Галерия

1

    Аз мисля, че е много рано. И двете правителства не са политически и не са провеждани избори за тях. Това е доста незадоволителна ситуация - да има неизбрани технократски правителства, тъй като сме свидетели на големи структурни промени, което ще има значителни последствия без демократични мандати. Мисля, че не са толкова много нещата, които те могат да направят без такъв мандат. Те могат да предприемат краткосрочни мерки, които биха могли да са необходими през следващата година. Но след това без демократичния процес съществува риск хората да се противопоставят на цялата политическа класа. А това може да доведе само до повече политически проблеми по пътя и евентуално до вълнения и процеси, които биха били силно дестабилизиращи в бъдеще.

    Как бихте коментирали идеята на Германия да подаде жалба срещу Гърция в Европейския съд поради нарушаването на правилата на финансовата стабилност?

    Разбираемо е, че Германия иска да има по-голям контрол за страните, за които отговаря, особено във връзка с двата помощни заема, а също и за Европйеската централна банка, която в крайна сметка е подкрепяна от Германия по същество. Мога да разбера защо немските политици искат гаранции, че тези пари няма да потънат в една бездънна яма. Мисля, че участието на Европейския съд е един от начините да се гарантира, че страните се ангажират с определените правила и че могат да бъдат наложени санкции. Но смятам още, че има политическа трудност това да се направи. В тази ситуация е все още твърде трудно да се прецени какво по-различно може да се предприеме освен да се плаща, защото пак се връщаме в положението, в което сте в момента. И рискът тук е дали тези страни ще банкрутират и дали заразата ще обхване еврозоната. Тези санкции са полезни, за да гарантират, че страните ще се придържат към условията на текущата финансова помощ. Но това по-скоро е повърхностен проблем. Истинският проблем са структурните реформи в рамките на еврозоната.

    Какво е решението според вас?

    Много е трудно да се каже. Това наистина е непредсказуемо. Хората са наясно със структурните проблеми в еврозоната. Истината е, че тези икономики всъщност се разминаха, а не се обединиха. И в тази ситуация южните страни станаха много по-неконкурентоспособни спрямо северните страни. Много пари се прехвърлят от северните страни към южните чрез банкови заеми и тези заеми трябва да бъдат изплатени сега. И това е ситуацията, в която те се намират. Трудно да се прецени как тези страни на юг могат да станат конкурентноспособни отново. И тази ситуация ще се повтаря отново за двайсети път или четиридесети път до следващия бум. Германските данъкоплатци влагат парите си в германски банки и тези пари се оказват в Италия, Испания и Гърция. И отново се обръща внимание на същия проблем. Трудно е да се каже как тази ситуация може да бъде решена без потенциално отслабване на членството в еврозоната от една страна.  Трябва да има много строг контрол върху банките и как парите се прехвърлят в рамките на страните от еврозоната, да има много строги правила в това отношение и много по-добра координация на икономическата политика, за да се гарантира, че има равновесие между северните и южните страни и за да не влоши ситуацията, както сега.

    Едно много очевидно решение е излизането от еврозоната. Налице са много коментари, че това ще бъде катастрофа за целия Европейски съюз, дори и за Великобритания, която не е член на еврозоната. Как виждате рисковете от потенциалното излизане на една страна или на няколко страни от еврозоната?

    Мисля, че е много важно да се направи разграничаване между няколко неща. Неконтролируемият изход от еврозоната е нещо, което се опитва да се предотврати сега, защото то би довело до огромни последствия не само за страните от еврозоната, но също и за Великобритания, а също и за по-широката глобална икономика. САЩ са толкова ангажирани по същата причина. Но има разлика между този вид излизане точно сега и евентуално планиране на по-дългосрочен механизъм, при който държавите могат да напуснат еврозоната по един дисциплиниран начин, защото в дългосрочен план изборът е този: или еврозоната отслабва или трябва да има много по-голяма координация по отношение на икономическата политика. Вече е ясно, че е много трудно да се координират тези 17 икономики без значение колко много правила има. Това е въпрос на политическа воля, на свеждане на реформите до обществеността и до тяхното изпълнение. Така че Франция и Германия вероятно обмислят как биха могли да сведат еврозоната до по-управляем размер, при който икономиките да са по-склонни да функционират заедно под единна парична политика.

    Колко членове на еврозоната очаквате след 5 години?