Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Падането на берлинската стена през погледа на четирима гърци

09 Ноември 2014 / 12:11:11  GRReporter
5002 прочитания

На 9 ноември Савидис избира да не гледа от близо падането на стената. „Като ляв гледах събитията по телевизията. Не бях ентусиазиран, но разбирах. Стената, която падна, обедини един народ, съедини семейства. Беше исторически момент, но имаше и страшни последици. Стената беше ограда, след това светът стана разградено лозе”, заключава той.

 Димитрис Калайдзидис
Чувствах се късметлия, че преживях Историята

Димитрис Калайдзидис посещавал често Източен Берлин. „Беше си преживяване, купувах си евтини книги. Ходех на театър, на опера, в музея на Пергам. Хората не гладуваха, но нямаше изобилие от стоки. Жителите на Източен Берлин имаха възможност да следват и държавата им намираше работа.

В деня на падането на стената Калайдзидис научава от телевизията за случващото се. Веднага отива на Бранденбургската врата, която е отворена. „Имахме гости-приятели от Атина и като видяхме какво се случва, отидохме там. Чувствах се щастлив, че съм преживял от близо една част от Историята и в бъдеще бих могъл да кажа: „Онзи момент го преживях”.

Както моите баба и дядо са преживели две световни войни. Гледахме хората да разбиват стената с длета. Това е ужасно- да се раздели един народ в две държави. В следващите дни от Източен Берлин Берлин идваха в Западен Берлин да пазаруват. Даваха им по 100 марки на човек за добре дошли. Изведнъж изчезна източната валута, изкупи се от капиталистите” казва той. „Падането на стената трябваше да се случи” заключава той.

Никос Атанасиадис
Взех и аз едно длето и отчупих едно парче

Никос Атанасиадис пристига в Берлин да следва през 1975. Стената се разпростира пред него, карайки го да изтръпва. „Малко след това вече не ми пречеше.Разхождах се край нея, карах, беше част от ежедневието” казва той и добавя: „Посещавах често Източен Берлин. Имаше строг контрол, за да влезете, трябваше да имаме дневна виза и трябваше да сменят западни в източни марки. Частта, където живеех, беше витрина на Западния свят, а на изток беше „сиво”. Имаше силна миризма във въздуха от почистването. Хората ни гледаха,  разликата беше видима, но бяха безгрижни. Не живееха луксозно, но имаха сигурност. Имаха работата, дома си и не се интересуваха например той да е боядисан. Липсваше им разбира се свободата на словото. Те не можеха да видят останалата част от света. От друга страна, положителното в  системата бяха училищата и лекарите”.

Никос Атанасиадис, член на Федерацията на гръцките общини в германия днес, на 9 ноември първоначално гледа събитията по телевизията. След това излиза на една централна улица и не може да повярва какво се случва. „Жителите на Източен Берлин бяха изпълнили улиците, и нито една, нито другата страна  беше осъзнала, че границите са отворени. Преживяхме го като сън. Гледахме трабантите, които се движеха в центъра и ни изглеждаше невероятно. Бяха исторически мигове. През следващите дни и аз взех едно длето и отчупих парче от стената”.

 

Категории: падане на Берлинската стена Източен Берлин Западен Берлин обединение спомени
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus