Мисля, че това е много трудно да се каже. Бих се изненадал, ако Гърция все още е там. Но мисля, че тази криза ще продължи дълго. След пет години може и да не сме напреднали много, ако трябва да съм честен. Може да се сблъскаме с тази ситуация преди да е намерено решение. В един идеален свят най-вероятно пет или шест страни, може би десет, биха могли наистина да са в крак с Германия. Много страни в южната част може да се борят, може да са загубили темпото по отношение на поддържането на единната валута. Важното е политиците да обърнат внимание на този избор. Той трябва да бъде ясно представен. Има риск еврозоната и Европейският съюз да станат неразделни. Необходимо е да се покаже ясно, че еврозоната и Европейският съюз могат да издържат известно разпадане на еврозоната. Ако това се осъществи както трябва, тези страни трябва да имат избор. Те не трябва да бъдат заключени в едно бъдеще, което те наистина не желаят или не могат реално да си осигурят. И в някакъв момент, това може да наложи дискусия с електората - къде вижда живота си в бъдеще, дали вижда страната си в еврозоната след 15-20 години или могат да бъдат потърсени други възможности.
Очаквате ли някоя нова страна да се присъедини към еврозоната?
Мисля, че ще бъде много смело една страна да се стреми към това точно сега. Не смятам, че има страна в Европейския съюз, която да иска да направи това в следващите пет може би десет години. Но има страни с амбиции да се присъединят към еврозоната. За някои страни това може да има смисъл. Ако са тясно свързани с икономика, която е в еврозоната, това е нещо, което може да има смисъл. Но мисля, че условията трябва да са подходящи. В момента има огромна криза и никой всъщност не знае как ще бъде разрешена. Мисля, че би било много неразумно, ако някой иска да се съгласи да се присъедини към група, която със сигурност ще се промени. Така че, ако една страна би искала да се присъедини към еврото, то ще трябва да изчака 10-15 години, докато наистина не стане ясно как тази криза се развива и какво се прави за разрешаването й. Мисля, че в случая с Обединеното кралство няма шанс Великобритания да се присъедини към еврозоната. Със сигурност не и в моя живот и някога евентуално.
Докато траеха политическите кризи в Италия и в Гърция еврото продължи силния си курс спрямо британската лира и щатския долар. Как бихте обяснили това, че хората все още вярват в еврото, въпреки този сериозен проблем в еврозоната?
Еврото все още е една от най-големите валути в света. То не е като валутите на Великобритания и САЩ. Те имат свои собствени проблеми. Но в същото време има огромни политически проблеми в Гърция и Италия. Те са изправени и пред огромни икономически проблеми, тъй като инвеститорите избягват гръцките и особено италианските облигации, което предизвиква икономически проблеми. Имаме сделките с испански облигации, които са почти на ръба, а се чуха и предположения, че Франция може да бъде следващата. Въпреки че инвеститорите все още държат на валутата, мисля, че има дълбока загриженост за много от страните, които използват тази валута. Според мен тези опасения са добре обосновани и правилни, защото е трудно да се прецени как някои от тези страни в дългосрочен план могат да поддържат тези нива без да са в състояние да приспособят паричната политика по начин, който ще им помогне да предизвикат инфлация, защото това е, което тези страни са правили в миналото.
Европейската централна банка е доста критикувана за поведението си по време на кризата, защото не се държи като банка, а като министерството на финансите на еврозоната. Как ще коментирате политиката й?
Европейската централна банка нямаше много възможности за действие освен да се намеси, защото има едно постоянно забавяне в действията на европейските лидери и еврозоната. Тя се оказа в много трудна позиция – да представя ефективна фискална политика, вместо просто да се занимава с проблемите на монетарната политика. И разбира се, това има огромни политически последици. В страни като Германия независимостта на централната банка е от първостепенно значение и ниската инфлация е един от основополагащите принципи на модерната немска държава. И това, че според Германия Европейската централна банка е прекалено ангажирана с изкупуването на държавни облигации води до огромни политически трудности. Но от друга страна, Европейската централна банка нямаше голям избор, защото нямаше друг инструмент, който да запълни зейналата дупка. Мисля че Европейската централна банка няма да бъде отговорът на върпосите в дългосрочен план. Тя не може да бъде кредитор на загубата, както някои хора се надяват, просто защото германците няма да го позволят. И това е факт. Затова не може да се очаква, че Европейската централна банка ще играе тази роля в дългосрочен план.
Бих искала отново да се върна на думите на министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън, който каза, че Европейският съюз се е откъснал от реалния живот и кризата всъщност е шанс, възможност да придобие нова форма. От какви реформи се нуждае Европейският съюз от гледна точка на Великобритания?