„Вчера по националната телевизия показаха документалния филм, за който говорех. В него говорят гръцки офицери, които разказваха как техните началници до последния момент са им казвали, че турската войска провежда военно учение и да напуснат района. Един човек на възраст, който е присъствал там ми каза, че чува за пръв път за тези неща. Всички гърци вече знаят, че папката по случая е единствената, останала секретна. Дори само този факт е показателен, че нещо не е наред”.
Според Либералния алианс, когато един човек иска да е свободен иска и другите да са свободни. „Ние не предлагаме решения на хората, а само начини за да намерят такива. Не зная дали кипърците са един народ или няколко. Уважавам факта, че някои искат да се наричат кипърски гърци и се чувстват гърци. Уважавам факта, че някои други искат да се наричат кипърски турци, арменци, евреи, роми и т.н. Ние обаче сме за „чистите игри”. Ако кипърските гърци са решили да се върнат обратно в 60-те години на 20-ти век и да сложат кипърските турци в една зоологическа градина, нека да го кажат, за да го дискутираме. Това, че една общност не иска да уважи една друга е друг въпрос. Днес международната общност приема проблема като такъв между две равнопоставени общности. Това се посочва и в плана на Кофи Анан, който не беше много добър, но беше възможно да бъде приложен. Толкова години всички настояваха да има план на ООН и когато той беше представен, отговорът беше „не”. Сега план няма. Единственото, което знам е, че когато кипърският президент, който е комунист прави изявления, надписът „Президентство” зад него е на гръцки и турски език. А на годишнините се изпълнява гръцкият национален химн. Не знам колко кипърско е това. Не зная дали хората разбират, че настоящият ротационен председател на Европейския съюз е една страна, която заема националния химн на една друга страна, а говори, че се състои от две равнопоставени общности. Това е един много конкретен и показателен пример.
Ние също уважаваме правото на гърците в южна Албания да искат да запазят езика и традициите си. Това е различно от евентуалното им желание да се съюзят с Гърция, но и това е нещо, което може да се дискутира. Не съм аз човекът, който ще им каже какво да направят. Това е позицията на свободата.
В този смисъл кипърците ще трябва да решат какво искат и да го обсъдят с днешното си общество, за да не заблуждават себе си и света. Същото важи за гърците в Албания, албанците, македонците и всички останали”.
Спорът за името на Македония
„Либералният алианс не приема национализма като човешка ценност. Всеки човек може да иска да бъде нещо и това трябва да се уважава от останалите. Но в случаите, когато това предизвиква омраза, насилие и дискринации спрямо други хора, тогава тази възможност не е приемлива.
Не мога да приема, че една раса или един народ е над останалите. Като всеки логичен човек по въпроса с името на Република Македония бих искал да бъде намерено едно име, което да се приема и от двете страни. Опитът ни от последните 30 години показва, че Гърция не се стреми за нещо такова.
Предложението на Либералния алианс е следното: В съвременното международно право тези въпроси се решават на базата на нуждите на живите хора с колкото се може по-малко история. В този смисъл последната дума за името на страната ще бъде на нейните граждани. Ако щете, по-трудната ни позиция е по същата логика групата хора в северозападна Гърция, които смятат, че са македонци, а не гърци трябва да могат да изразяват това. Европейският съюз и решението по въпроса на Европейския съд за правата на човека са много конкретни. Днес международните отношения се регламентират по следния начин: признавам това, което е, а след това започва дискусия за това кой го приема и кой не го приема. В това няма нито насилие, нито промяна на границите. За да обобщя: Ние бихме искали да бъде намерено едно име, което да се приема от двете страни. Това не е възможно, защото нито Гърция, нито Македония го искат. Освен това сме против национализма: и от страна на Гърция, и от страна на Македония. Последната дума ще е на нейните граждани”.
Турското малцинство
Григорис Валианатос определя като позорен факта, че в днешна Гърция съществуват граждани, които биват разграничавани на база на тяхната религия. „Това е нещо, което не се прави с гърците. Смятам за неприемливо да става спрямо друга общност, понеже Лозанското споразумение определя това. За да бъдем юридически точни, този договор е анахронистичен. Много пъти ни е била правена забележката, че Лозанският договор днес не е логична база, за да говорим за правата на малцинствата”.
Помаците
„Един очевиден пример за новогръцкия парадокс са помаците. Това са хора, които искат да се наричат така и смятат, че не са турци и не се определят от факта, че са мюсюлмани. В даден момент гръцката държава реши да се възползва от тази цепнатина в мюсюлманската общност, защото откри, че ни следят и от чужбина за действията по тези въпроси. Въпреки това държавата продължава да ги разграничава само на религиозна основа, без да споменава изобщо въпроса за езика, на който говорят тези хора. Тук аз визирам правото на една общност да защити своя език и културното си наследство”.
Евреите и антисемитизмът
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
