Галерия

4

3

2

1

Елена Николова

“Социалните мрежи са направени от сложна преплетена красота” сподели Ник Христакис, професор от Университета Харвард, по време на своята лекция. Ако трябва да съм напълно честна когато излязох от къщи тази вечер, за да отида в Гръцко – Американския съюз в Атина, където се провеждаше неговата лекция, не очаквах, че тази мисъл ще остане в мислите ми дни наред. В поканата, която бях получила за лекцията пишеше, че ще ми трябва билет и затова по-рано същия ден се обадих да проверя дали ще имам проблем да си намеря билет. Учтива дама от Гръцко-Американския съюз ми каза, че има много билети и няма за какво да се безпокоя.

За моя голяма изненада пред сградата имаше тълпа от хора. Имаше дори инсталирани телевизори, които щяха да излъчват лекцията. Станах още по-любопитна относно онова, което щях да чуя… За това побързах да вляза в залата и да заема местото си, отново опитвайки се да мина през струпалата се тълпа, и да седна по-напред. „Бих желал да започна не със социалните мрежи в интернет, но със социалните мрежи като цяло”, беше първото нещо, което каза Ник Христакис. С това веднага привлече вниманието ми и не го загуби до края…

Г-н Христакис, който през 2009 г. бе номиниран от списание „Тайм” за един от 100те най-влиятелни хора, говори за т.нар. “widower effect” (ефект на овдовяването), който е познат още като смърт в следствие на разбито сърце. Даде прост пример, за това как член на семейството е неизличимо болен, което има влияние върху теб, твоите приятели, техните приятели и приятелите на техните приятели. Работи като една мрежа и тъгата се разпръсква като засяга хора, които дори не познават човека от когото „тъгата” е тръгнала.

Тогава продължи и обясни, че трябва да правим разликата между групи и мрежи, защото в мрежите има връзки. Има два вида мрежи – изкуствени и естествени. Изкуствената мрежа е нарочно създадена мрежа. Например хората могат да формират линия, за да могат да си подават кофи с вода и да изгасят пожар. Поради тези връзки тази „мрежа” може да направи нещо, което обикновената група от хора не може. Естествената мрежа от друга страна не е наложена от горе. Всеки ден се образуват социални мрежи от потребността на всеки човек да се сприятелява. Ник Христакис продължи своята лекция, говорейки за едно проучване, което било извършено относно това дали затлъстяването може да се разпространи в една социална мрежа. Използвайки различни математически пресмятания той открил, че ако непосредствен твой приятел (първа степен на приятелство) е пълен, то има 45% шанс и ти да станеш пълен. Удивителното е, че хората забелязват въздействието върху себе си чак до шестата степен на приятелството (приятел на приятел на приятел и т.н.).  Но пълнотата на твоя приятел не причинява твоята пълнота. Причината се намира в това, че сте намерили нещо което да ви свързва. Хора, които си имат нещо общо стават приятели, независимо дали са се запознали в McDonalds или са се свързали поради размера на тялото си, сега имат връзка помежду си.

Професорът продължи като излъчи видео, в което хората бяха представени като точки (по-големи точки – по-затлъстели хора) с връзките между тях. Той обясни, че когато започнал своето изследване искал да види дали има вълна от пълнота, която се разпространява от един човек на друг – аз надебелявам, после ти надебеляваш и така нататък. Видеото показа мрежа от хора и в нея можеше да се забележат групи от пълни и слаби хора. „Това беше най-вълнуващия, но и най-депресиращия момент в моята научна кариера,” каза Г-н Христакис, тъй като нямаше „вълна” от пълнота. И причината за това е, че пълнотата не е епидемия, която започва от един човек, а такава, която започва от много хора по едно и също време. Едно нещо, което стана сигурно е, че ако общ приятел напълнее, това увеличава шансовете на друг да напълнее с 200%!

Но това проучване е само началото, което отваря вратата на много други, дори по интересни. Може да се опитате да откажете да ядете хамбургер, но можете ли наистина да контролирате влиянието, което ви оказва настроението на най-добрата ви приятелка? Проучването на г-н Христакис показва, че „щастливи” и „нещастни” хора имат склонността да се събират и да формират групи. Интересното в случая обаче е, че групите на „нещастните” хора са в периферията на мрежата, а не в центъра, както тези на „щастливите”. Една подходяща метафора за това, казва Ник Христакис е като сравниш тази мрежа с юрган закърпен с щастливи и нещастни кръпки. И щастието на един човек зависи от това, в коя кръпка попада. Изследването се задълбочава като доказва, че ако се създаде група на „любезните” то тогава това влияе върху членовете да са мили и към други хора. В крайна сметка „любезността”, която е започнала от една малка група хора се е разпространила и сред хора, които нямат нищо общо с хората, от които е започнало всичко. „Мрежите увеличават всичко, което ги е създало,” казва Г-н Христакис и продължава с това, че пълнотата, емоциите, идеите, бактериите и т.н. могат да се разпространяват в рамките на една мрежа, но те всички се разпръскват по различни начини.

Логичният въпрос, който следва от това е дали света в интернет наподобява тези мрежи. Но online социалните мрежи като Facebook са много сложни. Хората могат да имат 100 приятели, но само 6 от тях са им истински приятели. За да направи опит и да установи какво е съотношението между Facebook приятели и истински приятели и дали емоциите и всичко останало се разпространява в една online социална мрежа, г-н Христакис е трябвало да вземе пред вид една „проба” от студенти и да изучи техните профили във Facebook. Трябвало е да разгледа всички снимки, които са качили и да види, кои са хората на тези снимки, дали са в непосредствена близост на снимката, дали се усмихват, какво правят и най-важното, дали са сложили етикет на хората от снимката. Проучване сочи, че ако хората слагат етикет на тези, които са на снимката това означава, че имат истинска връзка. Следващото нещо, което Ник Христакис е искал да провери е кой ни влияе във виртуалното пространство – дали само истинските ни приятели или други хора, които нямат никакво отношение също ни влияят. Добрата новина е, че тези приятели от Facebook, които нямат отношение към нас не ни влияят, което наистина е добре и аз лично не очаквах този резултат. Оказва се, че емоциите също се разпространяват и във виртуалния свят. Щастливите хора се събират на групи и имат 20% повече приятели от нещастните хора.

Всички ние знаем, че хората живеят на групи. Трудно бихме оцелели сами, което е именно причината Ник Христакис да завърши своята завладяваща лекция с нещо положително като каза: „Социалните мрежи са необходими, за да може доброто да се възцари.” И особено в трудни моменти ние всички имаме нужда да имаме положителна гледна точка за света около нас. Трябва да се обичаме и подкрепяме в рамките на мрежата, за да може нашето общество да оцелее и процъфти.