Галерия

1

Не знам дали оптимизмът на младостта или силата на характера на нашата героиня  в поредната Улична история ми даде една различна картина за днешна Гърция. Картина, която днес се губи в новините за икономически крах,  дългогодишна рецесия или синдикални размирици. Елспи Канаропулу е само един пример между хилядите млади гърци, които са готови да дадат всичко от себе си и да се борят с настоящето, за да си изградят едно по-добро бъдеще. Запретнала ръкави, тя упорито и всеотдайно се труди за собственото си благополучие. И ако е вряно, че малкият бизнес е гръбначният стълб на здравата икономика, то хора като нея ще донесат светлина в тунела на икономическата криза.

Елспи Канаропулу е 26-годишна собственичка на магазина за осветителни тела L’alba luce в центъра на Атина. Спокойно мога да я опиша като приветлива, амбициозна и много позитивна млада жена, която знае какво иска и се бори да го достигне. Магистър по италианска филология, Елспи решава, че не иска да е служител на заплата и независимо от трудните икономически времена се решава да отвори собствен бизнес. Тя намери време да сподели с читателите на GRReporter своите виждания за модерна Гърция и бизнес предприемачеството в условията на криза.

Раждането на един млад предприемач

Родителите ми имат малък цех за производство на осветителни тела и абажури. Като малко дете прекарвах много часове около тях в производството и в продажбата. Бях все още в началното училище, когато изработих първия си успешен абажур. Синьо-зелен за настолна лампа. Баща ми го сложи в изложбения магазин и няколко дни по късно го продаде. Старах се много и родителите ми бяха много горди с мен. Аз също бях доволна, че съм изработила нещо сама с ръцете си и някой го е оценил достатъчно, за да го купи и да го направи част от своя дом. Още тогава усетих, че мога да се справям и сама. Не се налага да чакаш някой да ти плаща заплата, за да се справиш в живота. От много рано знаех, че искам един ден сама да съм си шеф. Давам си сметка, че семейната среда ми даде кураж да повярвам в себе си и да започна собствен бизнес. Освен това и търговията ме влече. Харесва ми да работя с хора, което ми помага много в работата.

Италия е прекрасна, но не е като вкъщи

Заминах за Рим на 23 години, за да взема магистърска степен по специалността ми „Италианска филология”. Престоят ми в Италия за мен бе един много важен период от живота ми. Рим за моите виждания се оказа огромен, хаотичен и романтичен град, който може да те вдъхновява постоянно. Там израснах като човек, като личност, но нямах план да остана и да се установя да живея завинаги. Не е особено по-лесно да намериш работа в Рим, отколкото в Атина. Всъщност работа има, но не и ако искаш да се развиваш, каквато беше моята идея. Престоят ми в чужбина ме накара да осъзная, че няма второ място на света, както собствената ти страна, своя дом. Връзката ми със семейството и приятелите ми е много силна, така че след като си свърших работата там (с две думи си изкарах обучението и си взех дипломата) се върнах в Гърция. Тази година и половина ме научи на много неща както за мен, така и за света и не бих я заменила за нищо друго, но вече знаех какво искам да правя в бъдеще, така че нямах причина да остана повече там.

Пътят е твой, давай!

Когато за завърших университета вече знаех какво искам да правя. Бях се спряла на два варианта. Единният бе да отворя частно училище за изучаване на италиански и испански. Условията обаче на franchise договора не ми харесаха. Другият бе да отворя собствен магазин за осветителни тела. Това определено бе по-сигурният вариант, защото познавам пазара и процесите от началото до края, а и ми харесва като цяло. За мен това решение бе важно, защото чувствам, че давам продължение на семейния бизнес. Давам моят принос за развитието му.

В началото теглих малък заем от банката, така че да имам начален капитал. След това кандидатствах по една от европейските програми за поощряване на малкия и среден бизнес, като млад предприемач. Това ми даде възможност да изплатя част от заема и да вложа част от парите в стока. Субсидията бе разпределена на три дози, втората от която закъсня доста – с около два месеца, но машината вече бе задвижена и магазина действаше.

Междувременно в свободното си време преподавам и частни уроци по италиански.Така си помагам финансово, а и за мен е разнообразие. Ако се налагаше да си изкарвам хляба само с уроци, обаче най-вероятно в някакъв момент щеше да ми писне. Сега е нещо като хоби.

Дори порой няма да ме спре

Разбира се без проблеми не се разминах и един от тях бе, че точно след като приключиха довършителните работи, магазинът се наводни. Поройните дъждове през есента се оказаха неспирни, в резултат на което една сутрин заварих в магазина езеро. Дървеното дюшеме беше подпухнало на три места и това ме вкара в неочаквани разходи. Ако бях суеверна, щях да кажа, че някой ме е урочасал. Най-близките ми хора ме подкрепиха в решението ми да започна собствен бизнес, но имаше и такива, които бяха доста скептични, дори и подигравателни: „Къде си тръгнала да отваряш магазин в тези времена,” ми казват. Не им минава през ума, че най-вероятно аз съм си направила сметката и всъщност знам какво правя.

Когато си млад и решен да се доказваш, не е особено приятно да ти набиват в главата, че нищо не трябва да се рискува и всяка инициатива е грешка. В края на краищата знам че съм млада и дори да не ми потръгне, имам и други възможности пред мен. Това няма да ме спре обаче да се опитам да създам нещо свое.

Стъпка по стъпка, бъдещето е пред нас