Галерия

1

Наскоро в британската столица завърши четвъртото издание на Лондонския гръцки филмов фестивал. С наградата Златен Одисей бе отличен филма на Никос Калогеоргопулос “Ездачите на Пилос”, а наградата за най-добър документален филм получи лентата на Георгиос Зервас “Като въздуха, който дишам... Световна музика в Крит”. Директор на фестивала е режисьорът Христос Просилис, чиято страст е експериментът в театъра и киното, във видеото и медиите. За спецификата на Лондонския гръцки филмов фестивал, за мястото на гръцкото кино на световните екрани и за творческите предизвикателства пред съвременното поколение актьори и режисьори с него разговаря Мария Спасова.

Как започна Гръцкият филмов фестивал в Лондон?

Започнахме преди 4 години, а подготовката започна преди 5 години, когато искахме да покажем гръцкото кино, но тук нямаше нищо. Аз съм режисьор, продуцент и следователно се интересувам от гръцкото кино. Решихме няколко режисьори, продуценти и журналисти да започнем да работим заедно и да създадем Фестивала. Така той стартира по наша инициатива, и мога да кажа, че потръгна много добре, ако помислим за трудностите, с които се сблъскват подобни начинания. Защото Лондон е едно многокултурно място, където не е лесно да пробиеш.

Какъв тип филми се показват тук?
   
Това е различното на нашия Фестивал. Той се различава по две неща от обичайните фестивали. Едното е, че се показват филми както на гърци от цял свят, и от Гърция, и от диаспората, така и на чужденци, чиито филми имат някакъв гръцки интерес. Това е много важно. Втората разлика е, че нашият Фестивал е алтернативен. Това означава, че имаме не само пълнометражни игрални филми, но и късометражни, документални филми, експериментални, video art, анимация, представяне на сценарии. Това ни отличава от обичайните фестивали.

Каква е символиката зад името на наградата - Златен Одисей?

Свързана е с одисеята на твореца. Одисеята на човек, който иска да създаде една творба, голяма или малка, но която среща мнoго трудности.  Награди има за всеки вид филми, представени в програмата. Наградата няма парично изражение, за съжаление, защото не разполагаме със средства за подобно нещо, нямаме финансова подкрепа. Това обаче е една награда, която тъй като е присъдена от качествено жури, предоставя шансове в мрежата. Така се създават много възможности за този, който бъде отличен с награда, да представи работата си пред широката публика. Досега мисля, че не сме сбъркали, и всичките ни преценки са се оказали правилни.

А какви са критериите, как избирате филма, който ще бъде отличен с награда?

Има 2-3 основни критерия. Единият, естествено, е художественият, т. е. филмът в художествено отношение трябва да е наи-добрият. Вторият е техническият критерий, трябва да отговаря на определени технически стандарти, които да са най-добрите. И третият критерий е това, което наричаме многообещаващ, т. е. да видим, че този, който ще бъде награден, ще има продължение, т. е. има талант, перспектива. Това се вижда от работата, докато преценяваме автобиографията на твореца. Така обединяваме всичко това заедно. Също така ни интересува филмът да е интернационален, т. е. интересува ни не толкова локалната, местната естетика, а световната, международна естетика, която може да се справи с конкуренцията като цяло в Европа и в Америка.

За какъв тип публика е предназначен фестивалът? Само за гърци или за международна публика?

Не, идват и много чужденци. Публиката се променя в зависимост от деня. Понякога идват по-малко хора, когато има нещо «по-гръцко», да речем или по-експериментално. Друг път имаме повече посетители. Като цяло обаче съществува една мобилност и се получава една много добра мрежа. Много съм доволен от факта, че Фестивалът е алтернативен. Защото ние гърците нямаме толкова много пълнометражни игрални филми, които да могат да издържат в чужбина, имаме обаче много таланти във всички видове филми, както стана ясно и в други страни. И в българската кино индустрия явно съществуват същите възможности. Следователно публиката е най-разнообразна. Ще видите в някои дни много хора, а някой път те ще са по-малко, когато има някой тежък документален филм. Сятам обаче, че това е нормално.
            
Като профил какви са вашите посетители? Професионалисти или не?

Професионалистите са бих казал около една четвърт. Останалите три четвърти са обикновени хора с всякакви професии, както и от различни възрастови групи. И по-млади, да речем студенти, и по-възрастни, и бизнесмени, адвокати, лекари, учители, хора с по-обикновени професии,  сервитьори, работници, каквото можете да си представите. И това е много интересно, защото показва, че публиката е най-разнообразна. Не е строгата публика, за която понякога мислим, че следи само културни събития, а е една по-широка публика. И това е добро, смятам, че е добро като цяло за един такъв Фестивал, провеждан в Лондон, при тези трудни условия, каквито предлага едно многокултурно място като Лондон.

Сега икономическата криза кара ли хората да се интересуват повече от Гърция, или обратното?

Това е труден въпрос. Това, което правим ние е да представяме едно творческо лице на Гърция, едно положително лице. Защото се чуха много отрицателни неща, но ние поне правим именно това, опитваме се да покажем едно лице, което действително съществува. Т. е. това се вижда от работата на творците, не е нещо, което сме си измислили ние. И смятам, че това е нещо положително в цялата история, сред цялата тази отрицателна атмосфера.

Как може гръцкото кино да стане по-добре прието в чужбина? То е кино, което няма много голям международне успех.

Моето усещане обаче е, че трябва да приспособим начина си на работа за една публика малко извън Гърция. А това изисква време, за да може нещата да поемат по един път и да се създадат предпоставки. Също така ни липсва мрежата, нямаме възможност да обменяме лесно опит, да си сътрудничим. И това също изисква време. Със сигурност обаче е необходима и една различна гледна точка и това засяга всички нас. И по-младото поколение, и по-старото, всички нас. А също така е необходима и една различна подкрепа. Но всичко това подлежи на преговори, няма еднозначен отговор на вашия въпрос. Това, което казвам е една преценка, за която смятам, че е правилна.
 
Работите предимно в Лондон. Каква е вашата рецепта? Как един гръцки режисьор оцелява в чужбина?

 Трябва да работи по международни стандарти, както по отношение на естетиката и на художествените качества на творбата, така и на техническата част, според нуждите на един друг пазар, а не на местния пазар. Местният пазар има един тип нужди, а международният пазар има друг тип нужди, той е по-взискателен, изисква повече и конкуренцията е по-голяма. Следователно нужно е приспособяване. Това е рецептата, трябва да се приспособиш и да вложиш целия талант, който имаш, в служба на тези възможности.

Когато казвате, че местният пазар е различен, какво имате предвид, каква е разликата?

Разликата е свързана и с тематиката на филмите, и с начина, по който се снима един филм, с режисьорския подход, с актоьрското изпълнение, които са различни. Различни са от нуждите, които съществуват, да речем, тук в Лондон. Например, една шега, която е разбираема за гърка, може да е непонятна за англичанина или за германеца. Следователно трябва да поработим малко в тази посока. Трябва да намерим някои асоциации, които са разбираеми не само за нас, защото тогава е много трудно да представиш подобен филм успешно в чужбина.

Кои гръцки теми се продават по-лесно в чужбина?

Ако темата не е строго гръцка, всичко може да се продаде. Ако филмът е сниман качествено от художествена и техническа гледна точка, ако е направен за международния пазар, може да се продаде. Разбира се, маркетингът, изследването какво точно се търси тази година, и какво ще се търси догодина, е много важен въпрос. Той засяга не само гръцката киноиндустрия, а всички киноиндустрии по света. Но като цяло всеки филм, който не разглежда някаква тясно гръцка тема, може да се продаде. Съществуват много възможности.

-    А вие как подбирате темите на филмите си?

-    Работя предимно теми, свързани с изкуството,  video art, документални филми. Предпочитам  поетично кино, изследователско кино. Ако работя по игрални филми, то те са  приключенски,  фантастични, екшъни, правя по-малко социални филми или социален театър. Повече ми харесва действието, напрежението, поезията, т. е. поетичният елемент в картината, в актьорската игра.

Как намерихте своя път в Лондон?

Последвах съвета на Одисей, както се казва и в стихотворението на Кавафис – «Не бой се от Циклопите,. от Лестригоните». С много работа, с много учене, с много борба, с правилното сътрудничество, професионално много високи стандарти, като се опитвам да дам най-доброто от себе си. Непременно е нужна борба, както и за всеки човек, който е напуснал страната си. Вярвам, че тази «одисея» не е лично моя, а е «одисея» за всички професии, за всички хора, които напускат страната си и упражняват каквато и да било професия, борят се за нея. Необходимо е внимание, усилия, стабилност, професионализъм, сериозност.