Галерия

1

Иво Божков е репортер и блогър, който отразява на живо в интернет най-важните протести за българското гражданско общество. През 2013 получава наградата за онлайн медия и блог на конкурса „Валя Крушкина - журналистика за хората", както и наградата на Българския хелзински комитет – „Човек на годината”. От началото на тази година е водещ на седмично обзорно предаване по телевизия Евроком – „Седмицата на живо“. С Иво Божков разговаря Полина Спартянова.

През последните няколко години Вие предавате на живо в интернет протестите в София, бихте ли могли да ни разкажете за еволюцията на протестните шествия за това време?
За първи път излъчвах на живо неотразения протест на Орлов мост срещу промените в закона за горите през 2012. Тогава големите обществени медии си затвориха очите и реално информацията стана обществено достояние единствено благодарение на новите технологии. Всеки масов протест и обществен проблем има реална причина и конкретна болка, която го предизвиква. Трудовата характеристика на политика е да разчита причините и чрез диалог да намира решенията. За съжаление за нашите политици враговете не са болките и причините за протеста, а самите протестиращи хора. Това най-ярко се видя по време на протестите ДАНСwithme, когато вместо да се признае, че българската политическа класа изпълнява задкулисни поръчки и е изцяло загубила доверието на избирателите, беше въведено безумното понятие контра-протест.

Каква е Вашата кауза и платформата на блога Ви?
Моята кауза е прозрачност и информация в реално време. Независимо дали става дума за важни обществени събития или за публикуване в интернет в реално време на всички обществени поръчки, договори, както и на потоците на парите в държавата. Единствената гаранция да не се злоупотребява с обществени пари е те да бъдат постоянно видими и във всеки един момент да се знае всеки един лев къде се намира. Многократно лъганите хора не вярват на празни обещания за честност и почтенност. Властта в България е доказала, че се използва почти единствено за отклоняване на паричните потоци в „правилните“ посоки и за това прозрачността над тези потоци, а не хубавите обещания могат да променят положението. Никой не минава на червено ако знае, че видеокамера го наблюдава и автоматично ще запише номера на колата му. Същото трябва да е постоянно в съзнанието на всеки политик и държавник.

Съществува ли професионална реализация в България за професията на блогъра?
Блогър е хобито да споделяш вижданията си за света в различни сфери – музика, кухня, политика, мода. В чужбина блогърът може да се издържа, ако е много популярен и посещаван, в България не. Моята блогърска дейност е на граждански журналист, който изразява своето мнение относно политическия и обществения живот в страната. Професионалната ми реализация е съпътсваща на блогърската дейност и преди да стана водещ в Евроком работих дълго време в Национална мрежа за децата, сдружение на 120 организации в цяла България, които се занимват с деца и семейства.

Как ще коментирате липсата на свобода на словото в българските средства за масова информация?
Автоцензурата в средствата за масова информация е един от големите проблеми за свободата на словото у нас. Наведена глава, сабя не я сече остава вярна поговорка. А това се получава, защото по индивидуална преценка на министерски съвет се разпределят към медиите милиони левове за ПР на европейските оперативни програми. Този дефект съществува и в други държави и не случайно в момента „Гражданска инициатива за медиен плурализъм“ събират един милион подписа в Европейския Съюз с цел да се инициира законодателна промяна на европейско ниво, която да наложи правила в сферата на медиите. Концентрацията на медии е другият голям проблем, който убива търсенето на истината и ни отрежда срамно място в класациите за свобода на словото.

Какво представлява алтернативната медийна сцена в България и има ли пространство за независимост?
Без да го осъзнавам в началото, станах част от алтернативната медийна сцена най-вече чрез излъчванията ми на живо на протестите, които бяха гледани от над половин милион души. Хубавото е, че не съм единственият, който пише, показва и снима. Новите технологии и социалните мрежи компенсираха липсата на свобода на словото и нуждата хората да се информират от източници, на които имат доверие. Това е независимото пространство, което моделира един друг дневен ред. А в последната година този виртуален дневен ред започна успешно да се налага и над реалния политическия дневен ред в държавата. Всеки постави въпроса КОЙ? Всеки разбра, че Делян Пеевски притежава „моите медии“ както сам ги нарече, че хора като Цветан Василев имат икономическа власт, която е неподозирано близко обвързана с медийната и политическата. Всеки разбра, че има задкулисие и то трябва да бъде разобличавано.  Феноменът ще продължи да се засилва.