съм, че навсякъде има отговорни, свестни и честни професионалисти, които могат и искат да си свършат работата. Липсата на смелост е видима и може би обяснима, не не може повече гангрената да се оставя недокосната. Ако искаме държавата да не умре окончателно , трябва да се оперира смело. За това и подадохме този сигнал. За да вдъхнем доверие на свестните и отговорните хора в институциите, че имат подкрепа отвън и че нямат вече оправдание за бездействие. Уверен съм, че рано или късно идва момент, в който доброто надделява вътре в нас и в обществото.