Галерия

1

Не знам дали оптимизмът на младостта или силата на характера на нашата героиня  в поредната Улична история ми даде една различна картина за днешна Гърция. Картина, която днес се губи в новините за икономически крах,  дългогодишна рецесия или синдикални размирици. Елспи Канаропулу е само един пример между хилядите млади гърци, които са готови да дадат всичко от себе си и да се борят с настоящето, за да си изградят едно по-добро бъдеще. Запретнала ръкави, тя упорито и всеотдайно се труди за собственото си благополучие. И ако е вряно, че малкият бизнес е гръбначният стълб на здравата икономика, то хора като нея ще донесат светлина в тунела на икономическата криза.

Елспи Канаропулу е 26-годишна собственичка на магазина за осветителни тела L’alba luce в центъра на Атина. Спокойно мога да я опиша като приветлива, амбициозна и много позитивна млада жена, която знае какво иска и се бори да го достигне. Магистър по италианска филология, Елспи решава, че не иска да е служител на заплата и независимо от трудните икономически времена се решава да отвори собствен бизнес. Тя намери време да сподели с читателите на GRReporter своите виждания за модерна Гърция и бизнес предприемачеството в условията на криза.

Раждането на един млад предприемач

Родителите ми имат малък цех за производство на осветителни тела и абажури. Като малко дете прекарвах много часове около тях в производството и в продажбата. Бях все още в началното училище, когато изработих първия си успешен абажур. Синьо-зелен за настолна лампа. Баща ми го сложи в изложбения магазин и няколко дни по късно го продаде. Старах се много и родителите ми бяха много горди с мен. Аз също бях доволна, че съм изработила нещо сама с ръцете си и някой го е оценил достатъчно, за да го купи и да го направи част от своя дом. Още тогава усетих, че мога да се справям и сама. Не се налага да чакаш някой да ти плаща заплата, за да се справиш в живота. От много рано знаех, че искам един ден сама да съм си шеф. Давам си сметка, че семейната среда ми даде кураж да повярвам в себе си и да започна собствен бизнес. Освен това и търговията ме влече. Харесва ми да работя с хора, което ми помага много в работата.

Италия е прекрасна, но не е като вкъщи

Заминах за Рим на 23 години, за да взема магистърска степен по специалността ми „Италианска филология”. Престоят ми в Италия за мен бе един много важен период от живота ми. Рим за моите виждания се оказа огромен, хаотичен и романтичен град, който може да те вдъхновява постоянно. Там израснах като човек, като личност, но нямах план да остана и да се установя да живея завинаги. Не е особено по-лесно да намериш работа в Рим, отколкото в Атина. Всъщност работа има, но не и ако искаш да се развиваш, каквато беше моята идея. Престоят ми в чужбина ме накара да осъзная, че няма второ място на света, както собствената ти страна, своя дом. Връзката ми със семейството и приятелите ми е много силна, така че след като си свърших работата там (с две думи си изкарах обучението и си взех дипломата) се върнах в Гърция. Тази година и половина ме научи на много неща както за мен, така и за света и не бих я заменила за нищо друго, но вече знаех какво искам да правя в бъдеще, така че нямах причина да остана повече там.

Пътят е твой, давай!

Когато за завърших университета вече знаех какво искам да правя. Бях се спряла на два варианта. Единният бе да отворя частно училище за изучаване на италиански и испански. Условията обаче на franchise договора не ми харесаха. Другият бе да отворя собствен магазин за осветителни тела. Това определено бе по-сигурният вариант, защото познавам пазара и процесите от началото до края, а и ми харесва като цяло. За мен това решение бе важно, защото чувствам, че давам продължение на семейния бизнес. Давам моят принос за развитието му.

В началото теглих малък заем от банката, така че да имам начален капитал. След това кандидатствах по една от европейските програми за поощряване на малкия и среден бизнес, като млад предприемач. Това ми даде възможност да изплатя част от заема и да вложа част от парите в стока. Субсидията бе разпределена на три дози, втората от която закъсня доста – с около два месеца, но машината вече бе задвижена и магазина действаше.

Междувременно в свободното си време преподавам и частни уроци по италиански.Така си помагам финансово, а и за мен е разнообразие. Ако се налагаше да си изкарвам хляба само с уроци, обаче най-вероятно в някакъв момент щеше да ми писне. Сега е нещо като хоби.

Дори порой няма да ме спре

Разбира се без проблеми не се разминах и един от тях бе, че точно след като приключиха довършителните работи, магазинът се наводни. Поройните дъждове през есента се оказаха неспирни, в резултат на което една сутрин заварих в магазина езеро. Дървеното дюшеме беше подпухнало на три места и това ме вкара в неочаквани разходи. Ако бях суеверна, щях да кажа, че някой ме е урочасал. Най-близките ми хора ме подкрепиха в решението ми да започна собствен бизнес, но имаше и такива, които бяха доста скептични, дори и подигравателни: „Къде си тръгнала да отваряш магазин в тези времена,” ми казват. Не им минава през ума, че най-вероятно аз съм си направила сметката и всъщност знам какво правя.

Когато си млад и решен да се доказваш, не е особено приятно да ти набиват в главата, че нищо не трябва да се рискува и всяка инициатива е грешка. В края на краищата знам че съм млада и дори да не ми потръгне, имам и други възможности пред мен. Това няма да ме спре обаче да се опитам да създам нещо свое.

Стъпка по стъпка, бъдещето е пред нас

Когато започнах да действам по отварянето на фирмата и въобще осъществяването на цялата идея за мой собствен магазин, знаех какво точно искам и какво очаквам. Ясно е, че богатство няма да натрупам (смее се). Целта ми е да установя името на магазина, да изградя една добра клиентела и да развия колкото може по-добре бизнеса. В края на краищата в някакъв момент бих искала да достигна това ниво, в което знам, че не само си покривам разходите, а и имам възможност да заделя нещо на страна. Ако всичко върви по план бих искала да направя L’alba luce верига от магазини за осветителни тела.

Отговорът на кризата е работа

Кризата в Гърция е факт и създава проблеми на всички нива в държавата, но светът продължава да се върти. Отговорът винаги е един и същ – работа. Колкото повече даваш от себе си, толкова повече ще постигнеш. Аз съм оптимист по душа и смятам, че всички които работят и влагат всичко от себе си могат да се справят с проблемите пред тях. Звучи като клише, но е истина – колкото даваш, толкова и ще получиш. Много магазини и търговски обекти затвориха в последната година, но в голямата си част това са били предприятия, които са изпитвали проблеми и преди икономическата криза. Просто в новите условия истината разголи финансовите неволи на много от тях и те бяха принудени да прекратят дейността си. В момента се изисква спокойствие, премерени действия и позитивно мислене, така че да видим на къде се движат проблемите. Медиите помогнаха до голяма степен да се внесе чувство за паника и равновесието в страната бе нарушено.

Нашата генерация

Според мен системата за увеличаване на заетостта в страната в последните години направи много лоша услуга на нашето поколение. В университета 90 на сто от състудентите ми имаха за цел да завършат и да си намерят едно място в държавната администрация. Сигурността да си постоянен служител до гроб, независимо от превратностите в страната уби всякакво чувство за инициативност и идеи в младите гърци. Мисля, че тази криза може да ни дойде и за добро, защото единственият начин днес да оцелееш е да създадеш нещо ново или конкурентно, което ще бъде полезно на теб като човек и на страната ти в процеса за възвръщане положителния икономически ръст. Пример за това е и фактът, че гръцките ръчно изработени осветителни тела се търсят повече и са на по-добра цена от вносните, без да има разлика в качеството.

На 40 години…

Докато стана на 40 ми ще да имам поне още един магазин на булевард Кифисиас към северните предградия, семейство и колкото деца ми се паднат, както и да имам един малък апартамент в Рим, който ще е моето лично пространство в този любим мой град. Всъщност в първия момент, в който мога да си позволя да направя някаква нова инвестиция ще е в недвижим имот точно там.