Галерия

1

Полина Спартянова
    В центъра на София, в непосредствена близост до Народното събрание и Софийския университет, се издига най-големият архитектурно-скулптурен паметник в България. Той е построен върху 2000 кв. м. площ и е открит на 07.09.1954 по повод 10-годишнината от нахлуването на съветските войски в страната с цел „да я освободят от фашизма”. В изграждането на паметника взема участие голям творчески колектив от скулптори, художници и архитекти, под ръководството на архитект Данко Митов.
    В началото на тържествения подход са издигнати две скулптурни групи, които изобразяват моменти от сърдечното посрещане на съветската армия в България през 1944. Тези скулптурни групи са изработени от колектив, под ръководството на професор Иван Фунев и носят името „Българският народ посреща Съветската армия-освободителка с хляб и сол, с цветя и дарове". Самият паметник представлява висока пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция на съветски войн, български работник и майка с дете, които са победили заедно фашизма и сега вървят по „светлия път на социализма”.
    В долната част на паметника орелефно са изработени композиции, които последователно разказват за създаването, укрепването и победоносното шествие на Съветската армия. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917", изработена от професор Далчев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки, които сформират с революционен ентусиазъм Съветската армия. Следващият орелеф от южната страна на паметника представлява композицията „Всичко за фронта, всичко за победата" на скулптора Петър Дойчинов и показва съветския народ в тила, който влага всичките си усилия в помощ на своята армия.

На западния орелеф „Великата отечествена война на Съветския съюз", чийто скулптор е Васил Захариев, е показан бойният усрем и несломимата мощ на Съветската армия във войната срещу хитлеристките нашественици. На предната страна стои надпис: „На Съветската армия освободителка - от признателния български народ". От двете страни на подхода към паметника са издигнати 10 пиедестала с бронзови лаврови венци, символизиращи десетте най-решаващи удара на Съветската армия в разгрома над немско-фашистката армия.
    След 1989 паметникът на Съветската армия става обект на разгорещени спорове в българското общество относно неговото значение, предназначение и бъдеще. След продължителни обществени дебати, през 1993 Столичният общински съвет взима решение паметникът да бъде демонтиран, но това така и не се случва, въпреки  че идва кран за демонтаж на фигурите от върха на монумента. В последните години сред част от обществото отново се зараждат идеи за събарянето или преместването на този паметник, защото монументът е въплъщение на тоталитарната историография за съветската армия като освободителка, а не като окупаторка. След 2011 паметникът става привлекателен обект за акции на политическо изкуство, които най-често изразяват протест срещу политиката на бившия Съветски съюз и съвременна Русия. Само преди два месеца една от фигурите от композициите беше изрисувана в цветовете на украинското знаме, придружена от надписа „Слава на Украйна”.
    Въпреки че софиянци се отнасят със смесени чувства към паметника на съветската армия в София, в наши дни той е едно от най-популярните места, където се събират младите хора. Заради гладката мраморна настилка тук те идват да карат блейдъри и скейтборд или просто, за да се насладят на гледката, която се открива от стълбището на паметника. Пред него се събират и по-възрастни хора, за да честват комунистически празници, въпреки че те отдавна не фигурират в българския календар.